shareit

Какъв човек е Лионел Меси?

| от |

Новата книга на известния журналист Гилермо Балага разкрива някои неизвестни до сега подробности за аржентинския футболист Лионел Меси.
1

Въпреки че на терена често изглежда спокoeн, истината около характера и поведението на Лионел Меси, според Балага, е напълно противоположна. Първият, който е усетил трудния характер на Меси е Пеп Гуардиола. Бившият треньор на Барселона решил в 81 минута да замени Меси на мач, в който каталунците водятс 4-0, а в игра влиза Педро.

Това е напълно логично решение на Гуардиола с оглед на това, че следващия мач на Барса е срещу Реал Мадрид. Въпреки това на Меси не му допаднала идеята да излезе от игра и на следващият ден на  тренировка на следващия ден отказал да тренира и по този начин изразил възмущението си.
2

Доста популярен е случаят, когато Лионел Меси и Давид Вия имаха малък спор по време мач. Испанските медии твърдят, че Меси е бил нервен , защото не му подават топката  поради което е предупредил Вия , който “ по някаква случайност“ напусна отбора след края на сезона .


Нападателят на Интер Диего Милито разказва, че на тренировка на аржентинския национален отбор Меси извикал на съотборниците си  „подайте ми топката, аз ще се оправя“ , а за темперамента на Лионел Меси говори и неговият бивш съотборник Златан Ибрахимович в автобиография си.
Messi Cartoon

„Бях развълнуван от новия си клуб и трансферът да играя за Барселона е моя мечта от детството и беше супер, докато Меси не започна да говори. Искаше да играе в средата , а не като крило, така че формацията трябваше да се промени от 4-3-3 на 4-5-1. Бях жертва и нямах необходимата свобода на терена“, пише в автобиографията си Златан Ибрахимович.

Проблем с Меси имал и Серхио Бускетс. В една тренировка на Барселона, Бускетс  настъпил Меси. След тренировка, Бускетс се е извинил, но аржентинецът видимо ядосан отговорил: „Виж това, тук пише, Серхио Бускетс“. След няколко дни Меси настъпил испанеца, след което иронично се усмихнал.

 
 
Коментарите са изключени

Великите авантюристи: Петер Торденскьолд – капитанът, който поиска муниции от врага и му отказаха

| от |

Петер Янсен Весел Торденскьолд е впечатляваща личност, която и до днес с гордост се споменава пред флага на Норвегия като един от най-добрите мореплаватели и благородници. Бъдещият вице-адмирал, проявява своя талант във Великата Северна война. Роденият през 1690 г. Петер е бил доста палаво дете, но никой не е подозирал, че още на 14-годишна възраст вече ще започне да служи в морската пехота. През 1717 година успява да спечели вниманието на кралете, след като унищожава флотилията с боеприпаси за Чарлз XII от Швеция близо до бреговете на Стрьомстад.

Последното име „Тонденскьолд“ е прякор и означава „Буреносен щит“. През 1711 г. Петер получава командването на първия си малък кораб с 4 оръдия – Ормен. Именно с него започва да обикаля всички брегове около Швеция и да събира информация за плановете на врага. Вмества се отлично в шпионските игри, защото вече описахме къде точно е било неговото бойно кръщене. Една година по-късно получава възможността да командва фрегата с 18 оръдия на борда. Датските адмирали не одобрили този трансфер и били обедени, че този младеж заслужава такова внимание и подобен отговорен пост.

Весел е изпратен под командването на Улрих Крисчан Гълденлов, който пък смятал, че младият капитан има огромен кораж за нападение на шведските плавателни съдове. Петер никога не се интересувал от изхода, неговата основна цел била съсредоточена в причиняването на колкото се може повече щети. Друго интересно качество на мореплавателя е умението да атакува яростно и след това бързо да напусне полесражението, лишавайки противника от всякакви възможности да отвърне на удара. Въпреки крехката си възраст момчето-капитан се слави с добро командване, но може би едно от най-великите сражения, на които попада е през далечната 1714 година, за което по-късно ще отговаря във военен съд.

