Капалъчаршъ oглавява класацията на най-популярните туристически обекти

| от |

Капалъчаршъ в Истанбул, смятан за най-стария и най-голям  покрит пазар в света, се посещава всяка година средно от 91 милиона и 250 хиляди души. Той е един от символите на града край Босфора.

Списание „Тайм“ постави Капалъчаршъ на първо място в класацията на най-популярните туристически обекти в света. Списанието отбелязва, че в чаршията, построена през 15-ти  век, има около 4000 магазинчета, в които се продават ръчно  рисуван порцелан и керамика, персийски килими, бижута и редица  други сувенири и предмети.

„Ако посетите Капалъчаршъ, не забравяйте да се пазарите за  цената и не се притеснявайте да се отдалечите от продавача, ако  предложената цена не ви хареса. Съветваме тези, които се отегчат от пазаруването, да опитат от продавания тук дюнер или да изпият чаша горчиво турско кафе“, препоръчва „Тайм“.

На второ място в класацията на списанието е посочен централният площад в Мексико Сити „Сокало“, известен като „Площад на Конституцията“.

На трето място е площад „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк, който ежегодно се посещава от 50 милиона туристи. /С БТА

 

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

“Дъвка за балончета” влезе в Топ 10 на най-гледаните български филми

| от chr.bg |

С 60 352 зрители “Дъвка за балончета” влиза в Топ 10 на най-гледаните български филми за последните 20 години (според статистиката и боксофис данните, публикувани от Националния филмов център). 6 седмици след официалната премиера лентата държи интереса на публиката с ръст на зрителите, пълни зали и опашки за билети.

“Успехът на филма ни радва много. Цифрите са си цифри, но това, което наистина ни прави щастливи е реакцията на публиката – има хора, които гледат филма по два, по три пъти, разговорите в залите след прожекция, това, което ни пишат.”, споделят от екипа. “Изпратиха ни снимки на цели класове, които са се събрали десетки години след завършване и са гледали филма заедно. Един фен дори беше обиколил всички снимачни локации. Публикта на “Дъвка за балончета” наистина е прекрасна.”

Заради големия интерес в по-малките градове в края на февруари ще бъде организирано турне на филма по екраните там.

“Много хора ни пишат, искат да видят филма, а нямат такава възможност. В Монтана дори е била организирана специална прожекция по настояване на публиката. Получихме покани и от българи в Холандия, Белгия, Великобритания.”, обясняват от продукцията и обещават да търсят възможности да отговорят на интереса.

“Дъвка за балончета” разказва историята на първата любов и ни връща към детството през 80-те години. В главнитероли са Теодора Духовникова и Иван Юруков. Режисьор на филма е Станислав Тодоров – Роги.

Зад сценария на “Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза”, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали. Зад камерата е Владимир Михайлов. Във филма участват и актьорите Валентин Ганев, Жорета Николова, Малин Кръстев, Диана Димитрова, Цветан Даскалов, Димитър Живков, Искра Донова и Борис Георгиев. Най-много овации в киносалоните обаче събират децата-актьори Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов. Музиката е на Калин Николов, а в саундтрака влизат и парчета на група “Остава” и братя Аргирови.

Копродуценти на „Дъвка за балончета“ са Нова Броудкастинг Груп и Dynamic Arts. Филмът се разпространява в кината у нас от “Лента”.

zala-lumier-duvkazb

Освен любовна история, лентата разказва за децата на 80-те години, които пораснаха с Некерман, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Действието се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание.

 
 

Как изглежда истинската зима

| от |

Преди време, през 90-те години, на 20 сантиметра сняг му викаха слана. Днес зимата е като правена в Китай. Завали снежец, стане кал, вдигне се олелия и това е. А преди! Сутрин mp3 плеърите не работеха и трябваше да разчитаме на радио, ако вълните не замръзнат във въздуха.

Истинската зима запорира икономики!

По време на истинската зима, не ви е страх от калта – защото калта е замръзнала. Замръзнало е почти всичко – коли, реки, като че ли и бъдещето идва по-бавно. Можете да построите съоръжение подобно на къща от карти, когато свалите прането от простора. Това бяха времената, когато пиете кафето си сутрин, гледате дървените мебели в кухнята си и се замисляте наистина ли ви трябват толкова столове или може да си накладете огън.

По време на истинската зима излизате навън с раница, само за да си държите ключовете в нея, защото иначе желязото им се докосва до ръцете ви в джобовете на якето и ги кара да премръзнат.

Когато свърши работният ден изпитвате искрен страх да излезете навън. Но трябва да си тръгнете в час пик, защото тогава градският транспорт е пълен и е по-топло.

Докато стигнете от входната врата до парното, минавате през 5 климатични зони. 

Не влизате с месеци в някои от стаите в дома си. Там се ходи само ако е време да се така киселото зеле, което е там, защото е достатъчно студено, че да не се развали. И преди да го претакате, трябва с една тръба да разбиете леда отгоре.

Използват се само две стаи по време на истинската зима – кухнята и спалнята. И когато отивате от едната в другата, пътешествието прилича на великото преселение на народите. Носят се одеяла, печки, чаши с чай и чинии със сандвичи, които са полуизядени, защото ви е прекалено студено на ръцете, столове, които вече сте си затоплили. По БНТ дават онова клипче със синхронното спускане със ски и ви става студено само като го гледате.

Истинска хубава зима е, когато половинката ти си легне преди теб, но легне от твоята страна на леглото, за да ти затопли.

 

 

 
 

Еди Редмейн: „Кампанията за полово равенство трябваше да се случи отдавна“

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският актьор и носител на „Оскар“ Еди Редмейн каза, че холивудската кампания за полово равенство е трябвало да започне много по-рано и че все още са необходими големи промени, предаде Ройтерс.

Звездата коментира скандала по повод значителните разлики в заплащането на Марк Уолбърг и колежката му Мишел Уилямс за презаснемането на филма „Всички пари на света“. Въпросът му беше зададен на световната премиера на анимационния филм „Early Man“.

„Това е невероятно важно и смятам, че трябваше да се случи доста отдавна. Фактът, че миналата година три от най-добрите филми бяха направени от жени, показва промяната, но тя не е достатъчна“, каза той.

Еди Редмейн и актрисата от сериала „Игра на тронове“ Мейзи Уилямс участват заедно с Том Хидълстън в ново приключение от праисторическо време за глуповати пещерни хора. Режисьор на анимационния филм е носителят на награда „Оскар“ Ник Парк.

Мейзи Уилямс, която е прочела сценария за последния сезон на „Игра на тронове“, увери почитателите, че чакането за финала си заслужава. „Честно казано никога не сме правили нищо подобно. Нужно е време, но ще си струва“, каза тя