Какво правят Нобеловите лауреати с парите от наградата?
|
|
С обявяването на носителя на Нобеловата награда за физиология или медицина днес в Стокхолм започва Нобеловата седмица.
Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат обявени на 8 октомври, за химия – на 9 октомври, за мир – на 11 октомври, а за икономика – на 14 октомври. Все още не е известна датата, на която ще бъде съобщено името на тазгодишния носител на Нобелова награда за литература.
Гарантират финансовата си независимост? Подкрепят благородна кауза? Или си подаряват … игрище за крикет?
Нобеловите лауреати понякога използват по любопитен начин свободата, която имат да похарчат осем милиона шведски крони (925 000 евро), колкото е наградата. Изключение правят лауреатите на Нобеловата награда за мир, чийто избор има символична стойност и внимателно се следи, пише АФП.
Подобно на играчи на лото лауреатите на сезон 2013, който започва днес, ще имат пълната свобода да отговорят на въпроса, без времето да ги притиска.
Серж Арош, Нобелов лауреат за физика за 2012 г. признава, че не е имал време да помисли за парите. Смята обаче да ги инвестира в недвижимост, както доста от наградените, макар малцина да се осмеляват да говорят за пари.
Лауреатите могат да използват както им душа иска финансовата си награда. Смятам, че това много зависи от коя страна са, от личните им финанси, от доходите, които имат, когато получат наградата и от това, което са в живота – обяснява генералният директор на Фондацията Нобел Ларс Хейкенстен.
Австрийската писателка Елфриде Йелинек, увенчана с наградата за литература през 2004, бе заявила, че тя й гарантира финансова независимост. Други се отдават на страстта си. Нобелистът за медицина за 2001 г. сър Пол Нърс си поднови мотора. Друг лауреат за медицина през 1993 г. Ричард Робъртс си направи игрище за крикет пред дома.
Лауреатите за литература са най-дискретни по въпроса за използването на новополученото богатство.
Макар авторите, които получават Нобелова награда, да са доста известни, много от тях не печелят много от книгите си, обяснява изследователката от университета в Упсала Ана Гундер. Наградата им дава възможност да се подсигурят материално и им предоставя свободата да живеят от перото си, но също така има и отрицателни последици.
Настъпват много промени в кариерата им. Годината след наградата те често пишат по-малко, но обикновено отново се заемат след година или две, казва изследователката.
За Нобеловите лауреати за мир решението често е класическо. Те обикновено са политици, организации или известни активисти и са под светлината на прожекторите, затова се чувстват задължени да обяснят какво ще правят с парите.
Мнозина от тях като президентът на САЩ Барак Обама през 2009 г. и Европейският съюз през 2012 г. предадоха наградата си на благотворителни организации.
Други финансират собствени проекти като лауреата за 2008 г. Бившият финландски президент Марти Ахтисаари бе заявил, че ще финансира групата за разрешаване на конфликти, която сам бе създал.
Американският президент Удроу Уилсън, лауреат през 1920 г., е отделен случай: той внесе парите си в шведска банка, за да гарантира старините си след втория си президентски мандат.
Размерът на наградата се променя с годините. През 2012 г. заради финансовата криза тя бе намалена с 20%. Разумно решение според Хейкенстен: „Тъй като сме свързани (с Нобел) „завинаги“, трябва да действаме по подходящия начин“, посочи той.
Парите са една от добрите страни на наградата, сподели пред АФП Нобеловият лауреат за медицина за 1993 г. американецът Филип Шарп, който можа да задоволи страстта си по скъпоценните камъни и си подари стогодишна къща. Но признанието има по-голяма стойност от паричната награда, подчерта той.
Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 г. – пет години след смъртта на Алфред Нобел. Церемониите в Стокхолм и Осло, на които отличените получават наградите си, по традиция се насрочват на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел.
Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума.От миналата година заради финансовата криза паричната й равностойност е намалена с 20 процента до осем милиона шведски крони (1,2 милиона щатски долара).
