Какво остана от „Източното партньорство“?

| от |

Срещата на върха във Вилнюс, посветена на „Източното партньорство“ трябваше да отговаря на определението „историческа“. Но очакванията са едно, а реалността -съвсем друго. Особено отказът на Украйна обърка сметките, пише в свой анализ Дойче веле.

ukr

Развиване на особено тесни връзки с бившите съветски републики, но без перспектива за пълноправно членство в ЕС – такава е същността на така нареченото „Източно партньорство“. В тази програма участват шест бивши съветски републики – три от Източна Европа /Беларус, Молдова и Украйна/ и три от Южен Кавказ /Армения, Азербайджан и Грузия/. ЕС покани на срещата на върха и Русия, но тя отказа да участва.

Фаворитът Украйна се предаде

russia-ukraine-gas-prices.si

Централното събитие в дневния ред на срещата трябваше да бъде подписването на вече подготвения договор за асоцииране на Украйна към ЕС. Дълго време Украйна беше считана за негласен лидер сред останалите участници в „Източното партньорство“. Киев получаваше най-много финансови помощи. За периода 2007-2010 година ЕС е отпуснал на Украйна почти половин милиард евро. През 2011 година Украйна първа от всички страни в „Източното партньоство“ приключи преговорите за асоцииране с ЕС. Споразумението предвиждаше и създаване на зона за свободна търговия.

Само че присъдата срещу Юлия Тимошенко и обвиненията, повдигнати срещу други опозиционери в Украйна предизвика остри критики от страна на ЕС. Затова, през 2012 година Брюксел отложи парафирането на споразумението. В крайна сметка то трябваше да бъде подписано сега – на срещата на върха във Вилнюс. Но Киев се подчини на натиск от страна на Москва. Само седмица преди срещата на върха Украйна прекрати подготовката за подписването на споразумението.

Молдова – новият любимец на Европа?

mold

Изглежда, че Молдова вече ще е новият любимец на ЕС. Тя се ползва с имиджа на отличник сред страните от „Източното партньорство“. Кишинев и Брюксел искат да сключат споразумение за асоцииране, което трябва да бъде подписано преди изтичането на мандата на сегашната Европейска комисия през 2014 година. ЕС не скъпи хвалбите си за реформите в Молдова, както и за това, че страната уверено върви по пътя на демокрацията, за разлика от някои други държави от „Източното партньорство“. Нещо повече, две седмици преди срещата на върха във Вилнюс, председателят на Еврокомисията Барозу излезе със сензационна декларация. Европейската Комисия ще препоръча отмяната на визовия режим за молдовски граждани. По този начин Молдова може да стане първата страна от „Източното партньорство“, чиито граждани ще могат да пътуват в рамките на ЕС без визи.

Грузия с проевропейски курс. Но…

geo

Грузия следва Молдова по петите. Тбилиси също иска споразумение за асоцииране, което да бъде подписано през 2014 година. Дали обаче Тбилиси ще може да се сближи с ЕС също толкова бързо, колкото и Кишинев? Всичко зависи от развитието вътре в Грузия. Брюксел посъветва новото грузинско ръководство да не следва примера на Украйна и да не преследва водачите на опозицията. Наблюдатели смятат, че подписването на споразумението за асоцииране може да се забави, ако бившият президент Саакашвили попадне в затвора.

Армения: Русия се оказа по-силна

arm

Четвъртата страна, която проявява интерес към споразумение за асоцииране е Армения. Още през лятото Брюксел и Ереван приключиха преговорите. Подобно на Грузия и Молдова, Армения искаше да парафира споразумението на срещата на върха във Вилнюс и да го подпише през 2014 година. Но в началото на септември арменският президент Саркисян се срещна с руския си колега Путин. Очевидно под руски натиск, Ереван даде заден ход. Армения обяви, че вече не иска да задълбочава отношенията си с ЕС, а възнамерява да влезе в ръководения от Русия митнически съюз с Беларус и Казахстан.

Азербайджанският природен газ над всичко?

azerbejdzan-dao-konacno-odobrenje-za-projekat-trans-anadolu--_trt-bosanski-11292

Съседен Азербайджан няма намерение да се присъединява към руския митнически съюз, но пък и няма планове за подписването на споразумение с ЕС. Енергийните въпроси доминират отношенията между Баку и Брюксел. През юни 2013 година международен консорциум определи трасето за транспорт на азербайджански природен газ от находището Шах Дениз към Европа. Беше взето решение за изграждане на трансадриатически газопровод. ЕС се надява по този начин да намали зависимостта си от руските доставки. Може би това е причината ЕС да покани на срещата на върха и президента Алиев, въпреки критиките към последните президентски избори.

Отново без Лукашенко

lukashenko

Белоруският президент Лукашенко е нежелан гост на срещата на върха във Вилнюс. Така беше и на последната среща през 2011 година във Варшава. Беларус е единствената страна-участник в „Източното партньорство“, срещу която ЕС наложи санкции заради нарушения на човешките права и преследване на опозиционери. Много експерти обаче се съмняват в ефекта от тези санкции. Затова някои европейски политици апелират срещата на върха във Вилнюс да бъде използвана за подобряване на отношенията между ЕС и Беларус.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.