Как сауната подобрява имунитета?
|
|
Достатъчно е да прекарате само 10 минути в сауна или парна баня и за това време ще загубите половин литър течности, и то от съединителната тъкан, което допринася за намаляване на мастните натрупвания и целулита.
Високата температура подобрява кръвообращението, влажният въздух отваря порите и почиства кожата, като организмът се освобождава от токсините, като ги изхвърля чрез потта.
Също така, сауната освобождава от напрежението, което е чест виновник за спада на имунитета, отпуска мускулите и буквално отваря дихателната система. Дишането на топъл въздух стимулира производството на имуноглобулин, който защитава организма от болести.
Разликата между класическата сауна и парната баня е в температурата и влажността на въздуха, така че в сауната на най-високата пейка сте изложени на топлина от 70 до 90 градуса с ниска влажност на въздуха до 5 на сто.
Средното ниво на температурата попада някъде между 60 и 70 градуса с влажност от 10 до 20 на сто, а най-ниската е 40 до 60 градуса с влажност от 20 до 40 на сто.
Парните бани са мокри 100 процента, докато температурата често е поставена на 40 до 50 градуса.
Поради голямата топлина, нито сауната нито парната баня се препоръчват на тези, които имат сърдечни заболявания, а възрастните трябва да се консултират с личния лекар.
Коментари
П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“
|
|
Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.
Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.
Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.
Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.
Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.
„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“
„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“
„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“
„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“
„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“
„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“
„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“
„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“
„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“
„Човек не се смее много, когато е сам.“
„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“
„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“
„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“
„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“
„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“
„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“
По-добре бягай
|
|
„Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.“
Форест Гъмп
Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.
Бягането приютява кого ли не.
Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.
Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.
Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.
Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.
Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.
А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.
Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.
Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.
Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.
Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.
А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.
Меган Маркъл е бременна
|
|
Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.
Their Royal Highnesses The Duke and Duchess of Sussex are very pleased to announce that The Duchess of Sussex is expecting a baby in the Spring of 2019. pic.twitter.com/Ut9C0RagLk
— Kensington Palace (@KensingtonRoyal) October 15, 2018
„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“
Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.
Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.
Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
Съвременният човек страда от отслабване на личността.
Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.
Там, където не може да обича, човек трябва да отмине.
Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено Его.
По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.
За художниците, за гениите опасността се крие в жената.
За да живееш в самота, трябва да си животно… или бог.
Който не умее да лъже, той не знае що е истина.
Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в подобни състояния това е просто висш разум.
Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.
Ницше, който дейно участва в убийството на Бог
|
|
Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.
През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.
Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.
На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.
През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.