1 Коментар
Колко видео касети са необходими за 30-годишен запис на телевизия
|
|
Колко видео касети ще ви бъдат необходими, за да запишете 30 години време. Това е един интересен въпрос, чийто отговор може да откриете при Марион Стоукс. Отговорът е 71 000 видео касети. Физическият архив на дамата се намира в специален склад в Ричмонд, Калифорния и много скоро ще бъде дигитализиран. Касетите не са подредени в хронологичен ред. При транспорта е имало малко размествания, но все пак няма пълно щастие за онзи, който реши да ги изгледа. Първият запис е направен във Филаделфия.
Хобито на Стоукс започнало да изисква повече пространство и жената закупувала апартаменти, където да складира касетите си. По тази причина има около 9 апартамента. Жилищата за закупувани единствено и само по тази причина. Наследствието е предадено на децата ѝ, които преценили, че могат просто да наемат склад и да използват имотите по предназначение. За периода от 1975 до 2012 година, жената е записвала отбрани предавания с единствената цел да запази този специален времеви период.
И всичко започва със закупуването на видео плеяр Betamax. След като разбрала, че новата придобивка може да записва филми, било време да се колекционират серии на комедийни сериали, научнопопулярни филми, политически новини, специални събития и още много други. От една страна е напълно нормално, имайки предвид липсата на всякакви стрийминг услуги, както и по-достъпно съдържание. През 1979 година дори се озовава в документален филм, където тя разказва как един ден е натиснала бутона за запис и просто никога повече не е спряла. Основен мотив на хобито ѝ е създаването на база данни, с които човек може да вземе правилните решения. Нека не забравяме, че Айнщайн някога е споделил как цялото знание в света е много добре синтезиран опит.
През 1980 г. CNN става 24-часова телевизия и Стоукс започнала да използва по 8-9 касети на ден, за да може да записва всичко. И така всичко било записано от новинарските емисии до рекламите. На кого би била необходим този архив, след като телевизията трябва да го запазва. Оказва се, че не е точно така. Повечето студиа изтривали старите предавания и така пестели пари за нова лента, докато Стоукс е използвала всички налични ресурси, за да записва. Не може да си мислите, че героинята в тази история е лентяй, който записвал стари предавания, за да има какво да гледа. Нищо подобно! Жената е била активист, библеотекар и след близо 20 години на работното си място е уволнена в обвинение, че организатор на комунистически сбирки. За 3 години е продуцент на предаването „Input“.
Продукцията събирала различни професори, хора от обществото, религиозни лидери, активисти, учени и дори артисти, които да говорят върху различни социални теми. Някъде по тази линия се появила идеята за създаването на много сериозна база данни с всичкото необходимо знание. Създаването изисквало жертви и целият живот се формирал около времето на една видео касета и колко точно време ще е необходимо за поставянето на следващата. С времето се включили роднини, личната ѝ асистентка, както и още много други близки. През по-голямата част от времето трябвало да говорят за събитията и случките в определено предаване.
Коментирали какъв точно щеше да е животът им, ако им възложат да въртят телевизия. След като дошли комунистическите обвинения, дамата наистина се замислила дали да не избяга в Куба. С напредването на технологията е започнала да използва и други устройства като Tivo. След това решила да инвестира парите си в акции на Apple.
Освен това накарала и роднините си да направят същото. С времето се оказало дяволско добро решение. Друг е въпросът, че през целия си живот не е използвала нито един път модерна технология и не е изпратила нищо по електронната поща. В момента семейството се бори да дигитализира целия архив и да го направи достъпен за света. Въпросът е да се провери хронологията за последните 30 години.
Коментарите са изключени
Дългият път на 51-годишната Чебурашка
|
|
Сигурно сте чували, че математиците са скучни хора и рядко се славят с добро чувство за хумор. Това твърдение е особено пресилено и имаме едно от най-добрите доказателства – Едуард Успенски. Той се ражда на 22 декември през 1937 г. в Егоревск. Живее щастливо с двамата си братя, а в училище показва завидни математически качества, които между другото носят и награди от олимпиади. Следвайки линията на точните науки , Едуард завършва Московския авиационен институт.
Малките камъчета обикновено обръщат колата и Успенски не е изключение. Бъдещият инженер се захласва по литературата и започва да пише различни фейлетони. За беда се оказва, че са и хубави. Дипломирането идва много скоро, а след него Едуард има договор в един от московските заводи. Изненадата е, че малко след като успява да изпълни първата си мисия, той разбира и истината – никога не е искал да бъде инженер и съзнанието му е насочено в литературата. Първите му произведения са детска хумористична литература. Битката му за място сред пистателите е трудна – отказват да го печатат, не е приет в съюза на писателите.
Снимка: By Dmitry Rozhkov – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16817986
Очевидно е, че през 60-те години на миналия век не е особено приемливо за един човек да смени работата си просто така. Тайната на всички успехи се крие в отдадеността и Успенски прави точно това. Твори, разочарова се, продължава да твори и един щастлив ден през 1966 г. присъства в сборника „Четверо под одной обложкой“. Като прохождащ писател, макар и мнозина да не го смятат за такъв, споделя страниците и с други творци. Междувременно издания като „Литературная газета“ пускат негови стихове за деца, а в някои радиопредавания дори се четат. Същата година се ражда и детската книжка, която завинаги ще промени изцяло живота на малки и големи.
Снимка: By post of Belarus – http://belpost.by/stamps/catalog-by-date/2010/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14679826
„Крокодилът Гена и неговите приятели“ се оказва трамплин за създаването на детски мултипликационни филмчета, а през 2010 г. ще получи и престижната награда „Корней Чуховски“ за цялостното си творчество. Творецът умира през 2018 година, но подарява усмивки на няколко поколения. Каквото и да говорим, най-големият успех наистина е крокодилът Гена и Чебурашка. Мистичното същество има няколко легенди за произход и пол, но истината е, че зад създаването му няма особена конспирация. Успенски рисува странно животно от женски пол, което дошло в зоо парка в щайгата с портокали. Някои казват, че е маймуна, но практически няма порода. Името идва от „чебурахнуться“.
По разкази на автора, думата била употребена от дъщеричка на приятел по адрес на зимната му шуба, която отказвала да застане мирно на закачалката. Чебурашка се ражда само 3 години след като Гена дебютира в литературата и киното. При първата си поява има опашка като на катеричка, но след това търпи промени. Филмчетата се оказват достатъчно невинни и приятни, лишени от всякакви идеологии и представят красивия детски свят. На 20 август 1969 г. се събират пари в помощ на сираци и Успенски официално дава и рождената дата на малкото симпатично същество – 20 август. И макар в анимацията животинките да са безгрижни и щастливи, балансът е гарантиран с антигонисти.
Снимка: Автор: студия Союзмультфильм – http://blog.ra-atm.ru/archives/368, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=4679782
Баба Шапокляк (името идва от сгъваеми цилиндри) вече има истинско вдъхновение. Едуард признава, че я е изградил изцяло по спомен на първата си жена, художникът пък се доверил на тъща си като най-чиста форма на муза. Макар и вече доста възрастна (близо 51 години) Чебурашка сякаш преживява своя втори ренесанс. През 70-те години става международна звезда и правата за филмчето се предлагат на Швеция. През 1988 г. любимите герои вече са в колекционерска серия от пощенски марки. Паметници започват да се раждат някъде през 2005 г. в различни градове в Русия. А една московска детска градина е стигнала до там, че да направи музей на чудатото анимирано приятелче.
Снимка: By Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838527
Русия обича своите анимационни герои и затова олимпийските състезатели я произвеждат в талисман за предстоящите световни спортни форуми. Чебурашка е била в Атина през 2004 г. и в Торино през 2006 г. за зимните олимпийски игри. За зимните олимпийски игри е пременена в бяла козина, за Пекин се издокарва с червена козина. През 2003 г. става и японска звезда. Япония плаща правата на въпросното чудато същество и ще ги притежава до 2023 година. През 2010 г. японците създават и добър римейк на оригиналните епизоди от 70-те години.
Големите уши на симпатичното животно се превръщат в нарицателно на всичко, което напомня за нея. Големите слушалки например получават звучното име „Чебурашки“. Покрай забавните истории се раждат и някои особени проблеми. Когато започва продажбата на анимационния герой, Леонид Швартсман заявява, че е отговорен за визията на този герой и заслужава част от авторските права. Спорът се води от 1994 до 2007 година, когато става ясно, че за тези изказвания се налага да заплати сумата от 4.7 милиона рубли.
И до днес адвокатите на Леонид смятат, че е имало много сериозен подкуп, особено след като Чебурашка била използвана и за реклама на паста за зъби. И това далеч не е всичко, много скоро започват да се появяват и играчки на малката пухкава героиня. Повечето дори се предлагат в ограничени издания, имат колекционерска стойност, а в Япония може да откриете сериозни търгове. Ако притежавате някоя стара играчка, побързайте да проверите нейната стойност. Джон Гарвин Уиър (американският балетист) е запален колекционер и редовно следи за играчки на Чебурашка.
Коментарите са изключени
Как Канпур стана най-замърсеният град на света
|
|
Според годишното измерване на средната концентрация на PM2.5 (атмосферни аерозолни частици), както е документирано от Световната здравна организация за периода от 2008 г. до 2017 г. най-мръсният град в света е Канпур, Индия.
Базата данни на СЗО за 2018 г. съдържа резултати от мониторинг на замърсяване на атмосферния (външен) въздух от почти 2700 града в 91 държави. Качеството на въздуха в базата данни се представя от средната годишна концентрация на прахови частици (PM10 и PM2.5, т.е. частици, по-малки от съответно 10 или 2,5 микрометра).
Някои от забележителностите на Канпур – стари и нови сгради
Малко история за града.
През 1207 г. Раджа Канх Део от клана Канхпурия основава Канхпур (тогава просто малко селце), което по-късно става известно като Канпур. Днес това е най-населеният град в индийския щат Утар Прадеш и един от най-населените градове въобще в Северна Индия с население от 2 768 057 жители към 2011 г. и площ от 1640 квадратни километра.
През 19 век Канпур е важен британски гарнизон с казарми за 7000 войници. По време на индийския бунт от 1857 г. 900 британски мъже, жени и деца са обсадени в укрепленията си в продължение на 22 дни от бунтовници начело с Нана Сахиб Пешва. Те се предават с условието, че ще им бъде осигурено безопасно преминаване до близкото пристанище в Сати Чаура Гат, където ще се качат на баржи и ще им бъде разрешено да отплават до град Аллахабад.
Състав от баржа и тласкач
Въпреки че има спорове какво точно се е случило в Сати Чаура Гат и кой стреля първи, знае се, че скоро след това се е стреляло по заминаващите британци от бунтовническите сепои и са били убити или пленени. По-късно някои от британските офицери твърдят, че бунтовниците нарочно са поставили лодките в калта, за да ги забавят. Те също така казват, че хората на Нана Сахиб предварително са уредили бунтовниците да стрелят и убият всички англичани след като напуснат казармите. Въпреки че гигантската компанията Ийст Индия по-късно обвинява Нана Сахиб в предателство и убийство на невинни хора, досега не са намерени доказателства, които да сочат, че Сахиб действително е планирал или поръчал клането. Някои историци смятат, че събитията в Сати Чаура Гат са резултат от грешка, а не от някакъв целенасочен план, организиран от Нана и неговите съмишленици. Лейтенант Моубрей Томсън, един от четиримата оцелели от клането мъже, вярва, че сепоите не са знаели за предстоящото убийство.
Мнозина са убити, а оцелелите 200 британски жени и деца са върнати на брега и изпратени в сграда, наречена Бибигар (домът на дамите). След известно време командирите на бунтовниците решават да убият заложниците. Войниците обаче отказват да изпълняват заповедта и съответно командирите водят месари от близкия град, които да свършат работата. Това се случва 3 дни преди британските сили да влязат в града на 18 юли. Разчленените тела са хвърлени в дълбок ров наблизо. Британците, начело с генерал Нийл, завземат обратно града и извършиха серия от отмъстителни действия срещу сепоите и цивилните граждани, заловени в района, включително жени, деца и старци. Клането в Канпур, както и подобни събития на други места, са представени от британците като оправдание за ответните кланета от тяхна страна. „Помни Канпур“ се превръща в боен вик за британците до края на бунта.
Нивата на атмосферни аерозолни частици по години. Данни на база сателитни снимки и световни химични модели.
Тъмночервено – средното количество частици в Канпур.
Светлочервено – стандарта за Индия
Зелено – препоръчително количество от Световната здравна организация
Кампур днес.
Днес Канпур е един от най-големите индустриални градове в Северна Индия. В града се намират най-големите сектори за обработка на текстил и кожа в региона. За кратко държавната администрация успява да въведе система за публично-частно партньорство с цел управление на твърдите отпадъци от индустрията. Първоначално изглежда, че този проект функционира добре – като продължава около 4 години – но различията между правителството и частната компания довеждат до разтрогване на договора, което от своя страна довежда до една от основните причини за проблеми със силното замърсяване на въздуха и водата с твърдите отпадъци в града.
През 2011 г. Държавният борд за контрол на замърсяването (Central Pollution Control Board, CPCB) публикува национален обобщен доклад за „Мониторинг на качеството на въздуха, проучване на емисиите и идентифициране на източниците“, базиран на данни от мониторинг върху 6 града (Делхи, Мумбай, Канпур, Пуне, Ченай и Бангалор). Според доклада, в Делхи и Канпур данните от мониторинга на почти всички места и през всички сезони са били по-високи от предписаните стандарти. Сред основните причини за замърсяване на въздуха в Канпур конкретно са индустриалният сектор, превозните средства, пътният прах и готвенето в частните домове. Промишленият сектор е най-голямата причина за замърсяването на в града (от всичките шест града).
Мъжки бенгалски тигър в индийски резерват
През октомври миналата година, загива 15-годишният Абхай – единственият кралски бенгалски тигър в зоопарка в Канпур (най-чистата и зелена част на града). Когато екип от лекари от града заедно с Индийския ветеринарен изследователски институт извършват аутопсия на Абхай, те намират отлагания на прах и въглерод в белите му дробове.
Предишни аутопсии на мъртви животни от зоологическата градина, в която живеят 1400 екземпляра от 120 вида, включително на елени и птици, също показват подобни резултати.
Въпреки че Абхай умира от естествена смърт, както потвърждава д-р Р. К. Сингх, щатният ветеринарен лекар в зоопарка, здравето на животните е представително за проблема с лошия въздух.
Между 11 и 19 ноември 2019 година индексът на качеството на въздуха в града се издигна над 300 и два пъти пресича 400. Ниво над 300 се счита за много лошо, а над 400 – за тежко. От 4 октомври въздухът на Канпур премина от лоша към много лоша и след това към тежка категория.
Според собствено проучване, което Индийският технологичен институт прави през май, твърди частици като прах и сажди представляват 76% от замърсяването на въздуха в Канпур през зимата.
През май 2018 година Световната здравна организация обяви Кампур за най-замърсеният град в света.
Класирането се основава на данните на Централния борд за замърсяване (от 2016 г.) за прахови частици под 2,5 микрограма. Въпреки това градът няма достатъчно сензори за измерване качеството на въздуха (Air quality index, AQI).
Държавният борд за контрол на замърсяването е инсталирал четири сензора за наблюдение на качеството на въздуха на ключови места, а Централния съвет за контрол на замърсяването, само един – напълно неадекватно количество за град, чието население от 2,7 милиона през 2011 година се е скочило на около 3,1 милиона души днес. Но това е редовна практика в Индия. Дори Гуруграм, град с около 2 милиона души население и дом на много компании от Fortune 500, има само един сензор.
В Канпур, за да станат нещата още по-красиви, всички сензори спират да функционират два дни преди Дивали и не работят през следващите четири дни. Това заявиха служители на Борда за контрол на замърсяването на държавата, които поискаха да запазят анонимност. Дивали е най-големият индийски и индуистки празник, равносилен на нашата Коледа. Той се празнува 5 дни и е известен като „фестивал на светлината“, защото според традицията индийците украсяват домовете си с много свещи…
Коментарите са изключени
Двете големи компании, които решиха спора си с канадска борба вместо в съда
|
|
Давид срещу Голиат, Бър срещу Хамилтън, Али срещу Фрейзър – това са все легендарни двубои, които хората ще помнят с години. На 20 март 1992 г. към тях се присъединява още една битка – Хервалд срещу Келехер . Ако нямате представа кои са Кърт Хервалд и Хърб Келехер и откъде идва враждата им, сега ще разберете.
Преди 1978 г. авиационната индустрия е изцяло регулирана от правителството – затова ако едно място в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис е 100 долара в United, то ще е 100 долара и в Continental и American. Цените са еднакви за всяка авиокомпания заради федералните разпоредби, които бяха дело на Гражданския борд за въздухоплаване. Но това правило важи само ако авиокомпанията лети международни и полети между отделните щати, а не вътре в даден щат. Заради това изключение тексаският бизнесмен Ролин Кинг основава Air Southwest.
През 1968 г. Кинг вижда незадоволена ниша на пазара на полетите. Тексас си е гигантски щат – по-голям от Великобритания, Холандия, Австрия и Италия взети заедно и следователно е доста времеемко да се пътува от град на град. Така че, защо да не създаде авиокомпания, която да лети само из щата? Тъй като авиокомпанията би работила само в една държава, цените им няма да бъдат регулирани и ще може да таксува, колко й харесва – най-включително драстично по-ниските тарифи.
Кинг, знаейки, че ще има нужда от помощ, за да реализира тази идея, говори с адвоката си Хърб Келехер и двамата тексасци създават Air Southwest.
.jpg)
Хърб Келехер
Останалата част от бранша, разбира се, не е особено очарована от новата авиокомпания, която заобикаля правилата, и затова правят това, което повечето компании биха направили в тази ситуация – впрягат адвокатите си. Съответно Texas International, Barniff и Continental завеждат дела срещу Southwest. След три години съдебни спорове Върховният съд в Тексас окончателно потвърждава правото на Southwest да функционира, както си функционира, и когато Върховният съд на САЩ отказва да разгледа казуса, нещата вече са решени окончателно. Компанията сменят името си на Southwest Airlines и от 18 юни 1971 г. започва да обслужва Далас, Сан Антонио и Хюстън.
С навлизането на закона за дерегулиране на авиокомпаниите от 1978 г. Southwest вече започва да лети и до места извън Тексас, като Ню Орлиънс е първата такава дестинация, през декември същата година. От самото начало Southwest Airlines, водена от Кинг и Келехер, създава репутация на забавна и закачлива авиокомпания. По-ниските им цени помогнаха за това, заедно със стюардесите (които са само жени), които носят ярко оранжеви шорти и ботушки. Компанията запазва този си закачлив имидж и занапред със симпатични реклами и лозунги. „Любовта все още е нашето нещо“ („Love is Still Our Field“) е първият им лозунг; излиза през 1972 г. (Love Field в Далас беше и все още е мястото, където се намира корпоративния щаб на Southwest.) Следващите лозунги са „Някой там горе те обича“ и „Нискобюджетната авиокомпания“.
_-_Quintin_Soloviev.jpg)
Boeing 737-7BD
И тук започва веселата част!
На 22 октомври 1990 г. компанията въвежда нов лозунг: „Just Plane Smart“. Те го използват за около 15 месеца, докато не им се обаждат от Stevens Aviation, компания от Грийнвил, Южна Каролина. Явно те са използвали лозунга „Plane Smart“ преди Southwest.
Вместо да харчи стотици хиляди долари по съдилища и адвокати, за да се разреши въпроса юридически, на председателят на Stevens Aviation, Кърт Хервалд (заедно с изпълнителния вицепрезидент Стивън Таунс), му идва по-добра идея. Той предизвиква главния изпълнителен директор на Southwest, Хърб Келехер, на мач по канадска борба, на който да се решат правата над лозунга „Plane Smart“. Хервалд знаеше склонността на Southwest да прави нестандартни неща, а освен това смяташе, че пиарът и за двете компании ще бъде много по-полезен в дългосрочен план, отколкото да се съдят за някакъв си там лозунг.
