Камен Калев в търсене на другото лице

| от |

Българският режисьор Камен Калев не е правил филм от 2011 година, когато по родните кина излиза „Островът“. И макар в него да участваt наистина красивата Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхарт, „Островът“ е посрещнат със смесени чувства от публиката и критиката.

Може би защото е неизбежно и всеки сравнява втория филмов проект на режисьора с първия, който му донесе слава  – „Източни пиеси“. Разликата между двата е обозрима. Дори и като пренебрегнем факта, че в „Източни пиеси“ актьори почти няма, Калев използва натуршчици, а в „Островът“ кани две европейски звезди.

В последния си филм „С лице надолу“, който излиза по кината този петък (16.10.), Калев сякаш взима най-доброто от двата си предишни проекта. Но ако очаквате да видите „Източни пиеси“, ще останете разочаровани. „С лице надолу“ не е това.

В новия си филм Калев кани европейска звезда за главната роля – французинът Мелвил Пупо играе дребен трафикант, който е хванат от френската полиция и обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да се измъкне от затвора той решава да им съдейства за прихващането на канал за трафик на момичета от България в посока Западна Европа. За да бъде максимално достоверен в начинанието си, той се запознава с млада българска проститутка от ромски произход  във Франция, която взима със себе си. Тя е Сехер Небиева.

Сехер е изключително млада и ако трябва да съдим за таланта й само по ролята, която прави в „С лице надолу“, то мога спокойно да кажа, че тя е страшно талантлива. Химията между младата Сехер и Мелвил, като двамата дори не говорят на един и същ език е осезаема. Истинска. Разликата във възрастта, социалното положение, опитът, езиковата бариера, нищо не може да ги спре.

Ако има нещо, което Камен Калев прави по-добре от всички, то е да подбира каста си изключително на място. Наречете го интуиция, той просто го умее. Защото добрата химия и изпълнения не важат само за основните му актьори, а за целия състав във филма. Няма един грешен човек, който да е застанал пред камерата на Калев. И зрителят веднага го вижда. По пример на „Източни пиеси“ и тук той решава да използва истински хора, а не актьори и търси верните лица и тон дълго време. Но търсенето дава прекрасен резултат – целият му актьорски състав до най-дребния човек е прекрасен.

„С лице надолу“ е суров, битов, озвучен от чалга и улиците на Североизточна България. Самият Камен Калев базира сценария си на истински случки, които проучва дълго време преди да седне и да работи по проекта.

И въпреки че в сценарно отношение филмът има няколко дупки, които зрителят има нужда да попълни сам, то „С лице надолу“ тече плавно. Не ти доскувача, защото нещо се случва постоянно. Сюжетната линия на неосъществилата се любовна история и трафикът на момичета се преплитат, за да доведат нещата до финал. За някои неочакван, но някак логичен.

Камен Калев е от режисьорите, които не бързат. Нито в правенето на филми, нито в тяхното разказване. И това работи в негов плюс. Освен това винаги се заема с нещо, което му е интересно, а това си личи. 

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.