Как Понта стана нежелан за Съединените щати

| от |

20131129181259-2

Сабина Фати, в. „Ромъния либера“

Западните канцеларии досега си затваряха очите за първоначалните подхлъзвания на румънския премиер с мисълта, че е твърде млад, че има време да поправи грешките си и че все пак има по-демократични възгледи от Крин Антонеску, лидера на либералите – другата опция за ръководството на Румъния.

Чашата обаче преля, след като управляващият Социал-либерален съюз (СЛС) гласува измененията, внесени в Наказателния кодекс, за узаконяване на конфликта на интереси и предпазване на парламентаристите в случаите на корупция, но най-вече след идеята на Социалдемократическата партия (СДП) да предложи закон за амнистията и помилването, който да спаси от затвора на първо място всички политически приятели на премиера, закон, който също така би освободил не само всички крадци, но и професионалните хакери, някои от които попаднаха във вниманието на американските служби, след като разбиха сървъри на някои важни институции в САЩ.

За Съединените щати е важно Румъния – страна, в която ще функционира финансираният от американците щит срещу балистични ракети – да бъде стабилна от политическа гледна точка и да спазва нормите на правовата държава. Не можеш да оставиш подобно оръжие в ръцете на хора, които искат да раздават собствено правосъдие, да променят законите в зависимост от груповите интереси или които искат да има паралелно стратегически партньорства и със САЩ, и с Китай.

Иначе Виктор Понта се опитва да се измъкне тихомълком от срещата с делегацията на американската дипломация, ръководена от един от най-влиятелните хора в Държавния департамент – (помощник-държавният секретар по европейските и азиатските въпроси – бел.ред.) Виктория Нюланд, която ще пристигне в Букурещ в края на тази седмица, за да обсъди освен всичко друго и „усилията за укрепване на правовата държава“. Вероятно на румънския премиер ще му бъде трудно да обясни на основния съюзник на Румъния много от действията или позициите си, включително изявлението, в което твърди, че „от политическа гледна точка случаят Адриан Нъстасе е напълно съпоставим със случая Юлия Тимошенко“.

Тогава, когато сравни Нъстасе с Тимошенко, румънският премиер не смяташе, че превръща своя учител в мит или в международна жертва, но се надяваше, че по този начин ще сплаши съдиите, които се произнасят по големите корупционни дела, за да ги обезкуражи, за да ги накара да разберат, че епохата на корумпираните политици, които влизат в затвора, е свършила с второто осъждане на неговия духовен баща. Не за първи път Виктор Понта изпраща това послание за „спиране на играта“ на антикорупционната борба сега, когато делата на „важните клечки“ се доближават към своя край.

Премиерът знае, че понататъшната му подкрепа от „народа на СДП“ и от телевизиите на приближените му медийни магнати зависи от способността му да спре делата на антикорупционните прокурори, да остави Националната агенция по прозрачността без предмет на дейност и да накара съдиите от Върховния съд да дадат заден ход. Виктор Понта не разбира обаче, че политиката му на разрушаване на правосъдието ще го изолира от цивилизования свят, че нито Брюксел, нито Вашингтон ще приеме като партньор един политически лидер, който, за да запази поста си, се превръща в адвокат на корумпираните.

Залозите на премиера са твърде малки, за да се превърне в държавник, а доверието в него е изразходено от твърде многото обещания, дадени в западните столици, но останали неспазени. Затова е трудно да се повярва, че Виктор Понта ще има някога подкрепата на САЩ и на Европейския съюз, които очакват появата на нов кандидат на президентските избори през 2014 г., на когото наистина да могат да разчитат.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

„Възвишение“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Създаденият по едноименния роман на Милен Русков български филм „Възвишение“ е най-гледаният в киносалоните, сочат обобщените данни след миналия му премиерен уикенд. Преплитащият художествена измислица и фактология около Арабаконашкият обир през 1872 година филм отчита 29 620 зрители и 271 307 лева приходи.

На втора позиция е другата премиера от миналия уикенд – „Убийство в Ориент експрес“, създаден по едноименния роман на Агата Кристи. Случващото се сред 13 непознати, затворени в луксозен влак, сред които е и един убиец, е гледано от 14 833 зрители и има 134 888 лева приходи за първите три дни у нас.

Трета позиция е за „Тор: Рагнарок“, създаден по комиксите на Стан Лий, Лари Лийбър и Джак Къркби. Приключенията на героите на Антъни Хопкинкс, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало са гледани вече от 92 093 зрители и отчитат 1 011 863 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Трета премиера от миналия уикенд – анимацията „Синът на голямата стъпка“, е на четвърто място в топ 10. Разказът за тийнейджъра Адам, който търси отдавна изгубения си баща, е видян от 9 365 зрители и има 88 152 лева приходи за първите три дни по екраните у нас.

На пето място сред най-гледаните филми е фантастиката „Геобуря“. Триизмерният екшън с Джерард Бътлър, Катрин Уиник, Ед Харис, Анди Гарсия, в който светът контролира метеорологичните явления, е вече месец на екраните у нас и за това време са го гледали 49 309 зрители и има 521 648 лева приходи.

Шеста позиция е за трилъра „Пъзелът“. Осмият филм от поредицата за сериен убиец, който измисля всевъзможни начини за смъртта на жертвите си, е от 17 дни по екраните у нас и за това време са го гледали 21 820 зрители и има 171 297 лева приходи.

На седмо място сред най-гледаните филми е българският „Вездесъщият“. Социалната драма за това докъде може да стигне навлизането в личното пространство е вече месец на екраните и за това време са я гледали 37 992 зрители и има 315 100 лева от билетите им.

Осмо място е за „Дивата река“. Криминалният екшън с награда и номинации от тазгодишния фестивал в Кан за разследване на убийство в бивш индиански резерват от неопитна ФБР-агентка и местен следотърсач-ловец е от десет дни по екраните у нас и вече е видян от 5 175 зрители и има 45 044 лева приходи.

На девето място е анимацията „Емоджи: Филмът“. Историята за случващото се в един смартфон е от три месеца по екраните у нас, като за това време са я гледали 110 271 зрители и има 953 252 лева приходи.

Десето място е за друга анимация – „Малкият вампир“ по романа на Ангела Зомер-Боденбург. Триизмерната анимация за приключенията на вампира Рудолф и момчето Тони е вече 17 дни на екраните у нас и за това време са я гледали 15 012 зрители и има 128 251 лева приходи.

 
 

Виктория Джъстис – новото лице на Холивуд

| от chr.bg |

Виктория Джъстис e изгряваща, дори вече изгряла актриса и певица. Първата си роля получава, когато е едва на 10, а от тогава участва в няколко филма и сериала, в това число „Zoey 101″, „Victorious“ и „Eye Candy“.

Джъстис играе и в театъра!

Тя е родена в Холувуд, Калифорния. Баща й има английски, немски и ирландски корени, а майка й – пуерторикански. Виктория, както ще видите от снимките в галерията ни, има и полусестра Мадисън.