Как Иран стана ислямска република

| от |

Преди 35 години шах Мохамад Реза Пахлави е свален от власт. Но краят на неговия режим не донася на иранците демокрация, а разчиства пътя за върховенството на моллите и за ислямската революция на аятолах Хомейни, разказва Дойче веле.

0,,17397302_401,00

Политическата лексика в Иран се промени значително, откакто през 2013 година за президент на страната беше избран Хасан Рохани. Пред обществеността умереният клерикал обещава „сближаване със Запада“, „напредък в ядрения спор“ и „повече свободи за иранския народ“. Де факто обаче Рохани едва ли би могъл да изпълни някое от тези обещания. Защото в иранската политическа система президентът е по-скоро слаба фигура. По всички важни въпроси той е зависим от върховния духовен водач. Така е записано и в конституцията на страната, скроена според идеологията на аятойлах Хомейни, централната фигура на ислямската революция от 1979 година.

„Шахът трябва да бъде свален!“

Революционното движение, което разтърси Иран през 1978/1979 година първоначално бе твърде разнородно. Комунистите, националистите, либералите и религиозните сили имаха само една обща цел – свалянето на шаха. Мохамад Реза Пахлави господства над Иран цели 25 години, подкрепян активно от Вашингтон. Вътре в страната той е диктатор, а външнополитически – марионетка, направлявана отвън. По времето на неговото управление социалното разслоение и пропастта между бедни и богати придобиват абсурдни измерения. Милиони иранци в селските райони живеят под границата на бедността, докато малък елит около шаха тъне в богатство.

„Главните действащи лица в началната фаза на революцията бяха представители на средното съсловие“, казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд, който е преживял преврата в Техеран. „Благодарение на приходите от петрола Иран се беше превърнал във важен икономически фактор. Вследствие на това в градовете възникна относително голямо средно съсловие, което се стремеше към участие в политическия живот на страната“, казва Нируманд. Хората от средното съсловие мечтаеха за по-свободна и по-либерална държава. Затова и много иранци издигаха плакати със снимката на бившия демократично избран премиер Мохамед Мосадък, свален през 1953 година чрез преврат с помощта на ЦРУ.

Ислямистите се включват в революцията едва по-късно, а аятойлах Хомейни се издига до техен лидер. „Хомейни беше най-отявленият критик на шаха“, казва Реза Хаятпур от университета в Ерланген. По време на своето изгнание в Париж, Хомейни държи огнени речи срещу режима на шаха, докато много други духовници в Иран се държат настрана от политиката. Хомейни обещава не само да помогне на бедните. Той обявява, че ще премахне „декадентското“ разточителство в живота на политическия елит и призовава за цялостно културно преосмисляне, което да доведе до създаването на ислямска република. По онова време никой все още не осъзнава, че целта е Иран да бъде ислямизиран до краен предел.

Кратката „пролет“ на свободата

Първоначалоно всичко изглежда така, сякаш е възможно сътрудничество между моллите и либералите. На 1 февруари 1979 година Хомейни се завръща от изгнание. Само четири дни по-късно той определя умерения политик Мехди Базарган за премиер на преходното правителство. Но още по времето на неговото управление започват разногласията между либералните сили и духовните лидери на страната. Привържаниците на Хомейни елиминират с брутално насилие почти всички поддръжници на шаха и започват преход към строго ислямски обществен ред.

„Шахът и неговото обкръжение водеха декадентски живот. Срещу това бяха не само ислямистите, но и всички останали иранци. Затова Хомейни намери добра почва за развитие на своите идеи за културна промяна“, казва Бахман Нируманд. На референдум през декември 1979 година иранците гласуват с огромно мнозинство за новата ислямска конституция на страната, скроена изцяло по мярката на революционния лидер Хомейни.

