Как да избягаш от Северна Корея

| от |

Средностатистическия севернокореец знае, че ситуацията в Северна Корея не е добра. В сравнение с времето на японския колониализъм и Корейската война, нещата сега са по-лоши. Един пример, който ми идва на ум е, че по+ времето на японския колониализъм севернокорейците ядяха кората на боровете, сега и това го няма за ядене.

Изявленията от Канг Чол-Хван, който е прекарал 10 години като политически затворник в един от лагерите в Северна Корея. Той бяга от страната през 1992-ра и от тогава работи като хуманитарен работник за правата на човека. Той обяснява, че „поне във времето на японския колониален период, хората са могли да пътуват свободно и да търгуват. Сега това е почти невъзможно. Методите за мъчения стават още по-брутални от времето на колонизацията и хората продължават да сравняват сегашната ситуация с онова време.

Според него Северна Корея би могла да се интегрира в обединена Корея много по-лесно, отколкото мнозина си мислят и че една от най-големите заблуди е, че хората от Северна Корея са прости и наивни.

4xAuM2k

По отношение на неговото бягство Чол-Хван обяснява: „Когато преминах една река, стигнах до едно село и когато хората там ми предложиха вечеря бях шокирана колко храна имат … Когато бях в Далиан, човекът, който се грижеше за мен беше контрабандист на змии. В Южна Корея змиите са деликатес. Имаше твърде много змии и аз трябваше да се грижа за тях. В замяна получават храна и подслон. Чудех се как може змиите да са деликатес, когато бях в политическите лагери ядяхме змии, защото нямахме какво друго да ядем. Това ми беше трудно за разбиране. “

Едно от големите обърквания е четката за зъби: „Когато купувах четка за зъби, имаше десет различни четки. Коя от тях трябваше да избера?“

Още от Канг Чол-Хван

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!

 

 
 

Какво трябва да знаем за Световния ден без сутиен?

| от chronicle.bg |

Много жени нямат нужда от специален ден за това, но 13 октомври официално е именуван „Световен ден без сутиен“. Този ден се провежда ежегодно в средата на октомври и представлява социална кампания, призоваваща жените да ходят без сутиен, за да привлекат общественото внимание върху рака на гърдата.

Инициативата може да е започнала едва преди няколко години, но предвид откритите случаи на рак на гърдата всяка година и починалите вследствие на него, Световният ден без сутиен става все по-необходим.

Все още не е ясно кога точно е възникнала кампанията. Според някои, Световният ден без сутиен е инициатива, която започва през 2011 г. и добива популярност главно чрез социалните мрежи. Множество жени започват да използват хаштага #nobraday, за да се включат в кампанията. Голямо внимание този ден получава през 2015 г., когато се изразява недоволство, че той по-скоро сексуализира прекалено много женското тяло, вместо да помага реално за жените, засегнати по някакъв начин от заболяването.

За какво служи този ден?

Идеята на Световния ден без сутиен е да привлече вниманието върху рака на гърдата и да информира хората за това как да се грижат за себе си  и да открият симптомите на заболяването.

Денят винаги е през октомври, който е официалният месец на борбата с рака на гърдата. Инициативите, с които хората обикновено изразяват съпричастност към този ден са ходене без сутиен, даряване на пари за различни каузи и носене на лилави дрехи през деня.

Този ден е и за подкрепа към излекувалите се от рак на гърдата жени. Жените по цял свят са призовавани да се подлагат на периодични прегледи.