Tordenskiold

Снимка: By Balthasar Denner – Unknown, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=578657

Весел влиза в една много люта битка с шведски галеон. Според показанията във военния съд се оказва, че нападнатият кораб е с английски флагове, докато командваният от младия капитан е бил с холандски. Влизането в подобна битка може да коства доста сериозни санкции, имайки предвид, че двете страни си партнират, но Весел се брани смело в съда, обяснявайки, че на борда на De Olbin присъстват 28 оръдия, които са поръчани от шведите – основният им противник по онова време. Само под английски флаг е било възможно да се изпратят до Швеция и най-вероятно капитан Бактман e правил редица черни курсове, поддържайки духа на войната.

Подозренията били по-сериозни от всякога, защото след редица спечелини битки, противника просто не се предавал. Упорството подсказвало, че има чужда намеса в тази война. Двата кораба се срещат и De Olbin изпраща сигнал до Lovendals (командван от Весел) да се доближи. Докато холандският капитан вдига знамената, получава и артилерийски залп. Този поздрав щял да бъде покана за дълго и изтощително сражение. За първи път младият Петер имал равен по себе си противник. Според архивите, обстрелът продължил цял ден, а двата кораба маневрирали доста ловко и се опитвали да причинят колкото се може повече щети един на друг.

Щом слънцето започнало да изгаря с последните си лъчи морската повърхност, De Olbin се опитал да избяга от сражението и да потърси убежище в мрака. Холандският капитан все пак успял да пусне още няколко залпа по укриващия се английски кораб, но след като видял, че липсва каквато и да е видимост, решил да продължи преследването. Цяла вечер капитаните се гонят с любезното съдействие на нощните ветрове. На следващата сутрин с нови сили и още повече ярост възобновяват вчерашния спор. 14-часовите сражения започват да оказват влияние не само върху екипажа, но и върху самите кораби. Весел вече усещал липсата на муниции, но пък нямал никакво намерение да се отказва от сражението.

gettyimages-56003014-594x594

В една от дългите паузи изпраща пратеник на английски кораб с благодарности за добрия дуел. По-важната задача обаче била да поиска допълнително муниции, за да продължи двубоя, защото очевидно скоро никой нямало да се предаде. Молбата не била удовлетворена, а видимите щети подсказвали, че ситуацията води към боево реми. Англичаните имали с какво да стрелят, но нямали никаква сила и възможност да отвърнат на удара. Холандският екипаж също страдал от умора, а и двата кораба вече били достатъчно повредени, за да се сражават, продължението щяло само да ускори загубата и за двете страни. Разумното решение било тост за борбеността на моряците и отплаване по живо и здраво.

Когато крал Фредерик IV-и разбрал за действията на своя подчинен, побързал да организира военен съд. Обвиненията били две:
1. Издаването на военна тайна пред противника – в случая със съобщаването за изчерпване на снарядите.
2. Излагането на опасност на датския кралски кораб чрез влизането в битка с противник от много по-висока класа.
Петер не просто се защитавал, той се борил с огън и жупел. Страстта, с която говорил пред съда е била повече от запомняща се и малцина могат да предложат друг толкова адекватен противник на кралската особа. Освен това побързал да посочи, че военноморския датски код изисквал задължително нападане на всеки вражески кораб,  без особено значение от размерите му. След делото отива лично при краля и иска повишение и става капитан още същата година.

През 1716 г. Петер започва своята бойна атака срещу корабите с провизии на Чарлз XII. Докато се води кампания в Норвегия, Чарлз все пак разчитал на морския канал за изхранване на войската си. За жалост повече от 30 кораба не успели да докарат необходимото за продължаването на бойката кампания. Весел използвал две фрегати и 5 малки кораба, за да пресече пътя на доставките. Крепостта Фредрикшалд трябвало да бъде изоставена от Чарлз XII и малко по-късно той се връща в Швеция. През следващата година успява да разчисти сметките и с шведския Готенбургски отряд, който прекъсвал комуникацията между Норвегия и Холандия.

Неговите офицeри все пак не обичали методиката му и отново успяват да го изпратят на военен съд. Преди изобщо да се стигне до изслушване, капитанът бил прекъснат от своя стар приятел Улрик Кричан Гълденлов. Улрик бързо напомнил, че властите си губят времето, разглеждайки случая на един от най-добрите капитани, които някога са имали. До края на войната Весел става Вице-Адмирал. За жалост историята на този мореплавател не приключва особено добре. При срещата си с полковник Якоб Аксел вон Холстейн се разразява спор. Двамата са седнали на маса и играят комар, когато Весел повдига обвинение за измама.

