Как празнуват Коледа по света?

| от |

Нима има по-красив и уютен семеен празник от Коледа, когато цялото семейство се събира около трапезата в прекрасно настроение и се наслаждава на мига?! Това е ден, който е зареден с много положителни емоции навсякъде по света, независимо че всяко едно кътче има своите различни начини да посрещне дядо Коледа. Да направим бърза разходка по света, за да видим къде как празнуват:

gmlm

Австрия – тук всички градове са декорирани с невероятна коледна украса и най-разноцветни светлини. Типичен за австрийците е и прочутият традиционен коледен базар, на който семействата могат да се почерпят с пунш и всякакви лакомства, да закупят различни сувенири. На 24 и 25 декември те се събират около елхата, за да изпеят заедно коледните песни. Улиците са изпълнени с музикален фон, независимо дали говорим за класика или друг тип, а трапезата изисква шаран или друга риба, картофена салата, супа от броколи и ябълки с карамел. Освен дядо Коледа пък, местните почитат и Свети Николас, за който се счита, че всъщност е далечен негов пра-роднина.

dsg

Белгия – и тук Свети Николас, който носи сладкиши и бонбони на послушните деца, се счита за един от типичните за Коледа образи. Също както в Германия, малчуганите още рано-рано разбират дали ще бъдат зарадвани с подарък (първите дарове идват още на 6 декември, когато се почита Св. Николас). За френскоговорящите, пък „добрият старец“ е Pere Noel, който по принцип идва за празника и във Франция. Той носи бонбони, шоколадови вкусотии, а за тези, които не са слушали, носи само пръчка. Основните подаръци обаче се пазят за самия празник – 25 декември, като се оставят директно под елхата.

jjlk;

Франция – за разлика от много други страни, Per Noel не е облечен в червена роба, а е целият в бяло и носи широкопола шапка. Счита се, че обича много топлото и затова подаръците за послушните деца оставя край камината в детски ботуш. Любопитно е, че тук елхата не е особено популярна и на нейно място се приготвя специален сладкиш във формата на дръвче. Иначе на трапезата, която се слага след полунощ, се слагат пуйка или патица с кестени, шунка, пастети, плодове и други лакомства. Традиция е и възстановката на Рождество Христово с кукли.

vhjk

Великобритания – един от най-забавните моменти за Коледа тук е свързан с обичая Mummering, датиращ още от средновековието. Затова по това време е задължителна играта, в която всеки слага маска и се преструва на някой друг (особено в училищата). Иначе и на Острова дядо Коледа (или по-скоро Санта Клаус, а някъде се среща и като Father Christmas) носи червено наметало и оставя даровете през нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Особено популярен в Англия е т. н. Boxing Day (денят след Коледа). В него децата минават през членовете на семейството и гостите и събират парички в специални касички. Трапезата пък включва патица, пуйка, бекон или наденички, зеленчуци и пудинг.

ghmg

Германия – както вече споменахме, празниците тук започват далеч преди самата Коледа, още в началото на месеца, когато се украсява домът и се приготвя известният коледен щолен. Както можем да предположим, известните с дисциплината си немци изпипват всичко до последния детайл. Преди 25 декември, децата пишат писма до Добрия старец с молба за определени подаръци. Малко преди Рождество пък, по някои къщи ходят русокоси момичета, които са наричани „Детето на Христос“ и пеейки коледни песни, носят подаръци и добри вести за домакините. Те се считат за предвестник на празника.

ksdkasd

Испания – на Иберийския полуостров коледните празненства са на особена почит и често дори продължават цялата нощ от Бъдни вечер (Nochebuena) до Коледа (Navidad). Улиците са изпълнени с хора, които пеят, танцуват, топлят се с греяно вино, въобще атмосферата е изпълнена с много настроение и усмивки. Типичен за областта е т. н. „танц“ – Jota, който се изпълнява под съпровод на китара и кастанети. Популярен образ тук е този на Тримата мъдреци, за които се счита, че носят подаръци още на 6 декември. В домовете пък има множество фигури на Дева Мария, Исус, Йосиф, прави се възстановка на Рождество, а любопитно е, че в тези дни на почит е и… кравата, за която се счита, че е топлила малкия Исус, когато се е родил.

 

bgfnf

Русия – по време на комунизма, Коледа никога не е била особено популярен празник и затова тук все още властва обичаят да се отбелязва по-скоро настъпването на Нова година. Все пак богато украсената елха е на почит, макар и не толкова масово. В някои райони се пеят коледни песни. Вместо дядо Коледа, тук водещият образ е дядо Мраз, а друга любопитна за празника фигура е тази на добрата баба Бабушка, която също носи подаръци на добрите деца.

people

САЩ – Зад Океана, също както и в Канада, даровете носи популярният „Санта Клаус“. Счита се, че той е роден още през 1860 г. и пристига с шейна, теглена от елени, пуши лула и е облечен в пищен червен костюм. Като цяло, поради твърде голямото разнообразие от националности, в различните места спазват различни традиции. Някъде украсата на елхата изобразява сцени от Рождеството, други пък обикалят по къщите с Коледна звезда. В столицата Вашингтон особено популярно е огромното коледно дърво, чиито светлини се включват от самия президент на САЩ. Традиционната трапеза включва печена пуйка, пай, коледен пудинг, както и кошници със сушени плодове. На самия празник обичаят е да се разменят подаръци между членовете на семейството.

hry

Бразилия – в католическа Бразилия, Коледа е изключително популярна. Градовете са изпълнени със светлина, настроение, във всички църкви има празнична литургия и пресъздаване на раждането на Исус. Традициите повеляват на празничната трапеза да се сложат пълнена пуйка с плодове, ядки, зеленчуци , шунка, ориз, сладкиши с захар или мед и канела. На самата Коледа, точно в полунощ на Бъдни вечер се изгасят всички светлини в дома, като се оставят само лампичките на елхата. На сутринта пък местните ходят на църковна служба. И най-любопитното – празникът продължава чак до 6 януари.

jkhj

Австралия – невероятно, но факт. Тук дядо Коледа идва със сърф (често дори по бански) – нещо, което е логично, като се има предвид, че заради високите температури празникът минава без сняг. По тази причина в домовете се използва изкуствен такъв. Традиционно, Коледа изисква украсена елха, макар че повечето украшения са цветя, а семейството си разменя поздравителни картички. На трапезата се слага пуйка, пълнено пиле, трюфели, плодова пита и прочутият сливов пудинг, като обикновено вечерята е на двора. inlife.bg

 

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.