Как сладоледът ни да е по-устойчив на топене

| от chr.bg |

Сладоледът е всеобщо любимо изкушение, но има един сериозен недостатък – топи се бързо в големи горещини. Колумбийски учени са открили разрешение на този проблем – екстракт от бананово растение, който прави леденото лакомство устойчиво на топене, съобщи Си Би Ес.

Специалисти от университета Понтифисия Боливариана са установили, че добавянето на миниатюрни целулозни влакна от стрити бананови стебла към сладоледа подобрява лакомството по няколко начина.

След прибавянето на т.нар. целулозни нанофибри леденото изкушение се топи по-бавно от традиционните сладоледи, а кремообразната му структура се подобрява.

Влакната освен това могат да допринесат за удължаване на срока на годност на продукта или поне да намалят чувствителността му към температурните промени при ваденето и поставянето му във фризер.

Изследователите са установили също, че наноцелулозните фибри стабилизират мастната структура на сладоледа. В резултат на това те могат да бъдат използвани като заместители на част от мазнините, което ще направи любимия десерт по-диетичен и нискокалоричен.

 
 

Представление номер 40 на спектакъла „Стъклената менажерия“

| от chronicle.bg |

„Стъклената менажерия“ е спектакъл, за който вече сме ви говорили. Този път поводът е, че на 27.09. 2018 година /четъвртък/ от 19. 00 часа на голяма сцена на ТР „Сфумато“ спектакълът започва своя четвърти пореден сценичен сезон. Началото на сезона съвпада с юбилейното представление номер 40 на спектакъла.

За 40-ти пореден път пред очите на зрителите ще оживее класическата пиеса на Тенеси Уилямс, донесла му наградата „Пулицър“ в раздел драматургия.

В декор, построен от стомана и лед бишвата красавица Аманда Уингфийлд ще се опита да запази семейството си цяло, без да си дава сметка, че обичта й към децата й Том и Лора е пагубна.

Том е поет и мечтател, Лора е странна и почти не излиза от дома им, и точно тогава на вечеря пристига един красив Посетител, който може би…

Ако не сте гледали този крехък и деликатен спектакъл, непременно го гледайте. Ако сте го гледали – заведете приятел, който не го е гледал. Заслужава си.

file1

„СТЪКЛЕНАТА МЕНАЖЕРИЯ“
От Тенеси Уилямс
Превод проф. Евгения Панчева
Сценография и костюми Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват актьорите
Албена Георгиева – Аманда Уингфийлд
Димитър Николов – Том Уингфийлд
Каталин Старейшинска – Лора Уингфийлд
Петър Дочев – Джим О‘ Конър

Може да си поръчате онлайн билети тук.

Билети онлайн тук.

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.

 
 

Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!

| от chr.bg |

Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.

Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.

Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.

В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.

Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.