Калфин: Не мисля, че еднозначно хората ще избягат от фондовете

| от |

В момента целият бюджет на НОИ е около 9,6 млрд. 53% от тези средства идват от държавния бюджет, другите са собствени приходи – това не е добра схема. Това означава, че пенсионната система става все по-зависима от времето, когато нямаше отделен пенсионен фонд и пенсиите се плащаха от бюджета. Това гарантира на хората вече ниски пенсии действително. Това заяви в интервю за БНР вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Частните пенсионни фондове трябва да докажат на хората, че тяхното съществуване ще увеличи доходите им, което в момента съвсем не е сигурно, подчерта той и добави, че ще си запази средствата в частния пенсионен фонд.

Те са едни схеми, по които получават средства. Държавата задължава работодателите да им прехвърлят средства, след това те трябва да поемат някаква отговорност. Вярно е, има капиталов пазар, има рискове и т.н., но не може да имаш постъпления от доходите на хората по закон и след това да кажеш „Колкото излезе, толкова ще ви дам“. 

Въпросът, че трябва да се разгледа начинът, по който капиталовите схеми се създават, управляват и след това участват в изплащането на пенсиите на хората, е важен. Това, което бяха основните ми забележки и на колегети ми от АБВ, бяха начинът, по който това се прави – изключително бързо. Мисля, че има достатъчно аргументи, които да бъдат дадени и хората да бъдат спокойни, че нито някой краде парите, нито някой национализира парите им, нито някой им гарантира по-ниски пенсии по този начин. 

Трябва да се отговори на доста въпроси. Това е един от дефектите на бързо приемано законодателство. Първото е начинът на избор. Уверенията на министъра на финансите са, че този избор ще бъде активен. Трябва изрично всеки да заяви желанието си. Второ – не, че не е ясно, има начин да се случи това, но не мисля, че е добро решение – да има движение и в двете посоки. В капиталовата сметка човек има собствени пари, натрупани по сметка. В момента, който той реши да ги пренесе в НОИ, тези пари се похарчват. НОИ не е създаден да управлява средствата и не е създаден да води лични партиди. Ако човек след това пак реши да излезе от НОИ и да се върне в частния фонд, за което чувам обещания, то въпросът е с каква сума ще излезе и какво ще се случи. Очевидно това нещо трябва да се опише. Така или иначе изборът в момента, включително за тези, които започват сега работа, или тези, които имат капиталови сметки за допълнителна пенсия, е къде да бъдат осигурявани. Този избор ще отвори една друга тема – по какъв начин се управляват досега средствата им, колко са натрупани, на какво биха могли да разчитат хората. Има такива, които излизат в пенсия и въпреки това, първа и втора категория, нямат достъп до натрупаните си средства в универсалния пенсионен фонд, което не е нормално. Доста теми ще се отворят, коментира социалният министър. Той припомни, че в момента, в който започне човек да получава пенсия от капиталовата схема, се намалява с 25% пенсията от солидарната схема. Според него по този начин не се дава гаранция на хората, че те с тази капиталова схема ще получат по-висока пенсия.

Това, което трябва да се реши на политическо равнище, е на основата на експертните анализи каква комбинация от различните мерки се взима. Ние можем да го отложим и още много дълго време това нещо, но просто няма да проработи. Тази промяна се наложи, аз настоях другото да не го отлагаме, добави Ивайло Калфин.

Според министъра начинът, по който се е приела промяната, е предизвикал криза в управлението и коалицията. Той декларира, че всеки е готов да отиде на избори.

Става дума за кардинална промяна в пенсионната система, която до вчера беше счупена, а от 1-ви януари става разнебитена, изказа мнение финансистът Любомир Христов. 

Тя гарантира на всички свои пациенти бедност на старост. Второ – това, което Народното събрание прие като текстове, които не са напълно ясни, не решава нито един проблем – нито на хората, нито на НОИ, нито на публичните финанси, а напротив – създава нови. Трето – универсалните пенсионни фондове също не са решението на проблема, защото те се управляват непрофесионално, мърляшки и резултатът е минус 3% реална доходност средно за 2002-2013-а година. Минус 3% означава, че парите на хората се топят. 

Свободата за избор е важен аргумент, подчерта Христов, но добави: Психологията е показала, че има обстоятелства, при които разходите по избора са по-големи от ползите, които може да получите от свободата на избора. Тези обстоятелства възникват тогава, когато човек няма необходимите знания и експертиза да направи избора, когато човек иска сигурност, а има риск в едната или другата опция, която ще избере, и когато става дума за неопределеното несигурно бъдеще. И трите елемента фигурират в избора за пенсионна система. 

Проблемът не е само в пенсионните фондове. Проблемът започва от Кодекса за социално осигуряване, минава през Комисията за финансов надзор и чак накрая са пенсионните фондове. Ето го проблемът за избора – къде го няма изборът. Имате задължение да внасяте 5% от осигурителния си доход в универсален, но нямате никакъв избор за това как да се управляват вашите средства. Това е в закона – Кодекса за социално осигуряване. 

