Как се печелят избори

| от |

Французите са недоволни – от нерешителния Оланд, от данъците, от социалните несправедливости. Успехи в тази обстановка жънат само онези, които са готови да обикалят и последните кътчета на страната и да обещават помощ, пише Дойче веле.

Постоянни призиви за оставка, протести, недоволства в цялата страна. Учителите протестират против училищната реформа, студентите – за по-добро оборудване на висшите училища, телевизионните журналисти недоволстват срещу съкращенията, акушерките – защото трудът им е недооценен. Доверието към президента и неговия премиер е крайно ниско. „Писнало ни е“, се чува из цялата страна, а предстоящото въвеждане на екологични такси за товарните камиони допълително налива масло в огъня на недоволството. Дали обаче Франция наистина „гори“, както биха могли да помислят някои?

hollande_2389408b

„Смятам, че това е преувеличено. Онова, което във Франция може би си личи по-силно, отколкото в други страни, е, че се засилва недоволството на избирателите от техните управляващи“, казва политологът Емилиано Гросман. И допълва, че и предшественикът на Оланд не е бил кой знае колко популярен сред французите, макар сегашният президент-социалист наистина да чупи всички отрицателни рекорди: „Във Франция нещата се изострят допълнително от това, че президентската институция концентрира в себе си толкова много правомощия и съответно надежди – нещо, което не е така характерно за парламентарните системи. А когато тази институция се оглави от човек като Оланд, който не се отличава с особена харизматичност, разочарованието е още по-голямо“, обяснява Гросман.

Нерешителен, твърдоглав, непопулярен

Народът обвинява президента, избран с широко мнозинство през май 2012, в недостатъчна решителност и неспособност да ръководи, липса на авторитет и на успехи в управлението. При това опозицията срещу Оланд изобщо не е силна. Консервативният Съюз за народно движение /СНД/ на Саркози продължава да се занимава предимно със себе си. Проблематично за правителството е това, че съюзът на левите сили се пропуква, че партньорите от Зелената партия се готвят да го напуснат, а и че кабинетът постоянно се заплита в противоречия. Всичко това предизвиква сред избирателите още по-голямо разочарование. А що се отнася до Оланд – реакциите на французите са направо цинични.

Франсоа Оланд има славата на твърдоглав човек, който предпочита едноличните решения, а това докарва до отчаяние съветниците му. Проблемите в комуникацията са факт – популярността на президента спада и по тази причина. „Това правителство общува крайно зле с хората – то успява да „унищожи“ дори онези проекти, които се ползват с подкрепата на хората. А натъкнат ли се на някаква съпротива, управляващите моментално дават заден ход“, посочва политологът Гросман.

Така дори успехите на Оланд остават малко или много незабелязани. А такива безспорно има: работодателите и синдикатите се договориха за по-гъвкави правила на пазара на труда, за фирмите бе приета програма за насърчаване на конкурентоспособността, която ще влезе в сила от началото на 2014. Оланд обаче бе упрекнат, че е президент само на работодателите тъй като мерките ще се финансират от увеличението на ДДС, което влиза в сила от януари.

marine-le-pen3

В същото време из цяла Франция обикаля една жена, чиято партия би могла да грабне първото място на предстоящите избори за Европарламент: Марин льо Пен, шефката на дяснорадикалния Национален фронт. Тя обхожда всички градове, стига до най-отдалечените кътчета в провинцията, където политиците рядко стъпват, изслушва хората, обещава им държавна помощ и подкрепа. А това постига ефект сред недоволните французи.

„Дошла съм, за да чуя какво мислите“

„Става все по-зле – всичко поскъпва, а покупателната сила спада“, оплаква се една от жените, присъстващи на предизборната акция на дясната партия. Жената разказва и как селото ѝ запада все повече, докато Марин льо Пен уверява, че държавата ще влезе отново във функциите си и ще помогне на селяните. Програмата на дясната лидерка е наречена „Интелигентно съживяване на селските региони“, освен това тя обещава да въведе и квота за французи, която да им дава предимство за настаняване в социалните домове.

„Винаги ще се намери някой по-беден и от нас – едно кюрдско семейство с пет деца и три евро в джоба например се ползва с предимство пред някоя вдовица – французойка, която се чуди как да свързва двата края. А това е недопустимо“, заявява льо Пен.

Шансовете за успех на крайнодесните на предстоящите европейски избори са големи. Политолозите дори прогнозират, че Националният фронт ще задмине управляващата партия. Президентът Оланд се опитва да убеди поне сънародниците си с леви убеждения, че е допринесъл немалко за новия полъх в Европа: темата за въвеждане на минимална работна заплата стана актуална и в Германия, Европейската централна банка работи вече по-гъвкаво, полагат се повече усилия за насърчаване на стопанския растеж в Европа. Но от гледна точка на повечето французи, тези успехи са недостатъчни.

„Онова, което е наистина опасно, е отчуждението на избирателите от политиката, което става все по-голямо. В дългосрочен план това ще ни излезе много скъпо, тъй като става дума за избиратели, които или ще спрат да гласуват изобщо, или ще подкрепят крайнодесния Националния фронт“, заключава политологът Емилиано Гросман.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Официално становище на Wizz Air по повод подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

Wizz Air бе информирана за съществуването на уебсайт и Facebook страница със съмнителен домейн и брандинг, които заблуждават клиентите да вярват, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Този сайт и постове в социалната мрежа съдържат лъжливи твърдения, че потребителите могат да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Wizz Air напомня на своите клиенти, че официалният уебсайт на авиокомпанията е wizzair.com и всяка информация за промоциите и конкурсите се публикува на този сайт или на официалните канали на авиокомпанията в социалните мрежи и се обявява в бюлетина.

Авиокомпанията съветва всички постребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. Wizz Air ще предприеме необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.