Какво стана на Камен бряг този Джулай морнинг

| от Община Каварна |

Община Каварна: Нито дъжда, нито необичайното студено време попречиха на хора от различни краища на страната и света и тази година да се съберат в местността „Огънчето“ край Камен бряг. Слънцето успя да си проправи път през облаците и се показа на хоризонта в 5:40 часа под звуците на знаковия хит на Uriah Heep – July Morning, в изпълнение на Звезди Керемедчиев и „Ахат“. Преди това феновете на рока пяха с кралицата на рока Милена Славова.

Живописните скали край село Камен бряг са традиционно място за посрещане на първите слънчеви лъчи, които докосват земята на 1 юли. Тази традиция е истински празник за селото, категорични са местните жители, които посрещнаха гости от Австралия, Германия, Румъния, Испания и почти цяла България.

 
 

Компанията на Харви Уайнстийн беше продадена, след като банкрутира

| от chr.bg |

Компания на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, който бе забъркан в скандали за сексуално насилие над 50 жени, беше продадена, след като обяви банкрут, съобщиха световните агенции.

Купувач на продуцентското студио стана тексаското инвестиционно дружество „Лантърн капитъл“ със седалище в Далас.

Първоначално сделката предвиждаше компанията на Уайнстийн да бъде продадена за 310 милиона долара. Но от „Лантърн капитъл“ можаха да смъкнат цената на 289 милиона долара. Това стана възможно, след като се разкри, че някои информации за истинското състояние на продуцентското студио са се оказали неверни.

Четирима от петте ръководители на „Уайнстийн къмпани“ подадоха оставка, в това число и нейният председател Боб Уайнстийн, брат на Харви. Двамата бяха нейни основатели през 2005 година. Харви Уайнстийн беше принуден да се оттегли от ръководството по-рано от Боб, след като станаха публични обвиненията за сексуално насилие срещу него. След продажбата с четиримата ръководители си тръгват и 20 служители на компанията – една трета от личния й състав.

 
 

Джони Деп се помири с мениджърите си, които го обвиняваха в разточителство

| от chr.bg |

Джони Деп постигна съгласие с мениджърите си след шумния юридически спор, който го противопостави на компанията „Мениджмънт груп“, управлявала доскоро финансите му, съобщиха световните агенции.

Двете страни се договориха, преди да бъде гледано делото, насрочено за август. Джони Деп даде на съд своите бивши мениджъри през месец януари 2017 година. Той ги обвини, че са харчили шестцифрени суми от сметките му, без негово разрешение. В иска си Деп настояваше за компенсации в размер на 25 милиона долара.

Мениджърите от своя страна подадоха жалба, в която се твърдеше, че актьорът и музикант сам носел отговорността за своите финансови затруднения, тъй като харчел разточително състоянието си за скъпи вина, разкошни недвижмимости, заплати за персонала, за картини, частни самолети, за охрана и оръжия.

Условията по постигнатото споразумение между Деп и бившите му мениджъри не бяха разгласени.

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…