Какво иска Русия в Украйна

Все още не е ясно какво ще произтече от настоящата криза в Украйна. Но е ясно, че Русия – за разлика от Европейския съюз и Съединените щати – бързо разбра потенциала на дългосрочните геополитически последици. Така че какво иска Русия?

Политическите процеси в Украйна винаги се били силно повлияни от отношенията с Русия. В текущите размирици Русияnзасега е по-малко забележима от ЕС и САЩ, които пратиха високопоставени свои представители да посредничат между опозицията и правителството, дотук без резултат. Но липсата на официална дипломатическа инициатива на Русия не означава, че Москва е избрала подхода „да почакаме и да видим“. Напротив – въпреки цялото внимание към игрите в Сочи украинската криза е основната грижа на руската външна политика. Просто Русия предпочита да действа зад кулисите. Москва използва различни инструменти, с които разполага в Украйна; инструменти, каквито Западът няма.

Главната цел на Русия в украинската криза е да попречи на опозицията да вземе реална власт в страната. Русия може да приеме всяко украинско управление, стига то да не предложи истинска промяна в съществуващата нефункционираща система, модернизация по европейски стандарти и впоследствие прозападна външна политика. Затова Москва продължава да подкрепя Виктор Янукович (даже и да не го намира за идеалния украински президент), защото той гарантира запазването на настоящия политическо-икономически ред. Авторитарната, корумпираната, непрозрачната и политически нестабилната Украйна, неспособна да предприеме крайно необходимите й структурни реформи, е най-добрата гаранция, че страната най-малкото ще остане извън орбитата на еС, ако не в руската сфера на влияние.

И още – изходът от сегашната криза ще се отрази върху позицията на Русия в постсъветска Източна Европа. За Кремъл е очевидно – но още не напълно ясно за хората с решаващ глас на Запад – че новата украинска „революция“ има огромен геополитически потенциал. Този потенциал е толкова голям, че Москва не гледа на ситуацията в Украйна само като на външнополитически приоритет, но и като на част от вътрешния си дневен ред. Една Украйна със силни демократически институции и възприет европейски модел би подкопала сигурността на политическия режим в самата Русия.

Москва отдавна гледа на Украйна като на игра, в която един губи толкова, колкото друг печели – игра с обширно и продължително въздействие. Сега нещата не са различни. Затова ЕС и САЩ трябва да са готови за мащабните мерки, които Русия ще предприеме. Русия се готви да използва голямо разнообразие от мощни политически, икономически, енергийни мерки, както и „мека сила“ и други инструменти. ЕС и САЩ не са в състояние да се придържат към темпото, тъй като действат по съвсем различни правила и не разполагат с подобни инструменти за въздействие.

Например Украйна е изключително уязвима на руски икономически шантаж. Това задълбочи разрастващата се криза в украинската икономика. След третото тримесечие на 2012 г. нейният БВП постоянно спада и страната едва плаща, при това със затруднения, за руския газ, дори и при преференциалните цени, влезли в сила от средата на декември. Икономическата слабост на Украйна очевидно се експлоатира от Русия, която се стреми да извлече политически изгоди от нарастващите финансови затруднения на Украйна. Това, че Русия наскоро придоби големи количества украински ценни книжа, трябва да се разглежда от същата перспектива.

През последните седмици стана ясно също така, че Русия експлоатира сепаратистките настроения в Крим, където живее голяма руска общност. Но Русия ще играе предпазливо със сепаратистката карта само с цел да окаже натиск върху украинското правителство, защото Москва не иска да разцепва Украйна, а да има цялата страна под свой контрол.

Използвайки своите разнообразни инструменти и връзки сред управляващия елит в Украйна, Русия се опитва да подтикне Янукович да вземе решение за употреба на сила срещу демонстрантите в Киев. Такова бе ясното послание в скорошното интервю на Сергей Глазиев, водещ съветник на Путин за Украйна. „Властите не изпълняват своя дълг по защитата на държавата, като преговарят с пучистите сякаш те са спазващи закона граждани [. . .] Що се отнася до използването на сила, в ситуация, в която властите са изправени пред опит за държавен преврат, те просто нямат друг курс на действие. В противен случай страната ще затъне в хаос.“ На 18 януари Янукович последва съвета на Глазиев и резултатът беше десетки мъртви. Въпреки това той може да удари още по-силно. Дано да осъзнава, че цялостното „умиротворяване“ на окупирания от опозицията Майдан ще бъде прекалено рисковано заради непредвидимите вътрешнополитически последици, вкл. по-нататъшна ескалация на протестите и разпадане на консенсуса в управляващия елит, който никога не е бил монолитен.

Ако бъде намерено политическо решение за разрастващото се насилие, програмата минимум на Москва е връщането на Украйна към парламентарно-президентската система вместо сегашното президентско управление, а програмата максимум е Украйна да стане федерална държава. И двете биха имали тежки последици за Украйна, но ще осигурят на Русия допълнителни лостове за въздействие.

Конституционната реформа се обсъжда като елемент от политическия компромис по същия начин, както през Оранжевата революция през 2004 г. Опозицията подкрепя конституционната промяна, защото тя ще ограничи големите пълномощия на президента; правителството не казва „не“, но се опитва да печели време и отлага всяка възможна реформа. Проблемът е в това, че парламентарната система няма да бъде лекарство за украинската криза, а по-скоро рецепта за постоянен политически диспут в бъдеще.

Натрупаният през 2006-2010 г. опит от парламентарна република трябва да послужи като предупреждение. През този период Украйна бе изоставила силната президентска система и приела смесената президентско-парламентарна система, която доведе до фактическа парализа на държавните институции. В резултат на двусмислието в конституцията и взаимно противоречащите се правни механизми, които не разделяха ясно властта между президента и премиера, Украйна затъна в
нефункциониращ модел, направил невъзможно ефективното управление. Евентуалната бъдеща конституционна реформа не трябва да означава просто връщане към системата от 2006-2010 г., а по-скоро трябва да бъде добре подготвена реформа с добре премислени последици за ефективността на управленския модел.

Друго много важно предизвикателство е предложението Украйна да стане федерална държава. То бе направено от депутати от президентската Партия на регионите и Комунистическата партия на Украйна. Федерализацията ще даде на някои проруски региони в Украйна де факто правото на вето върху нейната интеграция с ЕС.

Трудно е да се предвиди какво ще произтече от настоящата криза в Украйна. Но ситуацията изисква повече ангажираност от страна на ЕС и САЩ, които трябва да използват някои от несъмнено притежаваните от тях лостове за въздействие върху украинския елит, вкл. своето финансово разузнаване. Но най-важното за Запада е да разбере, че украинската криза – независимо от това как ще свърши – ще има голямо отражение върху цялостната ситуация в постсъветска Източна Европа, както и върху вътрешните политически процеси в Русия. Това е повече от една държава.
Войчех Конончук, Нешънъл интерест. Авторът е старши сътрудник във варшавския Център за източни изследвания и гостуващ сътрудник на вашингтонския Център „Удро Уилсън“.