Кариера? Да, но къде?

| от |

Германците много обичат да ходят на почивка в чужбина, но когато става дума за кариерата им, предпочитат да останат верни на страната си. Защо е така и за подценяване ли е всъщност кариерата в Германия? Анализ на Дойче веле.

Докато оборотът на германските фирми в чужбина постоянно расте, готовността на служителите им да работят във филиал на същата фирма в чужбина намалява. Макар и германците да се славят като нацията, която най-много обича да пътува, това се отнася само до ваканцията им. Статистиката сочи, че малцина са онези, които се стремят да внесат екзотика в биографията си. Само 44 на сто от германците са склонни да работят в чужбина. Това сочи проучване на консултантската фирма The Boston Consulting Group (BCG) и електронната трудова борса Stepstone, в което са били анкетирани 200 000 души от цял свят, 16 000 от запитаните са германци.

Само 44% и от британците биха заминали да работят в чужбина. В САЩ готови да напуснат страната заради работното място са едва 35%. Организаторите на проучването признават, че не са очаквали подобни резултати. Общо 64 на сто от всички запитани биха обмислили такъв вариант. Най-готови да работят в чужбина са представителите от Арабския свят – над 90%. Немалко французи и холандци също са готови на подобна стъпка. Райнер Щрак от The Boston Consulting Group (BCG) е изненадан от поведението на французите, но се опитва да си обясни факта със сложната финансова ситуация в страната.

Кариерата в Германия не е за подценяване

Сред всички запитани се очертава една ясна тенденция: ако изобщо трябва да заминат за чужбина заради кариерата си, то тогава биха избрали САЩ. Това споделят 42% от анкетираните. Втората най-предпочитана страна е Великобритания, следвана от Канада и Германия.

За отбелязване е, че сред топ 10 на най-предпочитаните държави за работа не намират място икономически развити страни от Азия, но за сметка на това разтърсени от кризата страни като Италия и Испания са сред челните места. Като най-атрактивен град за работа в света е посочен Лондон, следван от Ню Йорк, Париж, Сидни, Мадрид и Берлин.

Интересна е групата на хората между 21 и 30 години. Младите хора са смятани за много по-отворени към идеята за престой в чужбина от всички други възрастови групи. Това потвърждава и проучването на The Boston Consulting Group (BCG) и Stepstone, поне що се отнася до американците и британците. Другояче изглеждат нещата в Германия – там и млади, и стари остават верни на страната си, щом става дума за кариера. Райнер Щрак не очаква тази нагласа да се промени. Дори и в случай че Германия забави икономическото си развитие, тя си остава една от страните, чиито предприятия най-осезаемо усещат липсата на кадри, което дава на квалифицираните работници свободата да избират. „Шансовете за кариера в Германия стават по-скоро по-добри, отколкото по-лоши“, казва Щрак.

Смяна на ценностите

Много млади работници са били в чужбина още по време на следването си, казва Роланд Хен, ръководител на отдел „Човешки ресурси“ във фирма Heraeus в провинция Хесен. Това ги отличава от предишните поколения, които получаваха възможност да излязат в чужбина едва благодарение на работодателя си. Онези, които като студенти вече са били в Австралия или във Валенсия, често след това нямат желание да събират още опит в чужбина.

„В Германия готовността за смяна на града заради работното място постоянно намалява“, споделя Кристоф Клайнер от фирмата за набиране на ръководни кадри Heidrick&Struggles. Семейството, приятелите, хобитата – всичко това за много германци днес е много по-важно от следващата стъпка по стълбицата към голямата кариера. Досега тази нагласа бе приписвана преди всичко на т.нар. генерация Y, на хората, родени след 1980 година, но Клайнен я забелязва вече и сред по-възрастните германци.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация