Какво остана от „Източното партньорство“?

| от |

Срещата на върха във Вилнюс, посветена на „Източното партньорство“ трябваше да отговаря на определението „историческа“. Но очакванията са едно, а реалността -съвсем друго. Особено отказът на Украйна обърка сметките, пише в свой анализ Дойче веле.

ukr

Развиване на особено тесни връзки с бившите съветски републики, но без перспектива за пълноправно членство в ЕС – такава е същността на така нареченото „Източно партньорство“. В тази програма участват шест бивши съветски републики – три от Източна Европа /Беларус, Молдова и Украйна/ и три от Южен Кавказ /Армения, Азербайджан и Грузия/. ЕС покани на срещата на върха и Русия, но тя отказа да участва.

Фаворитът Украйна се предаде

russia-ukraine-gas-prices.si

Централното събитие в дневния ред на срещата трябваше да бъде подписването на вече подготвения договор за асоцииране на Украйна към ЕС. Дълго време Украйна беше считана за негласен лидер сред останалите участници в „Източното партньорство“. Киев получаваше най-много финансови помощи. За периода 2007-2010 година ЕС е отпуснал на Украйна почти половин милиард евро. През 2011 година Украйна първа от всички страни в „Източното партньоство“ приключи преговорите за асоцииране с ЕС. Споразумението предвиждаше и създаване на зона за свободна търговия.

Само че присъдата срещу Юлия Тимошенко и обвиненията, повдигнати срещу други опозиционери в Украйна предизвика остри критики от страна на ЕС. Затова, през 2012 година Брюксел отложи парафирането на споразумението. В крайна сметка то трябваше да бъде подписано сега – на срещата на върха във Вилнюс. Но Киев се подчини на натиск от страна на Москва. Само седмица преди срещата на върха Украйна прекрати подготовката за подписването на споразумението.

Молдова – новият любимец на Европа?

mold

Изглежда, че Молдова вече ще е новият любимец на ЕС. Тя се ползва с имиджа на отличник сред страните от „Източното партньорство“. Кишинев и Брюксел искат да сключат споразумение за асоцииране, което трябва да бъде подписано преди изтичането на мандата на сегашната Европейска комисия през 2014 година. ЕС не скъпи хвалбите си за реформите в Молдова, както и за това, че страната уверено върви по пътя на демокрацията, за разлика от някои други държави от „Източното партньорство“. Нещо повече, две седмици преди срещата на върха във Вилнюс, председателят на Еврокомисията Барозу излезе със сензационна декларация. Европейската Комисия ще препоръча отмяната на визовия режим за молдовски граждани. По този начин Молдова може да стане първата страна от „Източното партньорство“, чиито граждани ще могат да пътуват в рамките на ЕС без визи.

Грузия с проевропейски курс. Но…

geo

Грузия следва Молдова по петите. Тбилиси също иска споразумение за асоцииране, което да бъде подписано през 2014 година. Дали обаче Тбилиси ще може да се сближи с ЕС също толкова бързо, колкото и Кишинев? Всичко зависи от развитието вътре в Грузия. Брюксел посъветва новото грузинско ръководство да не следва примера на Украйна и да не преследва водачите на опозицията. Наблюдатели смятат, че подписването на споразумението за асоцииране може да се забави, ако бившият президент Саакашвили попадне в затвора.

Армения: Русия се оказа по-силна

arm

Четвъртата страна, която проявява интерес към споразумение за асоцииране е Армения. Още през лятото Брюксел и Ереван приключиха преговорите. Подобно на Грузия и Молдова, Армения искаше да парафира споразумението на срещата на върха във Вилнюс и да го подпише през 2014 година. Но в началото на септември арменският президент Саркисян се срещна с руския си колега Путин. Очевидно под руски натиск, Ереван даде заден ход. Армения обяви, че вече не иска да задълбочава отношенията си с ЕС, а възнамерява да влезе в ръководения от Русия митнически съюз с Беларус и Казахстан.

Азербайджанският природен газ над всичко?

azerbejdzan-dao-konacno-odobrenje-za-projekat-trans-anadolu--_trt-bosanski-11292

Съседен Азербайджан няма намерение да се присъединява към руския митнически съюз, но пък и няма планове за подписването на споразумение с ЕС. Енергийните въпроси доминират отношенията между Баку и Брюксел. През юни 2013 година международен консорциум определи трасето за транспорт на азербайджански природен газ от находището Шах Дениз към Европа. Беше взето решение за изграждане на трансадриатически газопровод. ЕС се надява по този начин да намали зависимостта си от руските доставки. Може би това е причината ЕС да покани на срещата на върха и президента Алиев, въпреки критиките към последните президентски избори.

Отново без Лукашенко

lukashenko

Белоруският президент Лукашенко е нежелан гост на срещата на върха във Вилнюс. Така беше и на последната среща през 2011 година във Варшава. Беларус е единствената страна-участник в „Източното партньорство“, срещу която ЕС наложи санкции заради нарушения на човешките права и преследване на опозиционери. Много експерти обаче се съмняват в ефекта от тези санкции. Затова някои европейски политици апелират срещата на върха във Вилнюс да бъде използвана за подобряване на отношенията между ЕС и Беларус.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.