Какво схвана Starbucks, а архитектите не успяха

| от |

„Уважаеми архитекти, вас ви прегази времето. Знам, защото и аз бях един от вас“, пише в своя блог архитектката Кристин Оутрам разочарована от факта, че нейните колеги напълно са  загубили връзка с хората.

„Какво е това, което Страрбъкс осъзнава, а архитектите не?“ е заглавието на нейния пост, в който казва:

„Напуснах, защото в сравнение с любовта си към красивите линии и вашето експериментиране с формата, вие не разбирате хората. Да се поправи: Вие не слушате хората. Носите отговорност, ако нещо  се случи на сградата ви,  но ако някой мрази пространството, което сте създали? Ако някой не се чувства комфортно, студено, или го е страх ? Да, няма съдебно дело за това „.

Оутрам се разочарова от това, че нейните колеги разчитат единствено на схемите и принципите на професията и не се стремят да разберат и запознаят хората  със сградите които проектират. Не използват и съвременни средства за комуникация, даже не ги интересуват етнографските проучвания.

Тя коментира, че архитектурните проекти, колкото и да са мили за окото, не задоволяват реалните потребности на хората.

„Проблемът е, че архитектурата се сведе до формален език. Отворете някое актуално списание  за архитектура. Намирате ли човек на снимките? Не вярвам . Ще намерите само куп снимки, в които има ъгли и помещения където има струпани мебели“ пише тя.

 

А Старбъкс от заглавието?: кафенетата на Старбъкс имат кръгли маси, не защото така му е хрумнало на някой или че те са по-евтини или че такива е имало в Икеа. Кръгли са, защото „няма празно място в кръглата маса“. А до това решение са стигнали след като са попитали клиента. Стотици клиенти са попитани докато са очаквали свободно място, за да пият кафе и било установено, че техните желания не са свързани със самото кафе; клиентът е търсил място, на което ще може да се отпусне и на което ще може да принадлежи.

И точно тук е родена стратегията да се оказва подкрепа на тези, които поискат да пият кафето си сами, да не се чувстват неудобно, че са сами.

Няма празно място на кръглата маса .

Според бившата архитектка, нейните колеги все още не са достигнали до този извод.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Елза Хоск – перлата на Швеция

| от chronicle.bg |

Елза Хоск е едно от лицата на Victoria’s Secret. И то от най-красивите! Можете да се убедите като разгледате галерията ни.

Цялото й име е Елза Ан Софи Хоск. Тя е родена на 7 ноември в шведската столица Стокхолм. Висока е 177 см. и тежи не повече от 55 кг, а мерките й са 80-58-90. Тя е играе баскетбол дълго време, докато моден агент не я забелязва и не й предлага работа в Ню Йорк.

Елза Хоск винаги е била красива. Още на 13-годишна възраст тя участва в няколко фотосесии. Тази година тя дефилира с „Fantasy Bra“ на шоуто на Victoria’s Secret. Това е сутиен за 1 милион долара!

Бельото има 2100 кристали „Сваровски“, а за изработването му са били необходими 930 часа. Елза казва, че да дефилира с бижуто за нея е сбъдната мечта. 

Фигурата си моделът поддържа с фитнес, бокс и здравословно хранене. Тренира по минимум 2 часа на ден и никога не пропуска закуска.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

Публикация, споделена от elsa hosk (@hoskelsa) на

 
 

Актьорът Езра Милър знае как да привлече вниманието

| от chronicle.bg |

„Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ имаше своята световна премиера преди дни и критиците не останаха въодушевени от втората част от поредицата. Не така обаче стоят нещата с тоалета, с който актьорът Езра Милър се появи на червения килим по време на премиерата в Париж.

Той се е появил на червения килим в дълга до земята черна рокля, наподобяваща шушляково яке и в този му тоалет, единственото, по което можеше да бъде разпознат, са изпъкналите му скули. Роклята е дело на творческия директор на Valentino, Пиерпаоло Пичоли, предава IndieWire.

Милър, който се определя като открит queer,  се е превърнал  в един от най-шармантните актьори, заради своята провокативност. Визията на актьора получи повече от добри отзиви в социалните мрежи.

„Голям актьор се появи на премиерата на голям блокбъстър, облечен така. Това е ГОЛЯМА работа“, казва Найджъл Смит от списание People. И докато Милър спечели сърцата на феновете, това не може да се каже за самия филм. Въпреки че първият филм беше абсолютен хит, вторият получи негативни отзиви.  

 

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.