Камен Калев в търсене на другото лице

| от |

Българският режисьор Камен Калев не е правил филм от 2011 година, когато по родните кина излиза „Островът“. И макар в него да участваt наистина красивата Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхарт, „Островът“ е посрещнат със смесени чувства от публиката и критиката.

Може би защото е неизбежно и всеки сравнява втория филмов проект на режисьора с първия, който му донесе слава  – „Източни пиеси“. Разликата между двата е обозрима. Дори и като пренебрегнем факта, че в „Източни пиеси“ актьори почти няма, Калев използва натуршчици, а в „Островът“ кани две европейски звезди.

В последния си филм „С лице надолу“, който излиза по кината този петък (16.10.), Калев сякаш взима най-доброто от двата си предишни проекта. Но ако очаквате да видите „Източни пиеси“, ще останете разочаровани. „С лице надолу“ не е това.

В новия си филм Калев кани европейска звезда за главната роля – французинът Мелвил Пупо играе дребен трафикант, който е хванат от френската полиция и обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да се измъкне от затвора той решава да им съдейства за прихващането на канал за трафик на момичета от България в посока Западна Европа. За да бъде максимално достоверен в начинанието си, той се запознава с млада българска проститутка от ромски произход  във Франция, която взима със себе си. Тя е Сехер Небиева.

Сехер е изключително млада и ако трябва да съдим за таланта й само по ролята, която прави в „С лице надолу“, то мога спокойно да кажа, че тя е страшно талантлива. Химията между младата Сехер и Мелвил, като двамата дори не говорят на един и същ език е осезаема. Истинска. Разликата във възрастта, социалното положение, опитът, езиковата бариера, нищо не може да ги спре.

Ако има нещо, което Камен Калев прави по-добре от всички, то е да подбира каста си изключително на място. Наречете го интуиция, той просто го умее. Защото добрата химия и изпълнения не важат само за основните му актьори, а за целия състав във филма. Няма един грешен човек, който да е застанал пред камерата на Калев. И зрителят веднага го вижда. По пример на „Източни пиеси“ и тук той решава да използва истински хора, а не актьори и търси верните лица и тон дълго време. Но търсенето дава прекрасен резултат – целият му актьорски състав до най-дребния човек е прекрасен.

„С лице надолу“ е суров, битов, озвучен от чалга и улиците на Североизточна България. Самият Камен Калев базира сценария си на истински случки, които проучва дълго време преди да седне и да работи по проекта.

И въпреки че в сценарно отношение филмът има няколко дупки, които зрителят има нужда да попълни сам, то „С лице надолу“ тече плавно. Не ти доскувача, защото нещо се случва постоянно. Сюжетната линия на неосъществилата се любовна история и трафикът на момичета се преплитат, за да доведат нещата до финал. За някои неочакван, но някак логичен.

Камен Калев е от режисьорите, които не бързат. Нито в правенето на филми, нито в тяхното разказване. И това работи в негов плюс. Освен това винаги се заема с нещо, което му е интересно, а това си личи. 

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?