Цялата власт за моллите

Левите и либералните политически сили не успяват да се противопоставят на това развитие. Въпреки това те продължават борбата и през януари 1980 година, два месеца след щурма срещу американското посолство в Техеран, народът избира Аболхасан Банисадр за нов президент на републиката. „Още тогава се видя, че духовният елит не е съгласен с този избор, защото има свои собствени кандидати. Банисадр е неудобен противник за Хомейни и многократно предупреждава за опасността от религиозна диктатура. Народът беше раздвоен между двата лагера и изходът от дилемата дойде едва с началото на войната между Иран и Ирак“, казва Хаятпур.

Тази война неслучайно е наречена от Хомейни „дар от небето“. През септември 1980 година иракският президент Садам Хюсеин, чиято армия притежава най-модерни оръжия от САЩ, напада Иран. В продължение на осем години двете страни водят ожесточена война с променлив успех. В крайна сметка тя завършва без победител. Почти един милион души загиват по време на бойните действия. Във вътрешнополитически план обаче войната носи окончателно заздравяване на властта на иранските молли.

Те съумяват да ликвидират всеки намек за опозиция с позоваването на „външния враг“. Ислямистите успяват и да прокарат своята идеология за „мъченическата смърт в името на отечеството“. Най-известната политическа жертва на тази идеология е самият Банисадр. Той е обявен за виновен за пораженията на иранската армия на фронта и свален от власт на 21 юни 1981 година. Това окончателно разчиства пътя за върховенството на моллите.

Силен духовен водач, слаб президент

Една след друга следват множество екзекуции. Духовните водачи на страната преследват, арестуват и екзекутират либерали, комунисти, привърженици на шаха и опозиционни духовници. На мястото на Банисадр е избран Мохамад Али Раджаи. Само 28 дни по-късно президентът обаче той става жертва на бомбен атентат и бива наследен от Сайед Али Хаменей. След смъртта на Хомейни, Хаменей става върховен духовен водач и най-силната фигура в Иран. Политическата система в Иран не се е променила от революцията насам. И днес върховният духовен водач е този, който дърпа конците.

„Сегашният президент Рохани не може да предприеме почти нищо без одобрението на Хаменей. При това Хаменей няма стоманената воля на аятолах Хомейни, пък и идеологията като цяло не играе вече толкова важна роля в иранското общество“, казва Реза Хаятпур и добавя: „Днес в страната господства един вид здрав прагматизъм. Сегашните конфликти в Иран вече не са толкова на религиозна, колкото на социална основа – между бедни и богати“.

 
 

Пет дни на ниските цени организира Bulgaria Air

| от chronicle.bg |

Около нарастващата еуфория към предстоящите големи разпродажби в края на ноември, тази година националният превозвач „България Ер“ също готви специална изненада за всички пътуващи, но много по-голяма и по-дълга! От 24 до 28 ноември включително авиокомпанията стартира кампания с билети на доста ниски цени.

Специалната изненада тази година е, че в рамките на тези 5 дни всеки ще може да купи промоционални самолетни билети за всички директни полети на „България Ер“ с тръгване от София, без ограничения в дестинацията или периода на пътуване, и да ги използва до края на 2018 г. По този начин пасажерите могат да инвестират в бъдещите си пътувания, като купят повече билети на ниски цени и ги използват за полети отсега до края на следващата година. За по-голяма гъвкавост при планирането, датата на полета може да бъде променена по всяко време при много добри условия.

BGAir

Най-изгодните еднопосочни самолетни билети ще бъдат до Рим, Милано и Атина – еднопосочните ще струват 49 евро, а двупосочните 99 евро. Полетите в едната посока до Берлин, Франкфурт, екзотичната Ларнака и красивата Барселона пък ще струват само 59 евро, а тези до Виена, Лондон и Мадрид – 69 евро.

В промоционалната кампания са включени още билети за Прага, Амстердам, Цюрих, Тел Авив, Лисабон, Париж, Палма де Майкорка, Малага и Москва.

Петдневната кампанията на „България Ер“ започва точно в 00.01 часа на 24 ноември и ще продължи до 00.00 часа на 28 ноември.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.