Камерън е твърд спрямо чуждите

| от |

zx620y348_1853183Роман Имелски, в. „Газета виборча“

Варшава – Колкото повече наближават изборите, толкова по-често мишена на атаките на британския премиер стават чужденците, които със своя тежък труд допринасят значително за благоденствието на Обединеното кралство. По този начин Дейвид Камерън иска да набере точки сред едроскептичните си сънародници и да прикрие проблемите на собственото си правителство. Обаче той опасно подгрява ксенофобски настроения и оспорва една от най-големите ценности на Европейския съюз – свободното придвижване на граждани и свързаните с него привилегии.

В неделя Камерън за пореден път взе на мушка поляците, заплашвайки да ореже детските надбавки за тези родители, които работят и плащат данъци на Островите, но са оставили дечицата си в родината. По полските представи това са общо взето големи пари – месечно за първо дете 81,2 лири (около 412 злоти) и за всяко следващо по 53,6 лири (272 злоти). Обаче по мащабите на британския бюджет това са мизерните 2-3 милиона лири месечно, защото засягат 25 500 деца на полски родители и около 15 хиляди на родители от други страни. И съгласно правилата на съюза тези надбавки трябва да се изплащат, защото ако родителят чужденец работи и плаща данъци на Островите, има същите права като британеца.

Камерън и дума не каза за това, че според данни на учени от „Юнивърсити колидж Лондон“ през периода 2001-2011 г. пришълци от ЕС и от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са допринесли за британската икономика с 22 милиарда лири. Нещо повече – платили са като данъци с 34 на сто повече, отколкото е дала за тях държавата под формата на добавки, медицинска помощ или образование. За сравнение британците са внесли във фиска 11 процента по-малко, отколкото са получили.

Така че не по тази причини Камерън напада поляците, румънците или българите, че са бреме за британския бюджет. Той иска да покаже, че е твърд спрямо чуждите, върху които обикновените британци често хвърлят вината за голяма част от своите проблеми като безработицата и дългите опашки пред лекарските кабинети.

Не е случайно и това, че думите на Камерън бяха казани ден преди изявлението на канцлера на държавното съкровище Джордж Озбърн (министър на финансите), който обяви, че ако Консервативната партия отново спечели изборите, възнамерява да ореже някои социални придобивки и привилегии на стойност цели 25 милиарда лири. Към това се добавят все по-често раздаващите се напоследък гласове за орязване на разходите за обществено здравеопазване.

Това трябва да помогне за оздравяването на британските финанси, но означава, че британската социална държава ще трябва силно да затегне колана. А това ще удари по много избиратели. Планът на Озбърн, който навярно е бил съгласуван с Камерън, вече предизвика гнева на коалиционните партньори – Либералните демократи.

Не е случайност също и това, че антиимигрантските нотки у британския премиер зачестиха появата си след миналогодишните местни избори. На тях голям успех постигна антиимигрантската и евроскептична Партия за независимост на Великобритания, която получи цели 23 процента от гласовете. Нейният лидер Найджъл Фараж се прочу през настоящия мандат на Европейския парламент (точно така: британските евроскептици не се свенят от европейските пари за командировъчни!), като нарече „парцал“ президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

След като има такива противници отдясно, Камерън се радикализира. Обаче това е опасна игра. В нея може малко да спечели, а по острота в реториката едва ли ще надделее над партията на Фараж. Проучване на в. „Обзървър“ от 4 януари отрежда на торите 30 процента подкрепа, а на опозиционната и „по-мека“ спрямо имигрантите Лейбъристка партия – 37 процента. Либералните демократи, които са потенциалните коалиционни партньори на победителите в бъдещите избори, могат да разчитат на 8 на сто, а Партията на независимостта – на цели 17 процента.

Антиимигрантският поврат у торите бе характеризиран категорично и сполучливо от лидера на лейбъристите Ед Милибанд, който преди няколко месеца подметна в Камарата на общините по адрес на групата около Камерън: „Едно време консерваторите наричаха клоуни политиците от Партията на независимостта. Сега самите те искат да се присъединят към цирка“.

Но този цирк се разиграва в страна от ЕС. И управляващите в нея политици не бива да забравят, че да си член на европейската общност означава да спазваш европейските ценности и правила. /БТА/

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.