Калашников в преговори за производство на оръжие в Индия

| от chronicle.bg |

Руския концерн „Калашников“, създател на автоматите AK-47, е в напреднали преговори с индийски компании за производство на определени оръжия там и е отворен да сподели технологията си с местни партньори, съобщава Хиндустан таймс.

Автомати АК-47, известни като едни от най-добрите оръжия на 20-ти век, по настоящем се използват повече от неправителствени организации, отколкото от въоръжените сили на различните държави.

„Компанията е в преговори от началото на 2015 г., въпреки че няколко индийски компании са заинтересовани да произвеждат Калашников  още от 2008 г.“, заяви Алексей Криворучко,  главен изпълнителен директор на концерна „Калашников“ в интервю.

„Рано е да посочим конкретни имена. Предишните обсъждания не дадоха резултат, тъй като заинтересованите страни не можаха да получат лиценз за производство на оръжие от правителството“, допълва той.

Очакванията за обема на производство са за най-малко 50 000 артикула за година с потенциално увеличаване в бъдеще.

На въпроса дали Калашников ще обяви моделите за производството, Криворучко заяви, че индийците се интересуват предимно от калибър 5,56-мм и 7,62-мм.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Досиетата CHR: разказ от първо лице за СПИН, 80-те и настоящето

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

От 1998 г. на 18 май се отбелязва Международният ден на ваксината срещу СПИН. На този ден се отдава почит на усилията на всички лекари, лаборанти, доброволци, учени, които работят в посока да се намери лек срещу заболяването. Според последните статистики близо 37 млн. души днес са носители на ХИВ вируса. Числата обаче показват оптимистичен тренд в световен мащаб и новите заразявания намаляват. Далеч по диспропорционално изглежда обаче ситуациятa на на континентално ниво. Развитите континенти бележат успех в борбата срещу заболяването, по-изостаналите райони не могат да се справят със зачестилите нови случаи. Въпреки че медицината вече е напреднала, все още милиони заразени по света нямат достъп до адекватни медицински услуги.

За СПИН се е говорило много. Както верни, така и заблуждаващи неща. Ако днес обаче човечеството бележи някакъв напредък в борбата с болестта, то корените на този успех идват от 80-те години на ХХ век. САЩ, Сан Франциско. В началото на десетилетието все повече гейове се разболяват от мистериозно заболяване. Със зачестяването на случаите идва и пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията. Никой не знае какво причинява заболяването, хората са безсилни да го спрат. Никой не вярва, че сексът може да е причина мъжете да умират. Никой не иска да се лиши от сексуалната свобода на 60-те и 70-те. Политиците крият информация, здравната система буксува, гражданите се лутат някъде между търсенето на удоволствие и страха. Резултатът е епидемия, която отнема живота на милиони. Време, което трябва да помним. Защото проблеми като този не засягат само малцинствата, хомосексуалните или определени социални или етнически групи – те засягат цялото човечество.

Във връзка с Международния ден на ваксината срещу СПИН, четем думите на журналиста и автор Майкъл Спектър, който разказва от първо лице за това как е изглеждала картината през 80-те и какво е бъдещето, започвайки от днес. Макар и писани преди 5 години, неговите думи са актуални и днес.

The 2017 New Yorker TechFest
Майкъл Спектър; Снимка: Getty Images

„Преди държах една снимка на бюрото си, заснета на улица „Кастро“ през 1983 г., в момент, в който изглеждаше, че животът на гейовете в Сан Франциско е на път да приключи завинаги. На снимката има двама мъже – първият, висок и превит, се навеждаше над другия, който седеше в инвалидна количка, и завиваше с одеяло малкото останало от него. Мой приятел ми даде снимката малко преди да почна да отразявам епидемията от СПИН в „Уошингтън поуст“. Към нея имаше съобщение: „Не забравяй тези двама души, когато пишеш историята. Тук не става въпрос за политика. Става въпрос за човещина.“ Приятелят ми почина няколко месеца по-късно. Това се случи преди почти три десетилетия. Сигурно съм прекарал стотици часове, взирайки се в снимката от тогава – достатъчно време, за да запомня дълбоката мъка в черните очи на онези двама мъже.

