Каква религия е ислямът?

| от |

Прави ли са християните да смятат исляма за „религия на войната“? И защо всевъзможни ислямски фундаменталисти имат почти неограничено поле за действия? Дойче веле ни предлагаме мнения на две известни авторки от турски произход.

Преди четири години Тило Сарацин, авторът на силно оспорваната книга „Германия се самоунищожава“, призна в интервю, че издателството пожелало да замени думата „раса“ с „етнос“. Той признава, че приел с голяма доза безразличие тази и някои други предложения на издателството, които целели да премахнат част от взривоопасния заряд на текста. Поради това, навсякъде, където в книгата се говори за „етнос“, авторът всъщност има предвид „раса“.

Франкфуртската социоложка Наим Чакър вижда в тази подмяна израз на една обща тенденция в Германия. Според нея, етнос се използва като евфемистичен заместител на понятието раса. В този смисъл тя твърди, че Сарацин изобщо не е изолиран случай в Германия, а е пример за един общоприет модел на мислене в Германия, който се откривал във всички социални слоеве.

И все пак раса и етнос не са пълни синоними. Затова смесването на понятията, според Чакър, говори за неорасизъм, който постулира не толкова превъзходството на определени раси, колкото уж неизбежната разлика между определени култури и етноси.

„Чужд“ винаги изразява отношение

Наим Чакър е авторка на изследване за анатомията на ислямофобията в Германия. В него тя анализира подробно съдържанието на понятия като „свои“, „чужди“, „културна и религиозна идентичност“. Според нея отношението на мнозинството /т.е. германското немюсюлманско население/ към исляма по особено драстичен начин разкрива желанието за разграничаване от него: Ислямът се представя като „етническа“ религиозна общност и „затворена в себе си, хомогенна култура“.

„Така погледнато, мюсюлманите в германското общество се „редуцират“ до представата за исляма, макар те да е само един елемент от определящите ги характеристики, докато представителите на християнското мнозинство никога не биват възприемани само като последователи на Христовото учение“, пише Наим Чакър.

Тези „обичайни“ дискриминации маркират политическия, социалния и религиозния дебат в страната, заключава тя и пояснява, че дискриминацията не се дължи толкова на ислямския тероризъм, колкото надълбоко залегнали в обществото неорасистки възгледи , превръщащи исляма във „враг“, „чужда култура“ и „различен етнос“.

Култура на съмнението

На друг аспект от дебата за исляма акцентира социоложката и публицистка от турски произход Неджла Келек. Във фейлетон на страниците на швейцарския „Нойе цюрхер цайтунг“ тя пледира за по-критичен поглед на мюсюлманите към тяхната религия. Този процес на критично самовглеждане, съществувал в „златната ера на Дамаск и Багдад“ според нея, е бил твърде рано изоставен. В християнската религия, обратно, той започва от времето на Първия църковно-народен събор в Никея през 325 г. – тоест триста години преди появата на Мохамед, и не е спирал и до днес. Вярно, този процес не е вярвял равномерно, в него също е имало периоди на застой и регрес, но християните от рано осъзнават необходимостта да се спори около същината на тяхната религия.

В своята история, ислямът, за съжаление е пропуснал възможността да води подобен теологичен дискурс, заключава Неджла Келек. Затова приносът на ислямските мислители към филисофската история на човечеството през последните 500 години си остава направо оскъден и допуска широки полета за изява на всевъзможни сектанти.

Миролюбивите мюсюлмани ще си останат без аргументи пред фундаменталистите дотогава, докато приемат Корана като свещен текст, неподлежащ на критично вглеждане и тълкувание. В това отношение ислямознанието е в дълг пред обществото, смята Келек. Мюсюлманите са длъжни да започнат дискусията за своята вяра и да докажат, че тяхната религия действително има място в рамките на днешното светско общество. Всичко това обаче няма да се окаже достатъчно, ако страхът и боязънта си останат основните чувства, определящи отношението на мюсюлманите към Алах, предрича още социоложката Неджла Келек.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).