Как полицията и медиите преценяват колко хора има в една тълпа

| от |

Въпреки, че да преброиш колко хора има на, да речем, концерт или политически митинг, или протест, може да изглежда страховита дори непосилна задача, оказва се, че не е толкова трудно.

Най-добре познатият начин се казва Методът на Якобс, разбира се, на създателя си Хърбърт Якобс. Няколко десетилетия той работи за „Milwaukee Journal“ преди да се пенсионира и да започне преподавателска кариера по журналистика в „University of California” в Бъркли през 60-те години. Хърбърт създава метода след като наблюдава няколко протеста против Виетнамската война през прозореца си.

Забелязва, че тълпата системно се разполага в подобен на мрежа модел. Това значи, че може лесно да се сметне колко е голяма една тълпа като преброим колко хора заемат един квадрант от мрежата.

След няколко опита Якобс установил, че в най-гъстите тълпи един човек заема средно 0,23 квадратни метра. Това е абсолютният мнимум пространство преди нещата да станат нездравсловни. В малко по-рядка тълпа един човек заема около 0,41 квадрата, а в съвсем рядка – 0,93.

След като се прецени колко хора има в един квадрат от мрежата, просто умножаваме по броя квадранти и сме готови с приблизителен, но достоверен брой.

Този метод може да изглежда прекалено елементарен, но работи (ако не сме предубедени), а инструменти като Google Earth го правят още по-лесен,

 

Между другото:

Има нещо наречено Ефектът на мажоретката. Той е формиран от теорията, че хората изглеждат по-добре, когато са в група. Ефектът се потвърждава през 2013.

 

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.

 
 

Крисчън Бейл с нова радикална промяна

| от chr.bg |

Крисчън Бейл, който обожава да променя теглото и външния си вид за роля, се показа в новия си вид.

Актьорът ще влезе в ролята на Дик Чейни в нов филм, чието работно заглавие е „Backseat“.

За целта той се е подстригал „0 номер“ и е наддал видимо. До скоро ходещ с брада, той е и гладко обръснат.

С появата си Крисчън промотира и другия си нов филм „Hostiles“ (режисьор Скот Купър), в който си партнира и с Розамунд Пайк („Gone Girl“).

За да качи всичките тези килограми, Бейл казва просто: „Ядох много пайове“.

Дик Чейни е 46-ият вицепрезидент на САЩ (2001-2009). Филмът разказва за службата на Чейни като вице на Джордж Буш, решенията, които е взимал, и политиките му, които влияят на целия свят.

Стив Карел ще играе секретаря по отбраната Доналд Ръмзвелт, а Сам Рокуел ще е самият Буш. Ейми Адамс е съпругата на Дик Лин.