Как КГБ набеди САЩ за СПИН

| от |

Една от най-костеливите теории на заговора гласи, че вирусът на СПИН е биологично оръжие, разработено в американска лаборатория. Основен принос за разпространението на тази теория има КГБ, в сътрудничество с ДС и Щази, пише Дойче веле.

Бившите тайни служби на НРБ и на ГДР са сътрудничили на съветския КГБ в клеветническата му кампания срещу САЩ, която имала за цел да убеди света, че вирусът на СПИН е бил създаден в американска лаборатория. Доказателства за това твърдение се съдържат в книгата „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”. Нейни автори са историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг.

Целта на пропагандната кампания на КГБ е пределно ясна – засилване не само на антиамериканските настроения по света, но и на вътрешнополитическото напрежение в самите Съединени щати. За целта се „обработват“ уязвимите групи в американското общество – хомосексуални, наркозависими, бездомни, латино- и афроамериканци. „Целта на разработката ни е налагането на убеждението, че разпространението на тази болест е резултат от излязъл извън контрол таен експеримент на секретните служби на САЩ и Пентагона” – така през 1985 година служители на КГБ информират своите български колеги от Първо главно управление на ДС за кампанията срещу САЩ.

Стъпка по стъпка

Всичко започва две години по-рано – на 17 юли 1983 година, когато индийският вестник „Патриот” публикува статия под заглавие „СПИН може да порази Индия: мистериозна зараза, разработена в американска лаборатория”. Вестникът се позовава на твърдения в писмо, изпратено на изданието от пожелал анонимност „известен американски учен и антрополог”. Още преди излизането на тази публикация, отделни теоретици на конспирацията разпространяват тезата, че СПИН е дело на Пентагона и ЦРУ. Но в писмото, публикувано от „Патриот“, за пръв се казва къде точно е бил „произведен“ вирусът – в лабораторията във Форт Дитрик, щата Мериленд. Вероятно мнозина се питат защо тази информация излиза точно в Индия? Защото там КГБ стъпва на своя стара разработка, имала за цел да нагнети напрежение между Индия и Пакистан – и най-вече между Индия и САЩ, обясняват историците Селвидж и Неринг.

Тъй като статията в индийския вестник не намира отзвук в световния печат, през 1985 година КГБ рестартира дезинформационната си кампания за СПИН. По това време вече се говори за епидемия от СПИН, а в САЩ се надига обществено недоволство заради станали публично достояние факти за редица лабораторни експерименти на тайните служби. В средите на хомосексуалните и афроамериканците конспиративните теории за вируса на СПИН набират все по-голяма популярност.

Пропагандната кампания на КГБ навлиза в ключовата си фаза през есента на 1985 година, когато в „Литературная газета” Валентин Запевалов публикува статия под заглавие „Паника на Запад: какво се крие зад СПИН?”. Изданието, определяно като главен канал за разпространение на дезинформация, подавана от КГБ, лансира тезата, че служители на американския Център за контрол на заразите били предоставили на Пентагона проби от опасни вируси, които по-късно били комбинирани с цел създаването на нов смъртоносен вирус: ХИВ. Последвали тайни експерименти, които били извършвани върху представители на рискови групи от американското общество – наркозависими, хомсексуални и бездомни, твърди „Литературная газета”.

Публикацията на руското издание се радва на голям успех – тя е препечатана от медии в Кувейт, Бахрейн, Финландия, Швеция, Перу и др. Пробивът е съществен, особено като се има предвид, че кампанията на КГБ се сдобива с важни мултипликатори в самите Съединени щати – като например психиатъра Натанаил С. Лерман, който споделя тезите на Запевалов от „Литературная газета”, като освен това се позовава на информация на вашингтонското списание „Covert Action Information Bulletin”, за чийто основател Филип Ейджи има сведения, че е бил вербуван от КГБ.

Силата на „научните“ аргументи

За да гарантира пълен успех на съзаклятието си, КГБ се нуждае и от научни доказателства. Тази задача е поверена на братската тайна служба Щази, която през 1986 година представя разработката „Денвър”. Част от тази разработка е научното изследване „СПИН – природа и произход“. Негови автори са семейството учени Якоб и Лили Сегал. Макар да е пълна с грешки, неясноти и недоказуеми тези, тази научна разработка намира широк отзвук – още повече, че Якоб и Лили Сегал биват представяни като френски учени, тоест – представители на западните научни среди. В действителност двамата имат руско гражданство и живеят в Източен Берлин, но тъй като на младини са прекарали няколко години във Франция, изследването им се представя като разработка на френски учени. За КГБ всичко върви точно по план.

С времето обаче научната теза на Сегал издиша, поради което КГБ се вижда принуден да търси нови начини за лансиране на конспиративната си теория. Оттук нататък на мушката са американските войници, които са представяни като потенциални разпространители на заразата. В много от страните, където по това време има американски военни бази, дезинформационната кампания на КГБ води до искания за изолирането на американските войници.

Пропагандната кампания на КГБ е преустановена през есента на 1988 година. Именно по това време Якоб Сегал е привикан в съветското посолство в Източен Берлин, където му било съобщено, че макар да симпатизира на тезите му, СССР ще се въздържа оттук нататък да ги публикува и популяризира. Причината: Рейгън бил заплашил, че ще отмени планираната си среща с Горбачов, ако СССР не сложи край на клеветническата си кампания, пишат историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг в своята книга „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”.

Douglas Selvage und Christopher Nehring: Die AIDS-Verschwörung. Das Ministerium für Staatssicherheit und die AIDS-Desinformationskampagne des KGB, Berlin 2014

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Райън Рейнолдс озвучава най-обичания покемон в „Detective Pikachu“ (Трейлър)

| от chronicle.bg |

Райън Рейнолдс си взима почивка от супер успешния „Deadpool“, за да озвучава иконичния покемон Пикачу в предстоящия игрален филм „Detective Pikachu“ на Warner Bros.

В главната роля е Джъстис Смит от „Jurassic World: Fallen Kingdom“ като 21-годишния Тим Гудман, син на изчезнал детектив. Тим открива, че може да разбира Пикачу, така двамата стават екип и заедно разследват изчезването на баща му.

Според официалния синопсис „Докато следват уликите из неоново осветения Райм Сити – модерен метрополис, където хора и покемони живеят заедно в хипер реалистичен свят – те срещат различни покемони и откриват шокиращи неща, които могат съвсем лесно да разрушат не само този мирен град, но и цялата покемон вселена.“

Освен Пикачу, който разбира се е в прожекторите, трейлърът ни показва още и Мистър Майм, Чармандър, Бълбазор, Джиглипъф и Сайдък. 

Филмът е режисиран от Роб Летърман („Goosebumps“ и анимацията „Monsters vs. Aliens“). Warner Bros. посочва като дата на премиерата 10 май 2019 година. Ето и трейлъра:

 
 

Отиде си великият Стан Лий

| от chronicle.bg |

Стан Лий  е починал на 95-годишна възраст. Той доби популярност като е един от създателите на издателството „Марвел комикс“.

Той е страдал от няколко болести, а също и пневмония и проблеми със зрението.

Заедно с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, които запленяват младите и издигат „Марвел“ до там, където е днес.

Негово творение са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Железния човек и Фантастичната четворка.

Има филми по десетки комикси на „Марвел“ и по почти всички с персонажи Лий.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“