Какво е намислил Китай

| от |

В Китай вероятно предстои нова вълна от реформи. Очаква се те да са подчинени на мотото „Повече пазарна икономика, по-малко държава“. Един наскоро публикуван документ задава посоката на новите предложения за промени, пише Дойче веле.

Със задачата за изготвянето на съответен проект е бил натоварен Изследователският център за развитие към Държавния съвет. Предложенията, представени наскоро в специален документ, задават посоката на реформите. Те се отнасят до различни сфери – от финансите, външната търговия и правата за ползване на земята до социалните осигуровки, иновациите и данъчното дело. От особено международно значение може да се окаже следната формулирана цел: в рамките на десет години китайската парична единица – юанът – да се превърне в световна валута и то не само в сферата на търговията и инвестициите, а и да се утвърди като международна резервна валута.

Дорис Фишер от университета във Вюрцбург смята, че тази стратегическа цел на китайското ръководство не е съвсем нова, нито пък е изцяло нереалистична. Експертката по проблемите на Китай обаче е на мнение, че превръщането на юана в световна валута е нещо, което не може да се случи без одобрението на останалите държави. „Освен това то зависи и от по-нататъшното развитие на китайската икономика. Китайските банки например все още не са достатъчно зрели, за да се изявяват пълноценно на международните финансови пазари. Като за начало те би трябвало да бъдат основно реформирани. Чак по-късно китайската валута би могла да стане свободно конвертируема и търгувана на световния пазар“, казва Фишер.

Според нея доминиращите досега държавни банки приличат на тежкоподвижни танкери, които не са добре подготвени да посрещнат бурните вълни на международната финансова конкуренция, просто защото винаги досега са били закриляни от държавата.

Очаква се, че образуваната преди месец в Шанхай зона за свободна търговия ще се превърне в експериментална лаборатория за конвертируемостта на юана. Китай тук очевидно следва традиционната си мъдрост, че „ако искаш да прекосиш реката, трябва да опипваш подводните камъни“.

china

Мнозина няма да имат полза от промяната

Подобен предпазлив подход вероятно ще бъде възприет и за разчупването на държавния монопол в сферата на железопътните превози, енергетиката и телекомуникациите. В проектодокумента за реформите се предвижда въвеждането на повече конкуренция в тези браншове да стане чрез контролиран процес. Проф. Фишер обаче се съмнява, че новото държавно ръководство на Китай е достатъно силно, за да прокара действително въпросните планове: „Има лица и цели клики, които извличат големи ползи от сегашната система. Затова се съмнявам, че реформите могат да бъдат осъществени в скоро време едно към едно.“

По-малко съпротива вероятно ще има в сферата на социалните реформи, където нуждата от тях е неоспорима. Растящата пропаст между бедни и богати води до социални напрежения. Много хора, особено в провинцията, не усетиха нищо от положителните страни на икономическия бум“, казва експертката. Предвидена е впрочем и поземлена реформа, която ще даде на селяните правото колективно да продават земите си. А поземлени имоти, които държавата отчуждава за собствени цели, в бъдеще ще бъдат заплащани по пазарна цена. Досега властите плащаха на селяните мизерни суми за отчуждените земи, а впоследствие ги препродаваха на на различни фирми за недвижими имоти за много повече пари.

Друга предвидена реформа засяга премахването на сегашната система за регистрация на населението, която на практика закрепостяваше завинаги живеещите в провинцията. Онези, които тръгваха от провинцията към града, за да си търсят ново препитание, се налагаше да живеят без всякаква социална защита, защото социалните облаги – като здравното обслужване или правото на училищно образование – могат да се ползват само на мястото, за което човек има постоянна регистрация.

china2

Дали реформите наистина ще се реализират?

В днешен Китай има близо 200 милиона души, които са принудени да живеят далеч от родните си места. За тях това е свързано с огромни лишения. В предложенията за реформи сега е предвидено да се създаде национална система за социално осигуряване и всеки китайски гражданин да получи социалноосигурителна карта, с която да може да ползва социални облаги на територията на цялата страна.

Каква част от тези реформи ще се осъществи наистина обаче не е ясно. Као Сиджуан, който през 80-те години на миналия век сам е работил в Изследователския център на Държавния съвет, а по-късно основава свой собствен мозъчен тръст, критикува факта, че предложените мерки не съдържат намерения за политически реформи в посока на повече демокрация и правов ред. „Политическите и икономическите реформи са като два различни крака. Когато крачиш напред само с единия крак, а другия влачиш зад себе си, лесно можеш да се спънеш“, коментира икономистът.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Майли Сайръс ще участва в „Black Mirror“

| от chronicle.bg |

В радио предаването на Хауърд Стърн, Майли Сайръс потвърди. че ще е гост звезда в предстоящ епизод на „Black Mirror“. Продукцията на Netflix ще има пети сезон, но дата на премиерата все още не е уточнена.

„Black Mirror“, британски научнофантастичен сериал за технологично дистопичен свят, първоначално се предаваше по местния Channel 4, но през 2014 намери място и на платформата Netflix. Сериите му се увеличиха от 3 на 6 всеки сезон, като същевременно в него се появиха и известни лица като Брайс Далас Хауърд, Джеси Племънс, Летишиа Райт и Джоди Фостър, която и режисира епизода „ArkAngel“ от сезон 4.

Майли съобщи за участието си, докато по-обширната тема на разговор беше загубата на дома й в горския пожар в Малибу. Певицата е снимала в Южна Африка, когато бедствието се е разразило.

За ролята си Майли каза, че играе „динамичен персонаж с много различни страни“. Повече не беше разкрито, защото самата Сайръс не знае какво може да сподели. 

Въпреки че кариерата на Сайръс започна с ролята на Хана Монтана в едноименния сериал на Disney, след него тя прекара няколко години като певица. Някои от последните й участия са в „A Crisis in Six Scenes“ на Уди Алън за Amazon, както и камео в „A Very Murray Christmas“. Роля в „Black Mirror“ ще е още една стъпка към възраждането на кариерата й след годините на туъркване. 

Много феновете изразиха желание „Black Mirror“ да направи продължения на някои епизоди като „San Junipero“ и „USS Callister“. И въпреки че създателят на сериала Чарли Брукър е отворен към подобни идеи, такова нещо най-вероятно няма да се случи в предстоящия сезон 5. Каква роля ще има Майли, остава само да гадаем.