И така се стига до дуел, който не завършва особено добре за Весел. Капитанът е погребан в църква в Копенхаген. Дуелите не били позволени и точно по тази причина вице-адмиралът не е погребан с особени почести. Въпреки това остава единственият в историята, който не молил за милост, а за шанс за победа, чрез допълнителни муниции. Както обикновено се оказва, че винаги английската страна е отговорна за цялото „веселие“.

 
 
Коментарите са изключени

Наполеон и създаването на маргарина

| от |

Маргаринът получава името си от едно откритие в лаборатория на химиците във Франция през 1813 г. Ученият Мишел Ежен Шерел открива нова мастна киселина, която решава да нарече „acide margarique“. Тя представлява лъскави кръгчета като перли и затова името им „margarique“ е подходящо, тъй като това е гръцката дума за „перла“.

Няколко десетилетия по-късно Наполеон III решава, че не само бедните хора в империята му, но и неговите въоръжени сили със сигурност могат да използват заместител на маслото – затова той предлага награда на всеки достатъчно умен, за да създаде подходящ, евтин заместител.

Napoleon III, målning av Franz Xaver Winterhalter från 1857

Наполеон III

Химик на име Иполит Меж-Мурие създава вещество, което нарича „oleomargarine“, впоследствие съкратено на „margarine“. Този маргарин се състои основно от говежда лой, сол, сода, стомашни сокове на прасе и малко сметана, като цялата смес се нагрява и се разбърква докато не стане подобно на масло.

Въпреки че печели наградата, маргаринът в този си вид никога не става популярен. Меж-Мурие продава патента си на холандска компания, наречена Jurgens през 1871 г., която ще стане по-късно Unilever – водещ производител на маргарин и до ден днешен. Тази компания усъвършенства продукта и го пласира на международния пазар, изграждайки фабрики в Германия, Норвегия, Австрия, Швеция, Дания, Норвегия и Англия. Холандските бизнесмени също осъзнават, че ако искат да продадат продукта си като заместител на маслото, би било добре той да изглежда максимално като масло. Освен подобрения в текстурата, те също оправят и цвета, защото маргаринът е естествено бял.

Megemouries

Иполит Меж-Мурие

Войната между маргарина и маслото започва. 

След като привлича на своя страна различни политици, млечната индустрия ги убеждава да приемат Закона за маргарина от 1886 г., който поставя данък от 4 цента (около 1 долар днес) за всеки продаден килограм маргарин. В рамките на две десетилетия този данък е повишен до 13 цента за килограм (около 2.61 долара днес). А в Канада маргаринът направо е обявен за незаконен от 1886 до 1948 г. Някъде по това време, най-вече в САЩ, където млечната промишленост има страхотно влияние, и боядисването на маргарина жълт става незаконно, за да се ударят допълнително продажбите му. В някои държави дори стана закон, че маргаринът трябва да бъде боядисан в розово.

По вестниците, като например в Chicago Tribune от 1911 г., са пуснати „реклами“, които показват как маргаринът се прави от арсен, консервни кутии и котки. Разпространяват се слухове и за ползването на други неприятни съставки, въпреки че по същество маргаринът и маслото не са били толкова различни в този момент като и двете съдържат около 80% животински мазнини и 20% вода.

Популярният основен вид мазнини, използвани в маргарина, обаче беше на път да се промени. Липсата на налична телешка мазнина заедно с нови техники в хидрогенирането на растителни суровини, направи използването на растителни масла във маргарин не само възможно за първи път, но и много по-икономически изгодно. Така между 1900 и 1920 г. той се прави със смес от животински мазнини и растителни масла.

Голямата депресия, последвана от нормирането на хранителните дажби по време на Втората световна война, довежда до по-нататъшно намаляване на животински мазнини и до средата на 40-те години оригиналният маргарин почти изчезна от рафтовете на бакалиите за сметка на нова версия с растително масло. Тези събития, особено през ВСВ, обаче и помагат за стимулиране на популярността на маргарина, тъй като причиняват остър недостиг на и без това по-скъпото масло. До 1950 г. също така данъкът върху маргарина до голяма степен отпада на много места.

