shareit

Как съветски офицер с немска военна книжка се превърна в американски имигрант

| от |

Якоб Раймер се смята за един от най-мразените хора в САЩ. През 1994 г. може да бъде открит в малка къща на около 100 километра северно от Манхатън. Отказва да се вижда с хора, прекарва деня си сред природата и рядко говори за Втората Световна война. Само две години по-рано е преминал един от най-тежките съдебни процеси в САЩ – тогава е обвинен, че е помагал на нацистите да товарят евреи на влаковете към лагерите на смъртта. Данните са изгорени отдавна, но група историци попадат на много добър архив в Прага, където са открити няколко пощадени.

В един от всички са написани имената на SS офицерите, които са работили точно в полските лагери. Повече от 700 имена изплуват на бял свят и едно от тях е именно Раймер. Архивът е толкова запазен, че дори може да бъде проследена кариерата му – от лагера в Травники за обучаване до всеки друг концентрационен лагер. Хората от Травники, както ги наричат всички, са една от най-жестоките военни сили на немската армия. Именно те стоят в основата за избиването на 1.7 милиона евреи в Рим, Полша, Съветска Русия и други. Отнема им не повече от 20 месеца за тази операция.

Позицията на Якоб в това военно сформирование е именно лидер. Пред американския съд споделя, че никога не е взимал участие в преследването на евреи, но признава, че многократно е стрелял по тях, когато са водени на екзекуция в горите, малко преди да започнат да се използват газовите камери. Травники някога е било малко село със захарна рефинерия и железопътна линия. Това било достатъчно да се преселят търговци и да превърнат малкото село в много важна пътна артерия. Около 100 еврейски семейства се заселват именно там и започват да разработват своя бизнес. Малко след като индустрията затваря врати, мястото се превръща в перфектен тренировечън лагер.

Karl_Streibel_KL_Trawniki

Снимка: By Unknown (Public domain) – Staatarchiv (Staatarchiv HH, NSG 0039), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26435041

Якоб Раймер е 22-годишен етнически германец, роден в Украйна. Той пристига някъде през 1941 г. в селото като военнопленник. Неговият батальон е разгромен в Минкс. Раймер осъзнавал, че ако разберат какъв чин има – офицер, милостта ще е последното, което ще срещне. Хитлер отдавна е дал заповед да се избива военният персонал с високи чинове. Като много други войници, той също гори своята военна книжка и пагоните. Това обаче не помага, мнозина знаят, че е лейтенант, в чийто ръце са поверени батальон и батарея.

Вместо да погледне дулата на екзекуторите, той получава възможност за работа. Връчват му полска черна униформа и започва обучение. Рекрутираните съветски войници преминават военна подготовка, маршируват, учат немски песни и се обучават с оръжията, които скоро ще трябва да използват. По една или друга причина, Якоб поне е благодарен, че може да има храна. Като дете преживява големия глад, оркестриран от Сталин, баща му и брат му са изпратени в Сибир. Майка му и по-малките братя бягат в Кавказ. Раймер трябва да оцелее в среда, където започва да се проявява канибализъм.

В малкото селце осъзнава, че не е единственият етнически германец, такива има и от Литва, Украйна и почти всяка зона, през която е минала немска армия. Източният фронт разкрива болезнената истина – Германия няма човешки капитал, с който да води сражението. Под ръководството на SS от лагерите са извадени работници, хора с добър немски и всички, които имат по-добро образование. Единственият вариант за оцеляване в този момент е именно забравата на корените и сляпо подчинение. През март 1942 г. всички лагерници са изпратени на първото си назначение в Люблин.

Johannes Jakob Reimer and family

Якоб със семейството си преди войната.

Там поставят заграждения около гетото, зареждат пушките и се подготвят за етническото прочистване. Мнозина очевидци и оцелели ще разказват през следващите години как отрядът стреля по всеки, хвърля деца директно прз прозорците на сградите и убива възрастните на място. Телата оставали на улиците, никой не си правил труда да ги погребва. Гетото в Люблин е едно от най-големите с евреи. През следващите седмици около 1500 пощадени са натоварени на влакове, за да заминават за трудовите лагери. Болницата на града също не е пощадена.

