Калфин: Не мисля, че еднозначно хората ще избягат от фондовете

| от |

В момента целият бюджет на НОИ е около 9,6 млрд. 53% от тези средства идват от държавния бюджет, другите са собствени приходи – това не е добра схема. Това означава, че пенсионната система става все по-зависима от времето, когато нямаше отделен пенсионен фонд и пенсиите се плащаха от бюджета. Това гарантира на хората вече ниски пенсии действително. Това заяви в интервю за БНР вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Частните пенсионни фондове трябва да докажат на хората, че тяхното съществуване ще увеличи доходите им, което в момента съвсем не е сигурно, подчерта той и добави, че ще си запази средствата в частния пенсионен фонд.

Те са едни схеми, по които получават средства. Държавата задължава работодателите да им прехвърлят средства, след това те трябва да поемат някаква отговорност. Вярно е, има капиталов пазар, има рискове и т.н., но не може да имаш постъпления от доходите на хората по закон и след това да кажеш „Колкото излезе, толкова ще ви дам“. 

Въпросът, че трябва да се разгледа начинът, по който капиталовите схеми се създават, управляват и след това участват в изплащането на пенсиите на хората, е важен. Това, което бяха основните ми забележки и на колегети ми от АБВ, бяха начинът, по който това се прави – изключително бързо. Мисля, че има достатъчно аргументи, които да бъдат дадени и хората да бъдат спокойни, че нито някой краде парите, нито някой национализира парите им, нито някой им гарантира по-ниски пенсии по този начин. 

Трябва да се отговори на доста въпроси. Това е един от дефектите на бързо приемано законодателство. Първото е начинът на избор. Уверенията на министъра на финансите са, че този избор ще бъде активен. Трябва изрично всеки да заяви желанието си. Второ – не, че не е ясно, има начин да се случи това, но не мисля, че е добро решение – да има движение и в двете посоки. В капиталовата сметка човек има собствени пари, натрупани по сметка. В момента, който той реши да ги пренесе в НОИ, тези пари се похарчват. НОИ не е създаден да управлява средствата и не е създаден да води лични партиди. Ако човек след това пак реши да излезе от НОИ и да се върне в частния фонд, за което чувам обещания, то въпросът е с каква сума ще излезе и какво ще се случи. Очевидно това нещо трябва да се опише. Така или иначе изборът в момента, включително за тези, които започват сега работа, или тези, които имат капиталови сметки за допълнителна пенсия, е къде да бъдат осигурявани. Този избор ще отвори една друга тема – по какъв начин се управляват досега средствата им, колко са натрупани, на какво биха могли да разчитат хората. Има такива, които излизат в пенсия и въпреки това, първа и втора категория, нямат достъп до натрупаните си средства в универсалния пенсионен фонд, което не е нормално. Доста теми ще се отворят, коментира социалният министър. Той припомни, че в момента, в който започне човек да получава пенсия от капиталовата схема, се намалява с 25% пенсията от солидарната схема. Според него по този начин не се дава гаранция на хората, че те с тази капиталова схема ще получат по-висока пенсия.

Това, което трябва да се реши на политическо равнище, е на основата на експертните анализи каква комбинация от различните мерки се взима. Ние можем да го отложим и още много дълго време това нещо, но просто няма да проработи. Тази промяна се наложи, аз настоях другото да не го отлагаме, добави Ивайло Калфин.

Според министъра начинът, по който се е приела промяната, е предизвикал криза в управлението и коалицията. Той декларира, че всеки е готов да отиде на избори.

Става дума за кардинална промяна в пенсионната система, която до вчера беше счупена, а от 1-ви януари става разнебитена, изказа мнение финансистът Любомир Христов. 

Тя гарантира на всички свои пациенти бедност на старост. Второ – това, което Народното събрание прие като текстове, които не са напълно ясни, не решава нито един проблем – нито на хората, нито на НОИ, нито на публичните финанси, а напротив – създава нови. Трето – универсалните пенсионни фондове също не са решението на проблема, защото те се управляват непрофесионално, мърляшки и резултатът е минус 3% реална доходност средно за 2002-2013-а година. Минус 3% означава, че парите на хората се топят. 

Свободата за избор е важен аргумент, подчерта Христов, но добави: Психологията е показала, че има обстоятелства, при които разходите по избора са по-големи от ползите, които може да получите от свободата на избора. Тези обстоятелства възникват тогава, когато човек няма необходимите знания и експертиза да направи избора, когато човек иска сигурност, а има риск в едната или другата опция, която ще избере, и когато става дума за неопределеното несигурно бъдеще. И трите елемента фигурират в избора за пенсионна система. 

Проблемът не е само в пенсионните фондове. Проблемът започва от Кодекса за социално осигуряване, минава през Комисията за финансов надзор и чак накрая са пенсионните фондове. Ето го проблемът за избора – къде го няма изборът. Имате задължение да внасяте 5% от осигурителния си доход в универсален, но нямате никакъв избор за това как да се управляват вашите средства. Това е в закона – Кодекса за социално осигуряване. 

Водят се дискусии от години, но те са на парче. Никога няма да се постигне съгласие, ако първо не се постигне съгласие за това какво искаме от тази пенсионна система. Ако един иска гаранции, а друг иска доходност – няма как да се съгласим за мерките, коментира още експертът.

За случая с КТБ, Христов каза: Големият скандал е заблудата, че имаме конструкция на държава и институции, които вършат работа. Това показва КТБ. Общото между пенсионната тема и банковата система е, че не сме уредена държава, че не можеш да разчиташ нито за това, че имаш собственост и че не можеш да носиш отговорност. След като от теб не зависи, ти не можеш да носиш отговорност.

Финансистът предлага: Всички, които са били членове на УС на БНБ от момента, в който на КТБ балансовото число и активите са били 2 млрд. до 19-и юни миналата година, да бъде любезен да върне всички заплати, които е получил във Фонда за гарантиране на депозитите, да му бъде продадено цялото имущество и парите да отидат във Фонда, които пак няма да стигнат. Но някой някога трябва да започне да носи някаква отговорност, за да се разбере, че така повече не може. 

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.