Какво научих от сериалите?

| от |

Признаваме си нещо много важно – някои истини, които знаем за живота сме научили от сериалите… И сега дойде момента да ги споделим с вас.

Телевизионната вселена е едно необятно, вълшебно място, което, ако следите внимателно, ще разберете, че съдържа в себе си най-големите истини за живота… и нещата отвъд него. Независимо дали гледате сериали, които са тукашни или чужди – арменски, турски, латино, американски… то вие сте разбрали простата истина – там говорят вашия език. Ние знаем това от години и сега дойде моментът да въведем и вас в тази великолепна страна на чудесата. Както се случва в историята с Алиса ви предупреждаваме, че времето е малко, фактите са много, и някои от тях могат да ви накарат да се почувствате натясно, прекалено малки или прекалено големи… Затова ние ги синтезирахме до простото число 5! Това са петте неща, които разбрахме за живота, без дори да излизаме от вкъщи, просто докато гледахме телевизия удобно на дивана си.

 1. Няма никакъв проблем да сте безпомощни романтици

Кари Брадшоу го е казала много точно и ясно: „Аз съм жена, която търси любов. Истинска любов. Абсурдна, неуместна, всепоглъщаща, от типа „не-мога-да-живея-без-теб“ любов. Ето такава любов искам.“ Коя жена не е романтична!? Отговорът е прост – няма такава. Рано или късно обаче, всички ние се отказваме от тази любов, спираме да я търсим, спираме да мечтаем, спираме да се оглеждаме. И се задоволяваме с каквото има, с каквото сме намерили или каквото ни е намерило. Дали си повтаряме, че това е най-доброто, не знаем… дали отдавна сме забравили каква любов сме търсили, когато сме били на 15!? Пак не знаем. Но Кари знае… и е хубаво, че я има, за да ни припомни онези малки и важни неща, които понякога забравяме.

2. Приятелите са за цял живот

Хората казват, че не избираш семейството си, но си длъжен да го обичаш. Сериалите ни научиха, че това не е така. Твоето семейство е онова, което искаш да бъде и точно толкова голямо, колкото на теб ти се иска. И най-важното – то също те е избрало. В един от епизодите на “Приятели“, в момент на откровение, Рос признава на Чандлър и Джоуи, че никога не би ги заменил с нито една жена и никога не би ги оставил, защото тримата се обичат  и се приемат точно такива, какъвато са. Не забравяйте едно от най-важните неща – гаджетата минават и заминават, но приятелите остават. Независимо от пола.

3. Няма нужда да си перфектна

Преди години американските филми непрекъснато ни напомняха, че косата ни трябва да бъде измита и с прическа, лицето ни да е гримирано, дори в джунглата, когато се будим от сън или се къпем… Може пък някой да ни изненада в банята!!! А дрехите ни трябва да са прилежно изгладени. Дори Джулия Робъртс изглежда почти перфектно в ролята на проститутка в „Хубава жена“. Хайде, де! Докато не се появиха Кари, Шарлот, Миранда и Саматна и отскоро новата ни любимка – Джес от New Girl.  „Никога няма да мога да бъда жената с перфектната коса, която може да носи бяло, без да се сдобие с петна“ – казва Кари. И ние така.

4. Животът просто не е честен

В един велик комедиен сериал се казва: „Вселената не винаги играе честно, но поне можем да й признаем, че има страхотно чувство за хумор“. Законите на Мърфи  не важат само за вас, но по-често ви се случват. Според скептиците романтичната любов е измислена, за да може Холивуд да продава повече билети за филмите с Мег Райън, а перфектният секси партньор, за да отидем да гледам филмите с Катрин Хейгъл. Защо мислят така? Защото ние очакваме, че всичко в живота ни ще бъде перфектно, ще бъде супер, ще бъде невероятно… Но не е, нали!? Ние смятаме, че животът по право трябва да ни даде перфектна фигура, перфектен живот, хубава кола, къща и мъж… Един ден екипът на „Женени с деца“ получава писмо от техен фен. В него той пише: „Колкото и скапан да е бил денят ми, в края на всяка седмица знам, че щом се прибера вкъщи и си пусна телевизора, денят на Ал Бънди ще е бил десет пъти по-зле от моя.“ И е прав. Защото телевизията ни научи, че щастливият финал не винаги е желателен, че винаги има някой, който е по-зле от теб и че нещата в живота се случват винаги по най-добрия възможен начин.

5. И най-важното – обичайте себе си! Много.

Кари Брадшоу казва: „Никога не забравяй първо да се влюбиш в себе си.“ А Саманта я допълва в един от любимите ни сезони, когато казва на Ричард: „Да обичам те, но повече обичам себе си.“ Истината е проста – никой няма да ви обича повече от самите вас. Една проста женска  философия гласи: „Дръж стандартите, главата и токчетата си винаги високи“. Няма как да го кажем по-ясно.

И на финала да обобщим – да, животът ни поднася изненади, но вместо да си правите лимонада от тях, си обуйте хубавите обувки, облечете си новите дрехи и гледайте сериали… Истината е някъде там. 

 
 

Студентка спечели 50 000 лева от билет „Бързи 50“ на Лотария България

| от Спонсорирано съдържание |

Виктория Попова от град Хасково е поредната късметлийка, която попада в дългия списък на печеливши от Лотария България. Нейният щастлив билет се оказва „Бързи 50“, който й носи 50 000 лева!
Купува го от пункта на „Евробет“ на бул. „България“ № 15, а изненадата идва по-късно. Разкошната печалба се разкрива пред нея, когато се прибира у дома и с вълнение открива, че печели петцифрената сума.

