Как КГБ набеди САЩ за СПИН

| от |

Една от най-костеливите теории на заговора гласи, че вирусът на СПИН е биологично оръжие, разработено в американска лаборатория. Основен принос за разпространението на тази теория има КГБ, в сътрудничество с ДС и Щази, пише Дойче веле.

Бившите тайни служби на НРБ и на ГДР са сътрудничили на съветския КГБ в клеветническата му кампания срещу САЩ, която имала за цел да убеди света, че вирусът на СПИН е бил създаден в американска лаборатория. Доказателства за това твърдение се съдържат в книгата „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”. Нейни автори са историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг.

Целта на пропагандната кампания на КГБ е пределно ясна – засилване не само на антиамериканските настроения по света, но и на вътрешнополитическото напрежение в самите Съединени щати. За целта се „обработват“ уязвимите групи в американското общество – хомосексуални, наркозависими, бездомни, латино- и афроамериканци. „Целта на разработката ни е налагането на убеждението, че разпространението на тази болест е резултат от излязъл извън контрол таен експеримент на секретните служби на САЩ и Пентагона” – така през 1985 година служители на КГБ информират своите български колеги от Първо главно управление на ДС за кампанията срещу САЩ.

Стъпка по стъпка

Всичко започва две години по-рано – на 17 юли 1983 година, когато индийският вестник „Патриот” публикува статия под заглавие „СПИН може да порази Индия: мистериозна зараза, разработена в американска лаборатория”. Вестникът се позовава на твърдения в писмо, изпратено на изданието от пожелал анонимност „известен американски учен и антрополог”. Още преди излизането на тази публикация, отделни теоретици на конспирацията разпространяват тезата, че СПИН е дело на Пентагона и ЦРУ. Но в писмото, публикувано от „Патриот“, за пръв се казва къде точно е бил „произведен“ вирусът – в лабораторията във Форт Дитрик, щата Мериленд. Вероятно мнозина се питат защо тази информация излиза точно в Индия? Защото там КГБ стъпва на своя стара разработка, имала за цел да нагнети напрежение между Индия и Пакистан – и най-вече между Индия и САЩ, обясняват историците Селвидж и Неринг.

Тъй като статията в индийския вестник не намира отзвук в световния печат, през 1985 година КГБ рестартира дезинформационната си кампания за СПИН. По това време вече се говори за епидемия от СПИН, а в САЩ се надига обществено недоволство заради станали публично достояние факти за редица лабораторни експерименти на тайните служби. В средите на хомосексуалните и афроамериканците конспиративните теории за вируса на СПИН набират все по-голяма популярност.

Пропагандната кампания на КГБ навлиза в ключовата си фаза през есента на 1985 година, когато в „Литературная газета” Валентин Запевалов публикува статия под заглавие „Паника на Запад: какво се крие зад СПИН?”. Изданието, определяно като главен канал за разпространение на дезинформация, подавана от КГБ, лансира тезата, че служители на американския Център за контрол на заразите били предоставили на Пентагона проби от опасни вируси, които по-късно били комбинирани с цел създаването на нов смъртоносен вирус: ХИВ. Последвали тайни експерименти, които били извършвани върху представители на рискови групи от американското общество – наркозависими, хомсексуални и бездомни, твърди „Литературная газета”.

Публикацията на руското издание се радва на голям успех – тя е препечатана от медии в Кувейт, Бахрейн, Финландия, Швеция, Перу и др. Пробивът е съществен, особено като се има предвид, че кампанията на КГБ се сдобива с важни мултипликатори в самите Съединени щати – като например психиатъра Натанаил С. Лерман, който споделя тезите на Запевалов от „Литературная газета”, като освен това се позовава на информация на вашингтонското списание „Covert Action Information Bulletin”, за чийто основател Филип Ейджи има сведения, че е бил вербуван от КГБ.

Силата на „научните“ аргументи

За да гарантира пълен успех на съзаклятието си, КГБ се нуждае и от научни доказателства. Тази задача е поверена на братската тайна служба Щази, която през 1986 година представя разработката „Денвър”. Част от тази разработка е научното изследване „СПИН – природа и произход“. Негови автори са семейството учени Якоб и Лили Сегал. Макар да е пълна с грешки, неясноти и недоказуеми тези, тази научна разработка намира широк отзвук – още повече, че Якоб и Лили Сегал биват представяни като френски учени, тоест – представители на западните научни среди. В действителност двамата имат руско гражданство и живеят в Източен Берлин, но тъй като на младини са прекарали няколко години във Франция, изследването им се представя като разработка на френски учени. За КГБ всичко върви точно по план.

С времето обаче научната теза на Сегал издиша, поради което КГБ се вижда принуден да търси нови начини за лансиране на конспиративната си теория. Оттук нататък на мушката са американските войници, които са представяни като потенциални разпространители на заразата. В много от страните, където по това време има американски военни бази, дезинформационната кампания на КГБ води до искания за изолирането на американските войници.

Пропагандната кампания на КГБ е преустановена през есента на 1988 година. Именно по това време Якоб Сегал е привикан в съветското посолство в Източен Берлин, където му било съобщено, че макар да симпатизира на тезите му, СССР ще се въздържа оттук нататък да ги публикува и популяризира. Причината: Рейгън бил заплашил, че ще отмени планираната си среща с Горбачов, ако СССР не сложи край на клеветническата си кампания, пишат историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг в своята книга „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”.

Douglas Selvage und Christopher Nehring: Die AIDS-Verschwörung. Das Ministerium für Staatssicherheit und die AIDS-Desinformationskampagne des KGB, Berlin 2014

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“