Отразявал съм войни, и преди, и след епидемията. Всичките са грозни, болезнени и несправедливи, но за самия мен, нищо не наподобява мъката, когато се разхождах из улиците на Сан Франциско в пика на епидемията. Сякаш беше избухнала атомна бомба: сградите стояха пусти, колите бяха паркирани покрай алеите, имаше павилиони за вестници, магазини и самолети, преминаващи във въздуха. Но хората на улицата умираха. Улица „Кастро“ беше отрупана с 30-годишни мъже, които вървяха (когато можеха), с бастуни, или опирайки се на ръката на своя по-здрав любовник или приятел. Инвалидни колички задръстваха тротоарите. Сан Франциско се беше превърнал в град на трупове.

През 2002 г., докато пишех статия за Лари Крамър, черния пророк на СПИН кризата в САЩ, разговарях с Тони Кушнър, който беше награден с „Пулицър“ за пиесата си, посветена на онези години – „Ангели в Америка“. Той ми разказа какво е преживял през онези дни. „Тъкмо бях започнал да се разкривам и хомосексуалният живот изглеждаше толкова вълнуващ“. По същото време Тони прочита шокиращата статия на Лари Крамър „1112 и продължават“. Тя се появява през 1983 г. В „Native” и в нея авторът призовава гейовете да се замислят за катастрофата, която е пред тях. Кушнър осъзнал, че сме се сблъскали с „масова чума. Хората умираха навсякъде около нас, а ние се преструвахме, че нищо страшно не се случва.

Крамър и много други активисти промениха това. Гняв и нови лекарства пребориха отричането и омразата. В следващите години епидемията сякаш изчезна – въпреки че никога не го направи изцяло, тук или където и да било. До края на годината от СПИН ще загинат близо 40 млн. души – повечето от тях в Африка. А тази седмица в статия за „Ню Йорк Таймс“ се казваше, че тези дни могат да се върнат. „Федералните здравни служби докладват за все повече сексуални контакти без предпазни средства сред американците. Това прави борбата срещу СПИН още по-трудна.“

Това е деликатен начин да се намекне. Томас Фрийдън, директор на Центъра за контрол на болестите и превенции, е една идея по-прям. „Анален секс без предпазни средства е в собствена категория, когато става въпрос за риска.“ Три десетилетия с данни доказват истинността на това твърдение.

Защо се случва това? Част от причината е заложена в човешката природа. Защо някои родители отказват да ваксинират децата си? В много случаи, защото не са се сблъсквали с болестите и нямат представа до какво могат да доведат. Вирусът ХИВ е много по опасен и много сложен. Той е обвързан със секса, основна човешка нужда, но също и с желанието, срамът, дискриминацията, страхът. Кой 20-годишен мъж, наслаждаващ се на първите си сексуални преживявания, ще се притеснява от това, че десет години преди да се роди виждах как хора повръщат и умират на улицата, по която той сега ходи? За определено време през 90-те, мъжете се бяха уплашили и статистиките го показаха. Използваха презервативи регулярно, тестваха се. Много от тях все още го правят, но други отдавна си хвърлиха задръжките. Появата на ново вид метамфетамин във формата на кристали, който увеличава сексуалното удоволствие, също дръпна нещата назад. Освен положителния ефект, наркотикът има и отрицателен, а именно, че поемането му води до еректална дисфункция. Тогава хората започнаха да комбинират кристала с „Виагра“ и инфекциите започнаха да се разпространяват.

Може ли отново да се сблъскаме с тази епидемия? Разбира се, но последствията могат да бъдат драстично намалени. За жалост повече от милион американски, заразени с ХИВ (има 50 хиляди нови случая годишно), не получават адекватна медицинска грижа, а една трета от тях дори не подозира, че е заразена. Расизъм, хомофобия и мизерия продължават да спомагат за разрастването на епидемията. Малцинствата са изложени на най-голяма опасност и рядко получават адекватна медицинска помощ и лечение.

Единственото подходящо заключение е да се вслушаме (отново) в предупреждението на Лари Крамър. Каквото беше вярно през 1983 г., може да бъде вярно и днес. „Ако тази статия не ви изкара ангелите“, пише той за „1112 и продължават“, „тогава наистина сме загазили. Ако тази статия не ви доведе до гняв, бяс и действия, гейовете нямат бъдеще на земята. Нашето съществуване зависи от това колко сме ядосани. Ако не се борим за живота си, ще умрем.““

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.