Водят се дискусии от години, но те са на парче. Никога няма да се постигне съгласие, ако първо не се постигне съгласие за това какво искаме от тази пенсионна система. Ако един иска гаранции, а друг иска доходност – няма как да се съгласим за мерките, коментира още експертът.

За случая с КТБ, Христов каза: Големият скандал е заблудата, че имаме конструкция на държава и институции, които вършат работа. Това показва КТБ. Общото между пенсионната тема и банковата система е, че не сме уредена държава, че не можеш да разчиташ нито за това, че имаш собственост и че не можеш да носиш отговорност. След като от теб не зависи, ти не можеш да носиш отговорност.

Финансистът предлага: Всички, които са били членове на УС на БНБ от момента, в който на КТБ балансовото число и активите са били 2 млрд. до 19-и юни миналата година, да бъде любезен да върне всички заплати, които е получил във Фонда за гарантиране на депозитите, да му бъде продадено цялото имущество и парите да отидат във Фонда, които пак няма да стигнат. Но някой някога трябва да започне да носи някаква отговорност, за да се разбере, че така повече не може. 

 
 

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra: Балканската музика те удря право в сърцето

| от Евелина Иванова |

Музиката им е точно толкова пъстра колкото подсказва и името на групата. Смесица е от стилове с дълбок корен, които преплитат мелодия и ритъм в нов звук – неподправен, проникновен и будещ страст към живота. Бандата започва пътя си от Барселона, Испания, но събира публика из цяла Европа. Отчасти и заради националната принадлежност на членовете й, която описва почти окръжност около Стария континент.

Полифоничната седморка на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra (BGKO) – Sandra Sangiao (вокал, Каталония), Mattia Schirosa (акордеон, Италия), Julien Chanal (китара, Франция), Stelios Togias (перкусии, Гърция), Ivan Kovačević (контрабас, Сърбия), Daniel Carnobell (кларинет, Испания) и Oleksandr Sora (цигулка, Украйна), ще стигне и до българската публика на 26-ти май, с концерт в столичния Sofia Life Club.

Очакванията са за перфектен микс от кемзел и цигански ритми, страстно подправени с балкански дух. Хванахме ги за бърз разговор в паузата между два концерта от европейското им турне и вече чакаме лично да им стиснем ръката.

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra е доста еклектична банда с членове от Испания, Италия, Франция, Сърбия, Гърция и Украйна. Как всъщност се намерихте?

Ние сме нещо като социална извадка на Барселона – всички живеем в този мултикултурен град, който ни събра. Запознахме се постепенно, по време на самостоятелните ни живи участия в различни клубове, а идеята да правим балканска музика се оказа спойката помежду ни.

Преди три години се прекръстихте от Barcelona Gipsy Klezmer Orchestra на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra. Защо?

Променихме леко името си заради някои проблеми с авторските права, но  нищо от творчеството ни не се е променило съществено. Все още свирим много циганска, балканска и клезмер музика.

Има ли някой от вас, който да е от ромски произход?

Не, засега…

Може ли да се каже, че създавате собствен музикален жанр. Музиката ви сякаш минава отвъд циганското, балканското или клезмер звученето?

Всъщност никой от нас не беше правил такава музика преди BGKO– и сигурно начинът, по който я усещаме, нашата интерпретация ни прави различни, предлага друга гледна точка. Ние използваме наш собствен език, за да разказваме истории, език, който ни е познат и който се опитваме да обогатяваме всеки ден…

Кое в музиката на Балканите ви говори най-много и ви докосва най-дълбоко?

Всяка музика е отражение на хората, които я създават и които живеят с нея и чрез нея. Балканската музика и балканците те удрят право в сърцето. Така и трябва да бъде.

Битува схващането, че хората от Балканите сякаш не са особено склонни да приемат приликите помежду си. Мислите ли, че това е така и в музиката?

Сходствата между балканските народи са нещото, с което те трябва да се гордеят – те са отличителната им характеристика пред света. А различията помежду им просто допълват картината…Същото е и с музиката. Така виждаме нещата след всички тези години, в които правим балканска музика.

В новия ви албум Avo Kanto преобладават традиционните песни. Какво може да ни кажете за подбора на парчетата. Кои влязоха във финалната десетка? 

Песните в Avo Kanto разказват истории, които чухме по време на пътуванията ни по представянето на предишния ни албум Del Ebro Al Danubio – истории, които ни се иска да споделим с публиката, по наш си начин.

Има ли някоя традиционна българска мелодия, която не ви излиза от главата?

Много са. За албума сме избрали Криво садовско хоро, но всъщност изпълняваме много традиционни български песни. Балканските песни предизвикват експлозия от емоции по време на всяко наше живо участие.

Как върви турнето ви? Какво да очакваме по време на концерта ви в столичния  Sofia Live Club на 26-ти май?

Турнето ни върви страхотно! Много сме щастливи, че отново можем да прекараме малко време със стари приятели и да завържем нови приятелства чрез музиката си. Очакваме и в София да е същото! Да има много чисти балкански сърца.

Вашето послание към  българската публика?

Просто да е готова да се отдаде на емоциите, които балканската музика носи. Щастие, тъга, мъка, носталгия, ярост. И да го направи като нас – с цялата си душа…

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.