Как Русия учи на лоялност

| от |

Руснаците се сплотяват около Путин. Но не от омраза към Украйна, а защото самата държава ги принуждава към лоялност. В крайна сметка от нея зависи дали ще оцелеят в условията на възраждащ се култ към личността.

Цяла Русия изглежда единодушно сплотена от мантрите на държавната пропаганда, отбелязва руският писател Сергей Лебедев на страниците на „Зюддойче Цайтунг“. Одобрението към президента Владимир Путин е 84 процента, известен спад на готовите да гласуват за него бе констатиран едва наскоро, и то – както не на шега обясняват от социологическия център „Левада“ – защото при сегашното проучване голямата част от противниците на Путин, а това били заможните жители на големите градове, вече се били върнали от отпуск и съответно участвали в допитването, снижавайки одобрението към президента, пише Дойче Веле.

Обществото мждувременно е заговорило на езика на омразата, отбелязва сергей Лебедев и добавя, че по улиците постоянно се чуват възгласи като „хунта“ или „фашисти“, когато става дума за Украйна. Социалните мрежи са пълни с излияния, вицове, клипове, „истински истории“ и карикатури – по отношение на „примитивните“ украинци, подкрепящия ги Запад и храбрата Русия. Георгиевската лента в черно и оранжево, която е възпоменателен знак за Втората световна война, се е превърнала в символ на проруските сепаратисти и на новия руския патриотизъм. Тя може да се види навсякъде.

Повечето руснаци знаят, че не са защитени в своята държава, че гражданските им права са иззети и че във всеки момент могат да им хвърлят по един бой в някои полицейското управление. Силовиците – служителите на държавните органи за сигурност – могат да му отнемат собствеността, могат с измислени обвинения да го тикнат дори и в затвора.

Ето го и последният пример за невъобразимо беззаконие: лекарят на московския затвор „Матроская тишина“ даде пресконференция и разказа колко превъзходно е предоставяното медицинско обслужване. Точно през това време в следствения арест издъхна затворник, който въпреки тежкото си здравословно състояние е бил закаран пред съда, за да бъде удължен срокът на наказанието му, защото иначе трябвало да го освободят… Както сочат официалните статистически данни – в Русия процесите за престъпления срещу държавната власт завършват 22 пъти по-рядко с оправдания, отколкото процесите срещу самите представители на същата държавна власт. Доказването на лоялността към държавата като средство за оцеляване е станало жизнена стратегия за много руски граждани, твърди Лебедев.

Всичко се дели на „наши“ и „чужди“

В резултат на всичко това в Русия се проявяват отчетливо две желания: да те приемат в кръга на „нашите“, благодарение на което да получиш гаранция за недосегаемост. Второто е нарасналият копнеж по патриотизъм, по „истинска“ държава, работеща в интерес на всички, по лидер, който се държи както подобава на един руски владетел: грижейки се за цялата страна, а не само за един кръг приближени.

И когато в рамките на конфликта с Украйна и Запада на държавата и дотрябва подкрепата на народа, мнозина съзряха в това своя шанс. Гражданите на държавата почувстваха екстаза на лоялността – не толкова заради това, че мразят украинците, колкото заради това, че изведнъж се отвори път да покажеш на държавата: аз съм един от вас. Не ме докосвайте! Друга, по-малка група, състояща се предимно от журналисти, усети, че пропагандата вече е въпрос с държавна важност -т.е. открива отлични перспективи за кариера.

За първи път в руската история държавата допуска гражданите до най-съкровеното си – пропагандата, която в съветските времена бе монопол на държавата. Всички „лични свидетелства“ за социализма биваха редактирани и привеждани в съответствие с линията. Сега обаче гражданите са станали движеща сила на пропагандата. И я обогатяват с това, което липсваше на пропагандата от времената на СССР: откровеност и автентична реторика. Тези самозвани пропагандисти шеговито биват наричани в руския интернет „диванни войски“. Това е истинска авантюра за хора, които преди това никога не са имали възможност да говорят публично по геополитически теми. Как да не се солидаризираш с удоволствие с такава държава!

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

Лятото дойде, къде си бе, момче

| от |

Официално стана лято, а вие не сте готови ни най-малко. И нямам предвид мобилно-операторското „готови ли сте за лятото“. В това отношение сте готови – имате си телефон, имате си там някакви безплатни минути, обхват и т.н. Говоря за друга подоготовка, която трябваше да започне още след като свърши почивката миналото лято.

Хубавите неща стават бавно. Затова е лесно да си дръпнеш Instagram, но си е 8-часов работен ден, докато нагласиш снимките. Събрахме няколко неща в списък, който да следвате, за да ви е по-хубаво лятото. Защото ви обичаме и искаме да сте добре!

Тело

Момче, не може да отидеш на морето с шкембе и без бицарки. Ще те помислят за някой женен. Фитнеса си е половин квартира – някакви мадами се разхождат, топло е, има душове, гардеробче. Няма от какво да те е страх. Освен, разбира се, от мисълта, че всички са много по-добри от теб. Но това е само мисъл – всъщност всеки е там да гледа себе си, ти не ги интересуваш.

Ако пък си преклаено кльощав, никой няма да те забелязва, така че в известна степен няма проблем. Само гледай да не разтвориш във водата.

Колата

Летни гуми се слагат веднага и се поправя климатикът, защото ако караме на отворени прозорци, ще ни се развали кичарата. Също и няма да можем всички (не само хората в колата – всички хора на планетата) да чуваме екскуизитно подбраната плейлиста на флашката, забодена като Ескалибур в таблото.

Резервация на хотел

Всички обичаме свободата (която всъщност е безвремие) на палатковия живот – той ни избавя от възлите на живота. Има обаче един възел, от който не искаме да ни избавя. Това е санитарният възел. Ако имате пари, наемете си място със стени. Стените са дълбоко подценена технология. В момента, в който стане март месец, с дружината трябва да сте се разбрали вече къде ще заморите това лято. Това е перфектното време да се направят резервации, защото е рано и местата са по-евтини.

Да скъсаш с гаджето

За какво ти е гадже бе, момче! Все едно да отидеш на дискотека по домашни дрехи. Хората идват от други държави тук – гладни ли ще ги държиш. Срам нямаш ли! Чехия знаеш ли къде е? Знаеш ли колко път са били тия момичета – да не мислиш, че е от любов към морето. Махай гаджето и като те пита „Ама защо?“, кажи й: „За родината, Гинче! За майка България!“

Само като се ударите по едно-две в барчето с девойките и тръгнеш да оправяш външната политика, гледай да не е с братски отношения.

Да си излекуваш рашовете и гъбите

Никой не иска да ти гледа пъпките и мазолите, достатъчно е че ти гледат голите ходила. Добрата новина е, че пясъкът и морето ще те изшкурят добре, така че няма голямо притеснение около това. Става въпрос, ако е нещо по-тегаво, да го зачистиш предварително. Иначе влиза ли се в битка с ръждясал меч.

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.