Delrich E-Z Color Pak Margarine, 1948

Маргарин с ампула за оцветяване

Оцветяването обаче все още е проблем. От самото начало производителите на маргарин заобикаляха правилата като опаковаха продукта си в комплект с пакетче жълто багрило, за да може клиентите им да си го боядисат сами. Недостатъкът на това решение беше, че крайният резултати често е неравномерен и могат да се получи както по-светло или по-тъмно жълто от желаното, така и просто жълто на бели райета. В крайна сметка започват да го оцветяват сами.

През годините са положени много усилия за постепенното подобряване на маргарина като например въвеждането на по-здравословни мазнини и разпръскването на трансмазнините, които са били преобладаващи във веществото. Също така има подобрения във вкуса, за да бъде още по-подобен на масло. И така, докато съвременните версии имат вече доста малка прилика с оригиналния олеомаргарин, освен че обикновено съдържат приблизително същото количество мазнини и вода.

И ако се чудите какво стана с Иполит Меж-Мурие. Освен наградата, която спечели от император Наполеон III, той не спечели нищо друго от изобретението си. Бедният човек умря… в бедност през 1880 г.

 
 
Коментарите са изключени

Как SnotBot събира жизнена информация за китовете

| от |

Изследването на китове не е особено лесно занимание. Животните отдавна са свикнали да бягат доста далече, когато видят лодки с изследователи, натоварени с цял арсенал епроветки, инжекции и друга лабораторна стъклария. Никой не обича да посещава доктора, но китовете в това отношение са готови да бягат много бързо.

Щом забележат приближаващите лодки, повечето от тях са готови да потеглят към по-сериозните морски дълбини. Изследователите пък имат нужда от необходимите данни. На база тях могат да разглеждат от какво страдат тези морски обитатели, и как се развива тяхната популация. След като животните обаче са значително по-срамежливи, модерната технология идва с много добър отговор. Вместо да преследват животните с лодки, учените са изобретили дрон. Технологията е значително по-тиха от традиционната лодка и носи името The Parley Snotbot. Въпросното устройство лети с видео камера над вълните и разполага с епроветки за събиране на течности и секрети от дихателната дупка на животното. Когато китът изплува, обикновено изпразва дробовете си и ги пълни отново за отрицателно време.

Имайки предвид, че по размер са с обема на средно голяма кола, налягането е впечатляващо. Въпросният дрон се спуска в ниското, когато се очаква от кита да издиша, събира всички необходимите данни и след това отлита. Дори и тук има определена технология и правилник за събирането на проби. Идеята е, че устройството се спуска от 12 метра височина до 4 метра над морското равнище. След като китът издиша, дронът минава през облака и след това се отдалечава на безопасно разстояние. Причината за тази операция е свързана с факта, че филтрите за улавяне са поставени върху горната част. Събраната информация позволява изследване на флората и фауната в организма на животното, сексуалната активност и нивото на стрес.

Това автоматично премахва и нуждата от обстрелване със стрели, от които по-късно да се набави необходимата проба. Освен това камерата заснема движенията на морският обитател и може да направи анализ на евентуални наранявания и прочие. Междувременно екипът използва тази техника много далеч и не причинява никакъв стрес на обитателите. Цената на тази техника също е особено добра – 4500 долара. Имайки предвид цената на по-модерните изследователски лодки, това спестява не само пари, но и дава достатъчно информация.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Лепанто (1571 г.) – едно мащабно морско сражение

| от Александър Стоянов |

Военната история на света обикновено се върти около сухопътните походи и кампании. Военноморските експедиции и битки са не по-малко решаващи за изхода от конфликтите. В историята на човечеството са се случвали множество легендарни морски сражения, но малко от тях могат да съперничат по популярност с битката при Лепанто. Тя е последната голяма битка, водена между кораби, задвижвани с гребла в историята на Европа. Тя е и една от най-големите морски битки в историята като цяло, тъй като в нея са ангажирани над 400 съда.

