Какво искат британците?

| от |

Мнозина британци се страхуват от отпадането на европейските трудови ограничения за българи и румънци. Други пък са изцяло разочаровани от ЕС. Някои британски политици извличат големи ползи от антиевропейските настроения, пише Дойче веле.

uk-eu-doors-web

„В Страсбург може и да не смеят да споменават думата „евроскептицизъм“, но за мен това си е съвсем нормално и разумно определение за идентичността на дадена страна“, заяви председателят на Британската партия за независимост Найджъл Фараж в началото на ноември в реч пред Европейския парламент. „Искаме да живеем и да работим в една Европа на националните демократични държави, искаме да насърчаваме търговията и сътрудничеството. Само че националните граници трябва да продължат да се контролират – това е логичното и разумно поведение на всяка национална държава“, изтъкна Фараж. Неговата партия е смятана за популистка и дясноориентирана, но тя съвсем не е единствената във Великобритания, която печели от антиевропейските настроения на много от гражданите.

Nigel+Farage

„Британски работни места за британците“

През 2007 тогавашният министър-председател Гордън Браун даде паметното обещание, че „британските работни места ще бъдат за британците“. Оттогава насам по време на лов за гласове мнозина политици – както десни, така и леви – се възползват от антиевропейската позиция на много от своите сънародници. Консервативният премиер Дейвид Камерън на свой ред заявява, че Великобритания трябва да обучи своите младежи толкова добре, че те да могат да бъдат конкурентоспособни в глобализирания свят и да не се разчита на работниците от Източна Европа.

„Днес има фабрики, в които половината от работниците са от Полша, Литва или Латвия“, отбелязва още Камерън. От януари 2014 пък в ЕС отпадат напълно и ограниченията за работа за българи и румънци – на този фон на британските политици не им е никак трудно да насаждат страх у сънародниците си, че работните им места могат да бъдат отнети от източноевропейците.

„Правителството продължава да твърди, че по отношение на отварянето на британските граници за българи и румънци не може да бъде променено нищо. Крайно време е от правителството да бъде потърсена отговорност“, казва Фараж. Той цитира данни от едно европейско проучване, съгласно които във Великобритания имало около 600 000 икономически „неактивни“ източноевропейци. Лидерът на Британската партия за независимост посочва също така, че Великобритания плащала детски надбавки за 50 000 деца, които изобщо не живеели в страната, а това струвало на британците един милион паунда седмично.

uk-immigration-lorry

Уклонът към популизъм

Във времената, в които много от британските семейства изпитват финансови затруднения, тези цифри – независимо дали отговарят на истината или не – изострят допълнително настроенията срещу евентуалната заплаха от Изток. „Притокът на мигранти ще бъде водеща тема за европейските избори през 2014″, прогнозира Найджъл Фараж. Според него това е една от най-важните теми, когато става дума и за оставането на Великобритания в ЕС.

Премиерът Камерън отдавна има проблеми както с критично настроеното към Европа крило на своята собствена партия, така и с нарастващата популярност на Британската партия за независимост. От 2010 година насам в страната се обсъжда идеята за референдум, на който британците да се произнесат по въпроса дали да останат в Европейския съюз или не. От правителството обаче заявяват, че едва след 2015-та може да се стигне до подобен референдум.

„Много от британците са разочаровани от отделни аспекти на ЕС, например от прекалената регулация и разходите на европейския бюджет“, казва политологът Крис Хауърт. Коментаторът на „Файненшъл Таймс“ Джон Макдермот пък пише, че освен това популистите набирали скорост покрай все повече спадащото доверие на британското население към политическите елити.

UK-Representation-to-the-EU

Защо Великобритания трябва да остане в ЕС

Британският съюз на работодателите се противопоставя на широко разпространената антипатия към Европа. В годишния си доклад организацията пледира за оставане на Великобритания в Общността. Данните на работодателския съюз сочат, че членството в ЕС носи на всяко британско домакинство до 3 000 паунда годишно, т.е. предимствата надделяват над недостатъците. „Достъпът до европейските пазари с общо 500 милиона потребители е огромен плюс за британската икономика“, пише Съюзът на работодателите в своя доклад и допълва, че същевременно членството в ЕС допълнително е укрепило имиджа на Великобритания като водещ финансов център.

„Великобритания има силно влияние в Брюксел, въпреки че мнозина мислят точно обратното. И това ще остане така, докато разиграваме добре картите си“, казва генералният директор на Съюза на работодателите Джон Кридланд. „Европейският вътрешен пазар е голям успех за Великобритания, която би могла да запази водещото си място на световната сцена само като част от Общността“, убеден е той.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.