„Вече съм добре, но минах през толкова много емоции. Всъщност не разбираш веднага, че си спечелил – първо не вярваш, проверяваш, после проверяваш пак и накрая разбираш, че наистина си късметлия“, разказва младата дама.

Вики е на 21 години и в момента следва биотехнологии в град София. Споделя, че ще инвестира печалбата в образованието си и ще заведе цялото семейство на екскурзия.

Лотария България Ви желае много приятни емоции и късмет!

 
 

Текилата е полезна за здравето

| от chr.bg, БТА |

Алкохолните напитки са първото нещо, което експертите препоръчват да се изключи при спазването на диета. Резултатите от редица международни проучвания обаче показват, че има едно питие, от което има редица ползи за здравето – текилата, пише в. „Дейли стар“.

Изследване на Американското дружество на химиците установи, че питието от растението агаве включва съставки, които могат да помогнат на спазващите диета да отслабнат. Специалистите обясняват, че агавините – естествените захари в растението, не влияят върху кръвната захар, тъй като са несмилаеми, и не повишават нивата й, както се смяташе досега.

Агавините допринасят и за потискане на пристъпите на глад и дават по-осезаемо усещане за ситост в сравнение с други захари, дори когато приетото количество храна е по-малко.

Мексиканско проучване показва, че текилата може да се окаже полезна за доброто здраве на костите и съответно за предпазване от остеопороза. Благоприятният ефект се дължи на съединения в агавето, които улесняват абсорбирането от костите на полезните за тях калций и магнезий.

Установено е също, че популярната мексиканска напитка действа като пребиотик благодарение на съдържащите се в нея фруктани – несмилаеми хранителни фибри, стимулиращи растежа на „добрите“ бактерии, които обитават дебелото черво и се борят с „лошите“.

Друго проучване показва, че текилата повишава настроението, тъй като за разлика от другите алкохолни напитки действа като стимулант, а не като депресант.

Мексиканското питие освен това е и по-нискокалорично, което също го прави съвместимо с диетата на хора, желаещи да отслабнат.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

Днес е премиерата на „Скъпи наследници“

| от chr.bg |

Броени часове ни делят от дългоочакваната премиера на най-мащабната българска продукция в областта на телевизионното кино – сериалът „Скъпи наследници“, който започва днес в 18.00 часа по bTV. Продуцентът на „Скъпи наследници” Михаил Менкаджиев, заедно с Александра Петкова и Ники Бочева от сценарния екип на новия сериал на bTVразказаха в студиото на „Тази сутрин“ за изграждането на персонажите, построяването на истинско село и тенденцията за завръщане към живот сред природата.

Над 12 сценаристи са работили в продължение на година и половина по вече готовите 170 епизода на сериала, като персонажите, които са изградили в един момент, са станали по-истински от самите актьори. По думите на Александра Петкова „преди да се появи този луд човек” (продуцентът Михаил Менкаджиев) са били готови сценарии за 40 епизода, които трябвало да се снимат в студио. В резултат на желанието на продуцента да се построи истинско село, и мащабната инвестиция на bTV, героите от семейната сага ще минат през сцени с лавина, хеликоптер и какво ли още не. „Само вулкан не сме имали”, призна Александра Петкова.

„За „Скъпи наследници” наистина е изградено цяло село в реални размери. „След кастинга качихме избраните актьори горе в селото и им показахме къде ще снимат. Те не искаха да си тръгнат. Най-интересното беше, че когато спряхме снимки в края на 170 епизод, много от актьорите ми се обаждаха и казваха: „Не мога да си седя вкъщи, липсва ми Бели Вит“, сподели продуцентът Михаил Менкаджиев. Според него това отразява една световна тенденция, която отскоро се наблюдава и у нас.

Михаил Менкаджиев е продуцент с международно признание, успехи в цял свят, снимал е за Netflix и HBO.

„Преди две години идеята беше, че до 2050 г. всички ще живеят в големите градове. Тази тенденция се обърна през последните години, защото все повече хора излизат от големия град и тръгват към селото. Благодарение на добрия интернет в България,човек може да практикува модерните професии по възможно най-щастливия начин – сред природата“, обясни Михаил Менкаджиев. Според него всички граждани ще започнат да мечтаят да живеят в Бели Вит и това е голямото послание на сериала.

„Понякога човек трябва да се осмели да направи това, което цял живот е искал, или поне да се опита. И голяма част от нашите герои ще се пробват да намерят щастието в Бели Вит“, допълни той.

За предизвикателството да изграждаш персонажи, които „живеят“ не сред декори, а в автентична среда, сценаристът Александра Петкова разказа: „Много е лесно да има една маса и героите да седят и да си говорят на нея. Или да вървят по една пътека и да си говорят. В крайна сметка ние имаме едно огромно село, където могат да се случват всякакви неща. И се възползвахме от това. Нашите баби през цялото време бяха консултанти по драматургията. В днешно време в интернет е много лесно да намериш информация за това как се отива на лов и се прави капан за дива свиня, например. Но при изграждането на сценария ние трябваше да разберем къде и какво нещо може да се обърка, така че да бъде интересно и автентично“, разкриха сценаристите.

Продуцентът Михаил Менкаджиев коментира, че тази вечер българските телевизионни зрители ще видят нещо уникално. „Тази история, която създадохме, благодарение на bTV, е една възможност, която режисьори, актьори и сценаристи използвахме докрай. Над 170 епизода са вече готови и чакат да бъдат изгледани“, допълни Михаил Менкаджиев.

„Скъпи наследници“ започва тази вечер по bTV и ще се излъчва от понеделник по петък в 18.00 часа.