Кариера? Да, но къде?

| от |

Германците много обичат да ходят на почивка в чужбина, но когато става дума за кариерата им, предпочитат да останат верни на страната си. Защо е така и за подценяване ли е всъщност кариерата в Германия? Анализ на Дойче веле.

Докато оборотът на германските фирми в чужбина постоянно расте, готовността на служителите им да работят във филиал на същата фирма в чужбина намалява. Макар и германците да се славят като нацията, която най-много обича да пътува, това се отнася само до ваканцията им. Статистиката сочи, че малцина са онези, които се стремят да внесат екзотика в биографията си. Само 44 на сто от германците са склонни да работят в чужбина. Това сочи проучване на консултантската фирма The Boston Consulting Group (BCG) и електронната трудова борса Stepstone, в което са били анкетирани 200 000 души от цял свят, 16 000 от запитаните са германци.

Само 44% и от британците биха заминали да работят в чужбина. В САЩ готови да напуснат страната заради работното място са едва 35%. Организаторите на проучването признават, че не са очаквали подобни резултати. Общо 64 на сто от всички запитани биха обмислили такъв вариант. Най-готови да работят в чужбина са представителите от Арабския свят – над 90%. Немалко французи и холандци също са готови на подобна стъпка. Райнер Щрак от The Boston Consulting Group (BCG) е изненадан от поведението на французите, но се опитва да си обясни факта със сложната финансова ситуация в страната.

Кариерата в Германия не е за подценяване

Сред всички запитани се очертава една ясна тенденция: ако изобщо трябва да заминат за чужбина заради кариерата си, то тогава биха избрали САЩ. Това споделят 42% от анкетираните. Втората най-предпочитана страна е Великобритания, следвана от Канада и Германия.

За отбелязване е, че сред топ 10 на най-предпочитаните държави за работа не намират място икономически развити страни от Азия, но за сметка на това разтърсени от кризата страни като Италия и Испания са сред челните места. Като най-атрактивен град за работа в света е посочен Лондон, следван от Ню Йорк, Париж, Сидни, Мадрид и Берлин.

Интересна е групата на хората между 21 и 30 години. Младите хора са смятани за много по-отворени към идеята за престой в чужбина от всички други възрастови групи. Това потвърждава и проучването на The Boston Consulting Group (BCG) и Stepstone, поне що се отнася до американците и британците. Другояче изглеждат нещата в Германия – там и млади, и стари остават верни на страната си, щом става дума за кариера. Райнер Щрак не очаква тази нагласа да се промени. Дори и в случай че Германия забави икономическото си развитие, тя си остава една от страните, чиито предприятия най-осезаемо усещат липсата на кадри, което дава на квалифицираните работници свободата да избират. „Шансовете за кариера в Германия стават по-скоро по-добри, отколкото по-лоши“, казва Щрак.

Смяна на ценностите

Много млади работници са били в чужбина още по време на следването си, казва Роланд Хен, ръководител на отдел „Човешки ресурси“ във фирма Heraeus в провинция Хесен. Това ги отличава от предишните поколения, които получаваха възможност да излязат в чужбина едва благодарение на работодателя си. Онези, които като студенти вече са били в Австралия или във Валенсия, често след това нямат желание да събират още опит в чужбина.

„В Германия готовността за смяна на града заради работното място постоянно намалява“, споделя Кристоф Клайнер от фирмата за набиране на ръководни кадри Heidrick&Struggles. Семейството, приятелите, хобитата – всичко това за много германци днес е много по-важно от следващата стъпка по стълбицата към голямата кариера. Досега тази нагласа бе приписвана преди всичко на т.нар. генерация Y, на хората, родени след 1980 година, но Клайнен я забелязва вече и сред по-възрастните германци.

 
 

Оневиниха ръководителя на Нюйоркския балет

| от chronicle.bg |

 След двумесечно разследване, ръководителят на Нюйоркския балет Питър Мартинс беше оневинен по обвиненията на няколко танцьори в сексуален тормоз и физическо насилие срещу него.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че балетът и школата към него са предприели нови мерки, за да се уверят, че танцьорите „се чувстват сигурни, уважавани“ и способни да изразяват свободно притесненията си.

Мартинс каза, че е „удовлетворен“ от откритията на независимото разследване. Той отрече обвиненията на няколко бивши балетисти и миналия месец се оттегли от длъжността си.

 
 

Новите трейлъри от тази седмица

| от |

Лятот идва макар и бавно, а с него и пикът на филмите. Продуцентските къщи и филмовите студиa вече пускат трейлъри на продукциите си, за да подгреят публиката.

Трейлърите са един от най-добрите начини за връщане на хората в киното. Нека видим последните, пуснати тази седмица.

„Incredibles 2″

 

„Atlanta“ Сезон 2

 

„A Series Of Unfortunate Events“ Сезон 2

 

„Uncle Drew“

 

„Ready Player One“

 

„Pacific Rim Uprising“

 

„Cobra Kai“

 

„Marrowbone“

 

„Youth & Consequences“

 

„Rampage“

 

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Най-високите жени сред известните

| от chronicle.bg |

Известните са като нормалните хора – има ги във всякакви форми и размери. Но има някои жени сред знаменитостите, които са по-високи, отколкото сме си мислели.

Височината на човек е трудна за определяне по телевизията, а и камерите си имат свои хитри ходове да правят един човек по-висок или по-нисък според целта.

Е, жени като Никол Кидман трудно биха могли да ни заблудят относно височината си, след като сме ги виждали до цели двама съпрузи (в случая с Кидман), над които стърчат с по една глава.

Някои жени са мислели, че актьорската им кариера може да бъде застрашена заради височината им. Особено тези, които са били супермодели, където височината е от изключително значение. Често обаче, дългите крака и главата в облаците работят за актрисите.

Гуендолин Кристи, която влиза в ролята на Бриен Тартска в „Game of Thrones“ едва ли щеше да получи тази роля, ако не беше толкова висока.

В галерията сме събрали най-високите жени в Холивуд. Вижте кои са те.