Какво очакваме от Тарантино

| от |

Освен „Омразната осморка“, разбира се.

Когато някой ти каже, че Куентин Тарантино подготвя т. нар. спагети-уестърн, е нормално да се ентусиазираш. Това е неговото второ заиграване с жанра, който датира от миналия век, първото беше„Джанго без окови“, което поставя високи очаквания към „Омразната осморка“.

 

Дали новата вариация на маестро Тарантино с този жанр ще се увенчае с триумф? Може да се обзаложите. Тарантино е доказал, че може да направи всичко, стига то да го вълнува достатъчно и за разлика от някои други режисьори не е помръднал и на йота от шедьоврите, които правеше едно време.

Някъде между протестите в Ню Йорк срещу полицейското насилие и разправиите с органите на реда, режисьорът обяви две важни неща. Първото е, че планира да направи трета част на абсолютния си „Kill Bill Vol. 1“.

Много хора пропуснаха опита на Тарантино за правене на кино в стила на японската манга, а не е редно. Ако има някой, който може да направи игрална версия на онова леко извратено японско изкуство, то това е именно Тарантино. Ето и любопитен факт. В началото режисьорът планира да направи филма си наистина с елементи от аниме – движещата се анимационна версия на мангата – но тъй като това изкуство се прави само от японци, той не успява да се пребори с Изтока. Затова пък прави най-добрата версия на това, което мангата и японското кунг фу могат да предложат.

„Kill Bill Vol. 3“ е нещо, което доскоро беше само във фантазиите на почитателите на Тарантино и филма му. „Абсолютно е възможно това да се случи. Наскоро започнах да го виждам като възможност. В крайна сметка персонажът на Беатрикс Киддо мина през много неща и смятам, че заслужаваше малко покой. Цялата идея за дългата пауза между филмите е персонажите също да остаряват.“ , казва Тарантино в „What the Flick!?”.

Дали бихме гледали Kill Bill Vol. 3“? Разбира се. Тарантино разказва в интервюто и за евентуалната идея накъде би могъл да се развие сюжетът на третата част, но ние предпочитаме да бъдем изненадани.

The Hateful Eight

Второто важно нещо, което режисьорът обяви наскоро, е евентуална колаборация с телевизията. Случайност? Не мисля.

Новото тв изкуство и сериалите като цяло, изживяват своите наистина златни години, а Тарантино никога не е крил, че това е негова слабост. Може би най-добрите два епизода на „От местопрестъплението“ в наистина „златните години“ на сериала, са режисирани именно от Тарантино. Става дума за пети сезон и епизодите 24 и 25 – препоръчвам ги. Дори да не сте гледали нищо от „От местопрестъплението“ и да отричате този сериал като „комерсиален булшит“, тези епизоди си заслужават всяка напрегната минута. Преди това Тарантино прави и един епизод от „Спешно отделение“  – разбира се, отново в най-доброто време на сериала.

Въпреки тези три епизодични шедьовъра за малкия екран, самостоятелен сериал в най-доброто време за западната телевизия, е нещо съвсем различно.

Има вероятност третата заигравка със спагети-уестърна от страна на мистър Тарантино, да е именно за малкия екран. От много години режисьорът планира да адаптира романа Forty Lashes Less One“ на Елмор Ленард. „Притежавам правата за адаптацията на книгата от известно време и смятам, че времето й май е дошло. Твърде е възможно именно тя да е третият ми уестърн. Дори обмислям да направя този проект за телевизия, под формата на минисериал, който да е в рамките на шест до осем часа.“

Предвид, че към телевизията вече посегна и Уди Алън, М.Найт Шаямалан – чийто „Уейуърд Пайнс“ препоръчвам, някак е в реда на нещата и Тарантино да получи своето време, което за зрителите ще бъде абсолютно удоволствие.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.