Келехер ентусиазирано приема.
„Malice in Dallas“, както беше наречено събитието, е организирано да се проведе на 20 март 1992 г. на фамозния форум „Sportatrium“ в центъра на Далас. Това е в полза на Келехър и Southwest, защото те са домакини на двубоят, а централата им е само на километри. Но Хървалд е съвсем окей с това – всичко за пиара.
Ето видео на целия спектакъл. Текстът продължава като казваме какво става и кой побеждава, така че ако искате да разберете само това, няма нужда да гледате цялото нещо.
Освен че губи правата над лозунга, загубилият от всеки кръг (мачът е 2 от 3 победи) ще трябва и да дари 5000 долара на Асоциацията за мускулна дистрофия или Ronald McDonald House of Cleveland, също здравна организация.
В дните преди мача, и двете компании го рекламират жарко. Клиентите и доброжелателите изпращат подаръци на Келехер, които смятаха, че ще му помогнат да спечели, включително кутия спанак, бутилка Wild Turkey (бърбън; знаем, че знаете, но да кажем) и „анаболни стероиди от Мексико“ (което вече не знаем какво е).
В 9:00 сутринта на 20 март двамата мъже излизат на ринга подготвени за война. Влизанията им са грандиозни (кое повече, кое по-малко) – Хърб Келехер пристигна с автобус с мажоретки, облечени в бяла сатенена роба, а Кърт Хервалд, след като беше представен, излиза от тунела в червена роба под освиркванията на про-Southwest тълпата. Келехер пък излиза на ринга под звуците на песента от филма „Роки“ и когато стандартното перчене пред ъгъла на опонента приключи, състезанието започна.
Веднага след началото на първия рунд, Келехер спира борбата заради контузия в ръката, която претърпява, докато спасява дете на път за арената. За негов заместител излиза Дж. Р. Джоунс… шампион по канадска борба през 1986 г. от Тексас. Така Джоунс и Southwest Airlines лесно печелят първия рунд.
На втория рунд Хървалд също води свой „заместник“, една от служителките му – Анет „Убиецът“ Коутс. Тя се изправя срещу Келехер, въпреки че ръката му все още го „боли“. Анет го побеждаваше за секунди.
Сега, след като театрите приключват, започва истинският двубой. Резултатът е равен и третият кръг е решаващ между двамата мъже и техните компании. Хервалд, в червена поло риза, и Келехер, с цигара в устата, се надвиват в продължение на 35 секунди.
Накрая Хервалд приковава ръката на Келехър за масата и побеждава! Тълпата в Далас изригна в освирквания, но Хервалд печели честно и почтено, което означава, че Stevens Aviation си може да си задържи лозунга.
Но предстои още една изненада, за пореден път в мача. Кърт Хервалд позволява на Southwest да използва лозунга също като демонстрация на спортсменство и заради готовността на компанията въобще да приеме такова безумно предизвикателство, когато толкова много други компании просто щяха да се обърнат към съда.
След мача двамата се съгласиха, че решаването на спора по този начин е било фантастична идея и добър начин да покажат идентичността на техните компании. Хървалд казва:
Днес в бизнеса има твърде много съдебни спорове и недостатъчно лидерство. Имаме нужда от още момчета като Хърб Келехър, които са готови да кажат, че не е нужно да ходим на съд през цялото време.
Келехер заяви пред New York Times, че ако Stevens и Southwest бяха отишли на съд, това щеше да струва на Southwest 500 000 долара и няколко години мъки. Той също така призна, че „честно казано, Stevens използва „Plane Smart“ в рекламите си по-дълго. Не знаехме, че го ползват, но те си го ползваха. Така че щяхме да загубим случая на всичко отгоре след всички хачове, усилия и загубено време.“
Коментарите са изключени
