Какво е могло да се купите с месечна заплата в СССР

| от |

Свидетелството на Михаил Иозел, който след приключване на образованието си започва да работи като инженер в отдела за надзор и демагнетицзация на подводници в институт в Ленинград. Първата заплата като млад инженер е 120 рубли. В периода от 1979 до 1981 -ва, с тези пари той може да си позволи следното:
2

– 12 кутии кибрит ( 50 клечки в кутия ), 1200 чаши газирана вода от улични търговци, 12 000 стандартни моливи, 12 000 парчета хляб в кафене.

– 6000 разговора от уличен телефон.

– 4000 чаши газирана вода със сироп от улични продавачи, 4000 чаши (0,25 л.) квас от уличен продавач, 4000 бройки от съветските вестници („Правосъдие“, „Известия“, „Ленинградска правда“ …) , 4000 пътувания с трамвая, 4000 чаши чай (без захар) в кафене, 4000 молива с гума.

– 3000 пътувания с тролейбуси, 3000 пирожки от уличен продавач .

– 2400 пътувания с метро или автобус, 2400 китки мерудия, подправки или магданоз от уличен продавач, 2400 гевреци, 2400 топки за пинг-понг , 2400 пакетчета бонбони от мента, 2400 паклетчета слънчоглед.

– 2000 големи чаши (0.5 литра) квас, 2000 обикновени пощенски картички, 2000 бургера в кафене , 2000 малки пакетчета витамин С .

– 1 333 чашки млечен сладолед.

– 1000 кг моркови.

3

– 923 яйца, 923 единици бял хляб.

– 875 кутии евтини цигари без филтър.

– 800 кг дини (по време на сезона на дините).

– 750 кг брашно, 750 кутии мляко от 0,5 л, 750 бр. черен хляб.

– 600 км с такси.

– 430 бутилки Пепси от 0,33 л , 430 парчета вносен сапун.

3

– 170 чифта ножици, 170 обикновени химикалки.

– 118 бутилки Каберне.

– 86 кг. портокали (ако успееш да откриеш).

– 73 бутилки слънчогледово олио.

– 30 комплекта дървен шах.

– 28 тигана за пържене.

– 24 ютии.

– 17 дървени стола.

– 7 обикновени ризи.

– 4 чифта съветски обувки.

– 1,8 костюми  съветско производство.

– 0,17 % от цветен телевизор.
4

*С една заплата не могат да се купят всички неща заедно, а само по отделно

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.