Какво искат жените?

| от Лола Монтескьо |

Текстът е публикуван в chuime.bg

  Да изглеждате като Джордж Клуни, да я заведете в Китен и да убиете дракон. И рози!

“Група американски учени откри отговора на най-стария въпрос: какво искат жените?” Това съобщение все още не е факт, но в деня, в който се появи, звездите ще заблестят по-ярко, пчелите ще спрат да умират, ретроградният Меркурий ще изчезне, Алисия ще прости на Николета, Лили Иванова ще запее пак Щерев, а Путин и Порошенко ще идат заедно на риболов. С други думи, “ще бъде детска планета”. Рай, пълен с дъвки по обувките, частички лего, забити в петите, захарен памук в косите и петна от морковено пюре по роклите.

Но, за съжаление, засега няма изглед американските учени да излязат с отговор на този извечен въпрос. Даже и руските учени, които със сигурност са най-учените учени, едва ли ще ги изпреварят. Още по-лошо – самите жени също не знаят какво искат жените, макар и мъжете да не подозират това.

Е, аз като жена за отделни неща бих могла да помогна, разбира се. Примерно, на 8 март жените ИСКАТ цветя. Каквото и да казват. Дори и да хвърлят китките демонстративно в коша (макар че при тези цени по-скоро ще ги заменят в супера за бутилка вино, кило свинско и прах за пране), защото са модерни и НЕ празнуват 8-и март, то те тайничко и подмолно все пак очакват да получат рози. Да, рози. Жените НЕ ИСКАТ карамфили, искат рози. И не искат жълти, бели или шарени рози, искат ЧЕРВЕНИ РОЗИ.

Тя иска червените рози да бъдат милион, да застелете земята под краката ѝ с листенцата им, да паднете на колене, да покажете към небето, където блещука новооткрита от вас планета, кръстена на нейно име, да ѝ подарите пръстен с диамант и да попитате дали искате първото ВИ дете да се казва Виктор, а меденият месец да е на Малдивите (може и Китен). Тя иска да изглеждате като Джордж Клуни в “Спешно отделение”, да се държите като Колин Фърт в “Дневникът на Бриджит Джоунс” и да я гледате – нея и само нея!!!, като Никълъс Кейдж в “Лунатици”.

Иска да хвърляте боклука без подкана, да ѝ казвате, че я обичате, да харесвате, АМА НАИСТИНА да харесвате паласчиците ѝ, майка ѝ и “Сексът и градът”, да ѝ казвате, че я обичате, да не харесвате манекенките, Памела Андерсън и новата колежка с феноменалните крака, да ѝ казвате, че я обичате, да носите тридневна брада, но когато я целувате, да сте обръснат и когато киха, да ѝ казвате наздраве! И “обичам те!” Това е. Е, под линия иска още да има голям бюст и семпъл задник, дълги крака и широка мисъл, а не дълъг бюст, широк задник, големи крака и семпла мисъл.

Иска да може да хапва по една тава тирамису дневно и талията ѝ да е като на карфичка, а не, въпреки че тирамисуто е колкото карфичка, талията ѝ да е като тава. Иска красивите обувки да са удобни, а удобният клин да е красив. Иска за нея да пишат стихове и да убиват дракони, Кари да се омъжи за Мистър Биг, а в мола да има вечно намаление. Иска световен мир, хубава работа и добра заплата, а след 14-часов ден в офиса, в който са я гледали с възхищение, да прекара 12 часа с децата си, които я слушат, дори, когато ги учи да четат на френски, да пеят на италиански и да правят кордон бльо, след което да ѝ останат поне два часа време за онази вълшебна маска, която ще я задържи вечно млада, и в края на всичко това вие, мъже, ще я занесете на ръце до спалнята, покрита с листата от рози.

Жените искат да обичат като на 15, да изглеждат на 20, да се чувстват на 30 и да умеят всичко, сякаш са на 40. Пък дори и да са на 60. Жените искат всичко. Веднага. И в този ред. Така че, ако забравите розите, ще рухне целият този свят, звездите ще светят по-бледо, пчелите ще продължат да умират, Меркурий ще е вечно ретрограден, Николета ще ругае Алисия, Лили няма да изпее повече “Осъдени души”, а войната в Украйна ще продължи. Сега разбрахте ли какво искат жените? Червени!

 
 

Какво искат жените?

| от |

Автор: Мария Николова

Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:

– Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.

Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.

Какво искат жените ли?

Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).

Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.

Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.

Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса ;-)

Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.

Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.

Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.

П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.

 
 

Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години

| от chronicle.bg |

Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.

Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.

Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.

От компанията потвърждават, че предадената лента  е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.

Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото:

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.
 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.