Около 200 души са натоварени на камиони и изнесени в близката гора, където посрещат смъртта си. За една вечер прочистването е приключило. През септември същата година отрядът е изпратен в полския град Честохова. Там има около 40 000 евреи. Немската полиция е подкрепена от отряда на Травники. Жертвите получават нареждане да съберат всичките си вещи и да излязат на улицата. Възрастните отново са застрелвани на място. Всички останали свалят обувките си, за да не могат да избягат и са натоварени на влакове за Треблинка. По време на тези маневрни, Раймер поставя пазачи на ключовите точки в градовете. Това му носи повишение.

През април 1943 г. отрядът на смъртта е изпратен във Варшава. Там са задържани повече от 400 000 евреи. SS вече са успели да редуцират цифрата до 60 000. Предишният път армията е срещнала сурова съпротива и този път очаквали още повече. Около 3500 души от отрядите вече били пристигнали. В помощ на Якоб са причислени военни инженери, сапьори, отряд с огнехвъргачки, танкове и друга борнирана техника. Дори Луфтвафе са били на разположение, ако се наложи. В тези дни войниците се подготвяли да поставят хиляди хора до стената, но мнозина са успели да избягат през тунелите и бункерите на града. Някои са копаели с месеци, за да успеят да се измъкнат от смъртоносната хватка.

Останалите смятали да се борят за живота си и използвали всякакви пособия. Някои мъже успели да скрият ловните си пушки и се криели достатъчно добре. Жените имали пистолети и можели да противодействат. Сражението обаче било избегнато. Вместо да използва всичките си хора и да влезе в открита битка, Раймер нарежда цялото гето да бъде запалено улица по улица. Немските войници използвали сълзотворен газ и отрова, за да изкарат онези, които вече били достатъчно добре окупирани. Три седмици по-късно всички се предават. Остават само 8 сгради, които не са изравнени със земята. 7000 евреи са мъртви и още толкова са изпратени в Треблинка, останалите 42 000 са изпратени в друг лагер.

Screenshot_8

Снимка: Министерство на провосъдието САЩ

Командването отново раздава почести и гарантира, че техните заслуги никога няма да бъдат забравени. Години по-късно Якоб е убеден в това. За награда, командирът получава две седмици платен отпуск. Това време се използва от него, за да потърси сестра си в Украйна. Само месец, след като се върне, немската армия ще застреля всеки затворник, който държи в Травники. През пролетта на 1945 г. съветските армии вече настъпват. Последната заповеде към Якоб е да изгори документите си и да бяга. Той крие униформата си, намира цивилни дрехи (такива е имало много) и бяга към Мюнхен.

Единственото, което му остава е да се крие и да се моли, че няма да бъде разпознат за трите мащабни операции. Ако бъде открит от руснаците, той автоматично ще бъде разстрелян като предател. За САЩ ще бъде нацистки колаборатор. Единственото адекватно решение е да се преоблече като пленник и за пореден път да използва добрия си немски, за да се прикрие. В Мюнхен попълва документи за немско гражданство и пише, че през цялото време е работил като преводач. Споменава селото и американското разузнаване го призовава на разпит, за да обясни какво се е случвало там. Отново отгаваря, че е бил пазач и преводач, но не споменава нищо друго. През 1952 г. се качва на кораб и пътува до САЩ. Той не е единствен, стотици хора бягат в страната след края на войната и това му позволява да се скрие достатъчно добре и да мине под радарите.

Години по-късно, когато ще бъде изправен на съд ще бъдат представени около 80 немски документа, 132 показания на жертви и свидетели. Там ще каже, че е невинен и в мир със себе си. Описва се като гладуваш военнопленник, който е носил нежеланата немска униформа. През 2002 г. изплуват нови доказателства, където се потвърждаваш ролята на бившия войник. Тогава правителството отнема гражданството и се готви да го екстрадира. Страната търси място, където да го изпрати, но дори и тогава Якоб е с една крачка напред – умира в Пенсилвания през 2005 г.

 
 
Коментарите са изключени