Противниковите страни

Сражението край Навпакт (или Лепанто, както го наричат венецианците) е част от цяла поредица морски битки, водени между католическите Свещени лиги и силите, подчинени на Османската империя. Тази надпревара за Средиземноморието започва още в началото на XVI век и продължава през цялото столетие. Лепанто се явява един от ключовите моменти в това противоборство.

Свещената лига

Коалицията включва силите на Католическата монархия, Венеция, Папството, Генуа и рицарите-хоспиталиери от Малта. Католическата монархия е предшественик на съвременна Испания, но в нейно владение се намират също така значителни части от Италия, както и владения в днешните Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Освен това, под неин контрол са и колониалните владения в Латинска Америка, от където идват прочутите галеони, натоварени със злато и сребро. Католическата монархия осигурява втория по-големина сегмент от съюзническата армада – 49 галери.

Венеция все още представлява значителна военноморска, икономическа и политическа сила в региона, но е загубила значението си на общо европейска търговска величина. Въпреки това, републиката на Сан Марко осигурява основния контингент в съюзената флота – 109 галери и 6 галеаса. Генуа, верен съюзник и де факто васал на Католическата монархия предоставя 27 галери, а Папата отделя 7 галери от своята собствена флотилия. Тосканското херцогство на Медичите изпраща 5 галери, а херцогство Савоя и рицарите-хоспиталиери участват с по 3 съда. Отделно от тях има още няколко галери, осигурени от частни лица, поддържащи крал Фелипе II. Общо, Лигата разполага с 212 кораба, командвани от дон Хуан Австрийски, полу-брат на крал Фелипе II, адмирал Андреа Дориа и венецианският „капитан-генерал на морето“ Себастиано  Вениер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Ignazio Danti? (based on a 1572 etching by Fernando Bertelli?), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=142856

Османската империя

Флотът на Османската империя се състои както от галерите, подчинени на Високата порта, така и от ескадрите на берберските пирати. Пиратите владеят по-голямата част от бреговете на Северна Африка от Либия до Мароко. Те са постоянна заплаха за Католическата монархия, а набезите на берберите са постоянен бич за търговията в Западното Средиземноморие. Самата Османска империя се намира на върха на своята мощ.

Владенията й се простират от границите на днешна Словакия до Иран и от Крим до Йемен. Владетелят й Селим II носи едновременно титлите султан и халиф и претендира да е върховен владетел на целия ислямски свят. До този момент, с изключение на обсадата на Малта, османците доминират изцяло централното и източното Средиземноморие. Османско-пиратският флот наброява 278 кораба, начело с Мюезинзаде Али паша, Шулук Мехмед паша и Кълъч Али паша (италианец, приел исляма и постъпил на служба при султана)

The_Battle_of_Lepanto_by_Paolo_Veronese

Снимка: By Paolo Veronese – Paolo Veronese, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359523

Битката

Двете флоти се срещат край Навпакт призори на 7-ми октомври, 1571 г.  Дон Хуан свиква военен съвет, на който е взето решение да се даде решително сражение. Подреждането на такъв голям брой кораби отнема значително време. Още повече, че до обяд, вятърът духа в посока изток, давайки предимство на османските кораби, които се разгръщат значително по-бързо.

И двете страни разделят силите си на три части – център, ляво и дясно крило, поддържани от резерв. Християнските сили разполагат пред центъра си 4 от своите шест галеаса – тежки гребни кораби, натоварени с повече оръдия. Замисълът е те да се използват като плаващи батареи, които да нанесат максимално много щети на приближаващите се вражески кораби, преди да се стигне до самото сражение и сблъсък между двете флоти.

Първото съприкосновение се случва между левия християнски фланг начело с венецианеца Агостино Барбариго и противостоящия му десен османски фланг, командван от Шулук Мехмед паша. Корабите им се вплитат в мащабно меле, в което чрез абордаж екипажите започват да водят палубни боеве по цялото протежение на фронта. В хода на сражението, християнските сили освобождават част от робите-гребци , въоръжават ги и те също се включват в битката, тъй като мнозина от тях са бивши войници и моряци от Иберия или Апенините. В разгара на боевете и Барбариго и Мехмед паша падат убити.

