Как реагират Балканите на кримската криза

| от |

Как гледат балканските държави на кризата около Крим? Докато България и Сърбия се оказаха „между два стола“, Македония и Черна гора се надяват да извлекат конкретни ползи. Румъния пък се тревожи заради Приднестровието. Обобщение на Дойче веле.

crimeareferendum

Ето как две германски издания – „Зюддойче Цайтунг“ и „Телеполис“, виждат Балканите на фона на политическото напрежение на североизток от тях:

За правителството в София кримският въпрос е доста деликатен, коментира наблюдателят на „Зюддойче Цайтунг“ Флориан Хасел. Според него България е в момента „между два стола“. От една страна тя е зависима от руските доставки на газ, от 700-те хиляди руски туристи годишно и от руските инвеститори. В същото време обаче страната спешно се нуждае от парите от еврофондовете.

Проектът Южен поток е другата конфликтна точка, в която се пресичат европейските и руските интереси, коментира на свой ред Франк Щир на страниците на „Телеполис“. Той припомня, че докато от Брюксел искат замразяване на проекта, българската страна настоява за реализацията му. Нищо чудно тогава, че формулирането на българската позиция относно случващото се в Украйна отне неимоверно дълго време. В началото на март външният министър Вигенин си навлече гнева на съпартийците си, след като посети Киев, за да засвидетелства подкрепа за временното правителство. „Наясно ли е Вигенин какви последици може да има позицията му за България?“, попита тогава депутатът от БСП Страхил Ангелов. Референдумът в Крим разбуни още повече духовете. Лидерът на БСП Сергей Станишев подхвана темата за етническите турци в България и заговори за една „хипотетична картина”, при която чрез подстрекателството на политически субект отвън би могло да се стигне до референдум и в Кърджалийска област.

Проблемът със зависимостта от Русия

Макар и със закъснение, България все пак излезе с официална позиция за кримския конфликт: страната не призна легитимността на референдума от 16 март и застана зад подписването на договора за асоцииране на Украйна към ЕС. Относно икономическите санкции спрямо Русия правителството многозначително замълча. Премиерът Орешарски индиректно загатна българската позиция, като заяви, че „не е голяма вероятността за широкомащабни санкции срещу Русия”. Подобна позиция не е изненада за никого – с оглед на факта, че България е почти изцяло зависима от руските доставки на природен газ. Страната внася от Русия и гориво за ядрената си електроцентрала.

От препоръките на свикания от президента Плевнелиев Консултативен съвет за национална сигурност стана ясно, че за да се намали зависимостта от Русия, е нужно да се разработят залежите на газ в българската акватория на Черно море, както и да се подсигурят алтернативни доставчици на газ – две начинания, които в най-добрия случай ще отнемат години.

За разлика от България, северната ѝ съседка Румъния разполага със значителни залежи на нефт и газ. Освен това румънците са в много по-малка степен свързани с Русия – както в политически, така и в културен план, коментира „Зюддойче Цайтунг“. От началото на украинската криза румънското правителство изпитва притеснения най-вече от евентуални действия на Москва в съседна Молдова. След като Молдова обяви независимост от Съветския съюз през 1990 година, Приднестровието се отцепи от новооснованата молдовска република с помощта на руските тайни служби и руската армия. Сега румънците се боят, че след присъединяването на Крим Путин може да реши да анексира и Приднестровието. Проведеният там референдум през 2006 година недвусмислено показа проруските настроения. Затова и Румъния подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия, пише „Зюддойче Цайтунг“.

А какво става на запад от България и Румъния?

Още с навлизането на руските специални части в Крим, сръбските националисти заявиха своята подкрепа. „Движението на четниците” на Милутин Малишич застана зад интересите на Русия и изпрати сръбски четници в Крим. „Нашата цел е в името на Сърбия да подкрепим руския народ и да предпазим Крим от лъжите на Запада”, заяви гръмко Малишич.

Маршът на националистите към Крим дойде в неподходящ момент за сръбското правителство. Не само поради факта, че четниците имат лошо име заради убийствата, изнасилванията и етническите гонения по време на войните в Босна и Косово. В момента Сърбия се опитва да поеме курс на сближаване с Европа – от януари насам се водят преговори за присъединяване към ЕС. На този фон е пределно ясно, че сегашното разпалване на националистически настроения създава ненужно напрежение. За Сърбия анексията на Крим е нож с две остриета, понеже в южната част на страната живее голямо албанско малцинство. Кметът на пограничния град Буяновац изказа на висок глас сръбските опасения: щом днес Москва анексира Крим, защо утре Албания и Косово „да не направят същото и да поискат присъединяване на Прешевската долина”.

На сърбите обаче им се налага да замълчат по този въпрос, за да избегнат конфронтация с Кремъл. Сръбската хазна е почти празна и управниците се надяват на руски инвестиции. Наскоро премиерът Вучич беше в Москва, само че срещата му с Путин не доведе до никакви конкретни резултати. Сега на Вучич му се налага да търси помощ от Международния валутен фонд. Но МВФ е силно доминиран от САЩ, от което следва, че ако подкрепя Русия, Сърбия може да си създаде допълнителни трудности, пише „Зюддойче Цайтунг“.

Надеждите на Македония и Черна гора

Украинската криза тревожи и Черна гора, която е известна като туристически рай за руснаците. Независимо от това (или може би тъкмо поради това) премиерът Мило Джуканович наскоро каза, че мисията на НАТО в Западните Балкани не бива да се смята за приключила. На пресконференция с генералния секретар на Алианса, Джуканович открито намекна, че Черна гора се надява да получи официална покана за присъединяване към НАТО. Това би могло да стане на следващата среща на върха на НАТО през септември в Уелс. И Македония се надява, че покрай руско-украинската криза ще успее по-бързо да влезе в НАТО. Скопие дори предложи модела „28 минус 1″ – схема , по която да се заобиколи гръцкото вето заради спора за името.

 

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2