Как източногерманците си намериха родина

| от |

Слабо осветление, лошо качество на звука и едно недовършено изречение на Ханс-Дитрих Геншер – няколко секунди, които буквално ускориха хода на историята. Това беше емоционален взрив, предвещаващ и падането на стената, предава Дойче веле.

Лятото на 1989 година. Източногерманците обръщат гръб на държавата си и търсят закрила в посолствата на Федералната република в Унгария, Полша и Чехия, както и в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин. Първоначално са малко, после стават стотици и накрая хиляди, които се опитват да се отправят към Западна Германия. От западногерманска гледна точка това е легитимен акт, защото по смисъла на конституцията те са германци. Унгария по онова време се управлява от реформаторски настроени социалисти, а страната е изправена пред икономически банкрут. Правителството в Будапеща променя своя политически курс.

Последицата от това е, че унгарско-австрийската граница почти не се охранява. На 11 септември 1989 десетки хиляди граждани на ГДР преминават за първи път отвъд Желязната завеса. Унгарските граничари ги оставят безпрепятствено да преминат границата. Ерих Хонекер и неговото правителство са ужасени от ставащото. Властниците в Чехословакия също мислят и действат по старому. Както ръководството на ГДР, така и управляващите в Прага смятат окупацията на посолствата за незаконна. Единомислието в рамките на Източния блок обаче вече е разклатено. Все още никой не подозира какъв е истинският мащаб на протестите от късното лято на 1989 година. Един политик обаче твърди, че вече е усещал накъде вървят нещата – западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер.

Първо действие. Ню Йорк, 27 септември 1989

Сесия на Общото събрание на ООН. Прекрасна възможност за германския външен министър да разговаря с ресорните си колеги от Чехословакия, СССР и ГДР за все по-драматичната ситуация в западногерманските посолства. На 8 септември 117 граждани на ГДР напускат постоянното представителство на Федералната република в Източен Берлин. Никой не им обещава скорошно заминаване за Западна Германия. Източногерманските власти не предприемат наказателно преследване и хората могат да се завърнат на работните си места. От този ден нататък обаче постоянното представителство на Федералната република остава затворено.

В резултат на това натискът върху посолствата във Варшава, Прага и Будапеща нараства. ГДР настоява правителството на Хелмут Кол да затвори тамошните си посолства, за да спре притока на желаещи да заминат на Запад. Ханс-Дитрих Геншер, който отговаря за задграничните дипломатически представителства категорично отхвърля подобна възможност. Вместо това той разпорежда посолствата да приемат и да се грижат за гражданите на ГДР.

Междувременно в трите посолства вече са пристигнали хиляди източногермански граждани. На 27 септември 1989, сряда, в Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер вечеря заедно с източногерманския си ресорен колега Оскар Фишер. Геншер прави две предложения. Източногермански гранични служители да дойдат в посолствата на ФРГ, където да подпечатат паспортите на желаещите да напуснат ГДР. Вторият вариант е източногерманските граждани да бъдат превозени с влакове през източногерманска територия до Западна Германия. Оскар Фишер заявява, че ще информира Ерих Хонекер през уикенда. „Твърде късно“, отговаря Геншер.

28 септември

Ден по-късно Геншер и Фишер отново водят телефонен разговор. Хигиенните условия в посолството на Федерална Република Германия в Прага стават все по-непоносими, поради това, че са приютени хиляди. Фишер обещава да предаде предложенията на Геншер в Източен Берлин. В Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер повтаря предложенията си и пред чехословашкия външен министър Йоханес, но той отговаря само с необвързващи фрази.

След обяд Геншер моли за личен разговор със съветския външен министър Едуард Шаварднадзе. Съобщават му, че ще го чакат в съветското посолство. Геншер, който тогава не разполагал със служебен автомобил, пристига в посолство с автомобил на нюйоркската полиця със синя лампа и сирена. Ханс-Дитрих Геншер описва на съветския външен министър хаотичната ситуация в трите посолства. Шаварднадзе пита, дали в посолствата има и деца. Геншер отговаря утвърдително, а Шаварднадзе казва: „Ще ви помогна!“ Още същата вечер Ханс-Дитрих Геншер си подсигурява и подкрепата на външните министри на САЩ и Франция.

29 септември

По пътя към летището Геншер е застигнат от позвъняване по поръка на източногерманския външен министър Оскар Фишер. В постоянното представителство на ГДР в Бон имало важни новини за него.

30 септември

В канцлерството в Бон Ханс-Дитрих Геншер и министърът на вътрешните работи Рудолф Зайтерс научават, че Източен Берлин е избрал втория вариант за превозване на източногерманците от посолствата с влакове до Западна Германия. Ханс-Дитрих Геншер от своя страна настоява за конвой в закрила на източногерманските граждани. „Бежанците не Ви вярват“, казва той на постоянния представител на Източен Берлин в Бон Хорст Нойбауер. Ханс-Дитрих Геншер и Рудолф Зайтерс изявяват желание лично да придружават влаковата композиция. Това първоначално им е разрешено от източногерманските власти, за да бъде отменено в последния момент. Напрежението расте.

Второ действие: Дворецът Лобковиц 18.58 ч. . .

Пристигнал в германското посолство в Прага, Ханс-Дитрих Геншер отново се свързва с Хорст Нойбауер, но той само потвърждава отказа на Източен Берлин. В 18.58 ч. Ханс-Дитрих Геншер излиза на балкона на западногерманското посолство в Прага и произнася легендарното изречение: „Скъпи сънародници, ние пристигнахме тук, за да Ви съобщим, че вашето отпътуване днес ….“ Краят на изречението потъва във възторжените ликове на множеството.

В 19.30 ч. първите източногермански граждани напускат западногерманското посолство в Прага. Три минути по-рано източногерманската информационна агенция ADN разпространява декларация на външното министерство на ГДР. В нея се казва, че „лицата, които прибавават нелегално на територията на чуждите посолства“ получават правото да напуснат ГДР по „хуманитарни съображения“. В 20.50 ч. първият влак потегля от Прага към Дрезден. Следват ги още четири други влакови композиции, чията крайна цел е баварското градче Хоф.

Трето действие: 1 октомври 1989. Коловоз № 8

В 06.14 ч. първите 1 200 източногерманци пристигат на коловоз № 8 на гарата в Хоф. Сред тях има и много деца. Общо 6 000 души преминават саксонско-баварската граница на този 1 октомври. Всичките са без документи за самоличност – след като източногерманските власти им ги изземат във влака. Тълпи от помагачи и журналисти вече ги очакват. Така няколко хиляди граждани на ГДР намират новата си държава. Шест седмици по-късно пада и Берлинската стена. Години по-късно Ханс-Дитрих Геншер си спомня: „Часовете в германското посолство в Прага спадат към най-вълнуващите мигове в моя живот. Бяхме премаляли от вълнение.“

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.