Giorgio-vasari-battle-of-lepanto

Снимка: By Giorgio Vasari – Zeno.org: http://images.zeno.org/Kunstwerke/I/big/77j404a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20755973

В центъра, двата флагмана буквално се сблъскват един в друг, а корпусите им са заклещени. Първоначално, еничарите на борда на османския кораб „Султана“ успяват да завземат голяма част от испанския „Реал“. В последния момент, коръбът на дон Хуан получава подкрепления и османците са изтласкани от бойците от испанските терции. След повече от час ожесточен бой, целият екипаж на „Султана“, в това число и Мюезинзаде Али паша, са избити, а на мачтата на кораба е издигнат един от флаговете на Свещената лига. Въпреки този сериозен успех, битката в центъра продължава още около два часа.

На десния фланг, адмирал Андреа Дория допуска сериозна тактическа грешка и изтегла корабите си в посока югоизток, с идеята да предотврати османски обход на християнския фланг. Тази маневра отваря широка пролука между собствените му кораби и центъра, начело с дон Хуан, в която се вклиняват част от османско-берберските съдове, начело с Кълъч Али паша. Ситуацията става критична и въпреки успеха срещу османския център, християнските сили с азаплашени от разгром. В този ключов момент, дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз хвърля в битката своя резерв и разбива османските части. Това принуждава Кълъч Али да се изтегли, следван от остатъците от османския флот и резерва.

След продължило няколко часа кърваво сражение, силите на Свещената лига пленяват 137 вражески съда и потапят 50. Останалите около 90 съда се изтеглят. Победата е категорична и бляскава и бързо се превръща в повод за празненства в целия християнски свят. Въпреки това, успехът предизвиква няколко митове, които и до сега битуват сред обществото.

Lepanto_f1

Снимка: By Tommaso Dolabella – www.pinakoteka.zascianek.pl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1482908

Митовете около Лепанто

Първият мит е, че османското числено превъзходство им дава качествено предимство. В действителност, галерите от онази епоха били с различни размери, като берберските пирати разполагали със значително по-малки по-размер съдове, в сравнение с редовният османски флот. Там също имало значителни разлики, като най-качествените галери били строени в арсеналите на Истанбул, които са по-малко от половината от османската флота. За сравнение, гръбнакът на Свещената лига се състои от първокласните съдове, строени във Венеция и Генуа. Вторият важен момент е качеството войските, използвани в битката. Макар еничарите да са отлични бойци за сухопътни кампании, само малка част от тях принципно се ползват като морска пехота. Обратно, по-голямата част от войниците на християнските съдове са ветерани с богат опит в морето. Присъствието на берберските пирати до някъде изравнява баланса на военноморския опит, но в никакъв случай не го накланя в османска полза.

Вторият голям мит, свързан с битката е за нейната стратегическа стойност. Според старите схващания, загубата при Лепанто бележи началото на падението на Османската империя. В действителност, година след битката, Портата вече е възстановила броя загубени кораби. Далеч по-сериозен удар е загубата на опитни екипажи – османците дават над 30 000 убити, много от които стари морски вълци, отлично познаващи Средиземно море. Въпреки това, разединението в християнския лагер и невъзможността за развиване на постигнатия успех, позволяват на Османската империя успешно да завземе остров Кипър през 1573 г., с което на практика превръща Източното Средиземноморие в свое неоспоримо владение. Както се изразява султан Селим II – “Когато християните ме победиха при Лепанто, те отрязаха брадата ми. Когато аз завзех Кипър, отрязах ръката на Венеция. Моята брада ще порасне отново“.

След победата при Лепанто и падането на Кипър, в Средиземно море се установява равновесие на силите, което се запазва до средата на XVII ве, когато османците завземат остров Крит, с което окончателно слагат ръка над Източното Средиземноморие и практически установяват контрол над около ½ от Средиземно море, чрез директен контрол или посредством своите васали и съюзници от Берберските пристанища. Междувременно, с откриването на пътищата към Азия през Атлантика и създаването на търговския маршрут от Китай през Филипините и Мексико към Испания, стойността на Средиземно море като икономически хъб (да използваме модерния термин) намалява драстично. Едва с прокопаването ан Суецкия канал в края на XIX век, Средиземно море отново ще придобие ключовата стратегическа стойност, която има в края на Средновековието и през Ренесанса.

 
 
Коментарите са изключени