Кариера? Да, но къде?

| от |

Германците много обичат да ходят на почивка в чужбина, но когато става дума за кариерата им, предпочитат да останат верни на страната си. Защо е така и за подценяване ли е всъщност кариерата в Германия? Анализ на Дойче веле.

Докато оборотът на германските фирми в чужбина постоянно расте, готовността на служителите им да работят във филиал на същата фирма в чужбина намалява. Макар и германците да се славят като нацията, която най-много обича да пътува, това се отнася само до ваканцията им. Статистиката сочи, че малцина са онези, които се стремят да внесат екзотика в биографията си. Само 44 на сто от германците са склонни да работят в чужбина. Това сочи проучване на консултантската фирма The Boston Consulting Group (BCG) и електронната трудова борса Stepstone, в което са били анкетирани 200 000 души от цял свят, 16 000 от запитаните са германци.

Само 44% и от британците биха заминали да работят в чужбина. В САЩ готови да напуснат страната заради работното място са едва 35%. Организаторите на проучването признават, че не са очаквали подобни резултати. Общо 64 на сто от всички запитани биха обмислили такъв вариант. Най-готови да работят в чужбина са представителите от Арабския свят – над 90%. Немалко французи и холандци също са готови на подобна стъпка. Райнер Щрак от The Boston Consulting Group (BCG) е изненадан от поведението на французите, но се опитва да си обясни факта със сложната финансова ситуация в страната.

Кариерата в Германия не е за подценяване

Сред всички запитани се очертава една ясна тенденция: ако изобщо трябва да заминат за чужбина заради кариерата си, то тогава биха избрали САЩ. Това споделят 42% от анкетираните. Втората най-предпочитана страна е Великобритания, следвана от Канада и Германия.

За отбелязване е, че сред топ 10 на най-предпочитаните държави за работа не намират място икономически развити страни от Азия, но за сметка на това разтърсени от кризата страни като Италия и Испания са сред челните места. Като най-атрактивен град за работа в света е посочен Лондон, следван от Ню Йорк, Париж, Сидни, Мадрид и Берлин.

Интересна е групата на хората между 21 и 30 години. Младите хора са смятани за много по-отворени към идеята за престой в чужбина от всички други възрастови групи. Това потвърждава и проучването на The Boston Consulting Group (BCG) и Stepstone, поне що се отнася до американците и британците. Другояче изглеждат нещата в Германия – там и млади, и стари остават верни на страната си, щом става дума за кариера. Райнер Щрак не очаква тази нагласа да се промени. Дори и в случай че Германия забави икономическото си развитие, тя си остава една от страните, чиито предприятия най-осезаемо усещат липсата на кадри, което дава на квалифицираните работници свободата да избират. „Шансовете за кариера в Германия стават по-скоро по-добри, отколкото по-лоши“, казва Щрак.

Смяна на ценностите

Много млади работници са били в чужбина още по време на следването си, казва Роланд Хен, ръководител на отдел „Човешки ресурси“ във фирма Heraeus в провинция Хесен. Това ги отличава от предишните поколения, които получаваха възможност да излязат в чужбина едва благодарение на работодателя си. Онези, които като студенти вече са били в Австралия или във Валенсия, често след това нямат желание да събират още опит в чужбина.

„В Германия готовността за смяна на града заради работното място постоянно намалява“, споделя Кристоф Клайнер от фирмата за набиране на ръководни кадри Heidrick&Struggles. Семейството, приятелите, хобитата – всичко това за много германци днес е много по-важно от следващата стъпка по стълбицата към голямата кариера. Досега тази нагласа бе приписвана преди всичко на т.нар. генерация Y, на хората, родени след 1980 година, но Клайнен я забелязва вече и сред по-възрастните германци.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.