Как се перат пари край Темза

| от |

Офшорни фирми са инвестирали над 122 милиарда паунда в Англия и Уелс. За голяма част от тeзи средства се предполага, че не са придобити по най-почтения начин. А най-лесното им прикритие е покупката на луксозни имоти, пише Дойче веле.

Смит стрийт в Южен Кенсингтън е идилично кътче – белите викториански фасади блестят на слънцето, дворовете са пълни с грижливо подстригани чемширени храсти. Много от къщите в квартала обаче са необитаеми. За голяма част от недвижимите имоти в района се смята, че са закупени с мръсни пари. Това показват и резултатите от проучване на „Файненшъл таймс“ въз основа на данните от кадастралната служба за Англия и Уелс. Според тях, фирми със седалища в някои от данъчните оазиси са инвестирали около 153 милиарда евро в недвижими имоти. При това властите не могат да проследят отношенията на собственост, т.е. не могат да установят истинския собственик. Два от всеки три офшорни недвижими имота се намират в Лондон. Британската столица минава за „сигурен пристан“.

Мръсните пари намират бързо пътя към Лондон

В контекста на украинската криза британското правителство иска да пресече прането на пари от Азия и Източна Европа, затруднявайки този процес. Експертите обаче са скептични, че проблемът ще намери решение. „Очевидно голяма част от парите, които се наливат в Лондон, са от съмнителни източници“, казва Робърт Барингтън от „Трансперънси интернешънъл“. Той обяснява, че „корумпирани лидери“ използват офшорни фирми и тръстове, за да скрият идентичността си и да опазят „откраднатите богатства“, често под формата на имоти. Експертът твърди и, че каналът на мръсните пари, вливащи се в Лондон, трябва да бъде пресечен, защото това вреди на репутацията на града. „Трансперънси интернешънъл“ още миналия декември призова правителството да въведе ограничения в сделките с имоти, сключвани от фирми, за да бъдат разкрити реалните собственици на офшорките. Повечето компании, които притежават имоти, са офшорни дружества, регистрирани на Британските Вирджински острови и островите Джърси и Гърнси.

Най-големи „инвестиции“ са направили офшорните компании от Британските Вирджински острови, наляли в недвижими имоти почти 80 милиарда паунда. Над 20 милиарда паунда са инвестирали фирми, регистрирани в Люксембург.

Кадастралната служба от своя страна смята, че проблемът не е толкова сериозен. „Голямата част от фирмите спазват закона“, пише ведомството в официално съобщение. Служителите от имотния регистър обаче нямат достъп до всички данни. Те могат само да установят коя фирма или физическо лице е регистрирано в кадастъра като собственик на имота, но не могат да проверят дали става дума за фирми-пощенски кутии или подставени лица.

Според „Трансперънси интернешънъл“, милиардите пристигат главно от Русия, Азия и Африка. Във връзка със започналата мащабна антикорупционна кампания на китайския президент Си Цзинпин, последиците от Арабската пролет и сблъсъците в Африка, мръсните пари от тези региони бързо намират пътя към Лондон. „Тенденцията за укриване на пари в Лондон всъщност е сравнително нова“, казва главният икономист на Дойче банк в британската столица Джорд Баркли.

Възможното противодействие

Правителството на Дейвид Камерън се опитва да се пребори с прането на пари чрез покупката на недвижими имоти. Взетите мерки изискват от брокерите и адвокатите да извършват надлежна проверка на лицата, участващи в сделките с недвижими имоти, което включва и проверка на правото на собственост. Правителството изисква и пълна информация за фирмената собственост, а купувачите трябва да обяснят и кой печели в крайна сметка от сделката. Същевременно Дейвид Камърен попари високите очаквания за прозрачност като заяви, че транзакциите на корумпирани режими посредством подставени лица или офшорни фирми няма как да бъдат прекратени изцяло. „Правителството трябва да промени позицията си срещу прането на пари. Особено сега, в контекста на украинската криза, Лондон не бива да залага на карта реномето си на финансов център“, казва Робърт Барингтън.

Според него правителството също има вина за сегашната ситуация. То разработи специални програми за инвеститорите, които улесняват придобиването на разрешително за престой и получаването на британско гражданство от богати чужденци. Те трябва да инвестират пет или дест милиона паунда, за да получат бързо британско гражданство. И руснаците и китайците бързат да използват тази възможност.

По данни на вътрешното министерство, броят на визите за руски граждани се е увеличил със 109 процента от последното тримесечие на 2013 до края на първото тримесечие от тази година. „Файненшъл Таймс“ пише, че една пета от „инвеститорските“ визи от януари до март 2014 година са били издадени на руски граждани.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…

 
 

Вдовицата на Джон Ленън осъди собственици на бар заради името му

| от chronicle.bg по БТА |

Вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно спечели делото срещу собственика на хамбургския бар, който го кръсти „Йоко Моно“ заради сходство с нейното име.

Собственикът на заведението Нима Гару-Пур не скри своето разочарование от решението на съда. „Надявахме се да запазим името си и малко ми е тъжно, че го изгубихме. Това някой от друг континент да може да даде на съд някакъв малък бар е просто абсурд!“ заяви изгубилият делото.

На 12 юли съдът в Хамбург излезе с предварително решение за забрана за използването на названието „Йоко Моно“. Гару-Пур се подчини на магистратите и преименува заведението си, като го преобрази на „Скоч Моно“.

Собственикът ще обжалва решението в законния срок и ще се опита да възстанови изцяло предишното име на бара.

 
 

Миранда Кер е по-красива от всякога

| от chr.bg, БТА |

Миранда Кер очаква второ дете – първото от новия си съпруг, основателя на Снапчат Еван Спигел, съобщи Контактмюзик.

34-годишната Кер има 6-годишен син Кристофър Флин от брака си с актьора Орландо Блум, с когото се разведе преди повече от четири години, припомня изданието.

„Миранда, Еван и Флин с нетърпение очакват най-новия член на семейството“, се посочва в изявлението, направено от представител на двойката и цитирано от редица медии.

От съобщението не става ясно кога се очаква раждането на бебето.

Кер и 27-годишният Спигел сключиха брак през май тази година на пищна церемония в тесен кръг в дома им в Лос Анджелис, след продължила около две години връзка.