Как Facebook оцени научния труд на Министър Мариана (коментарите)

Тази сутрин публикувахме научен труд на Мариана Георгиева, който се превърна в хит в социалните мрежи.

Как беше оценен той във Facebook, част от коментарите:

Бисер Валов: Ей това е да говориш и пишеш на неразбиваем шифър от ново поколение. Само си е сбъркала професията – трябваше да се занимава с криптиране на информация…

Михаела Витанова: хахахахаха не мога да го издържа това!! Велика е!

Алена Велчева: Всичко е просто „туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у“ .. само аз ли съм „оооооооооооох“ ? Обсулжен със субектно-педикратен, контраинтрактурен, зашеметително богат на схематична валентност и с придружаващ го емотивен експликат,..болезнено сгърчен фалцет.

Ива Лазарова: „Менталната, да я наречем, авторефлексия се реферира, разбираемо, от модусните структури.“ Да е разбираемо, да е разбираемо ….колко да е разбираемо?!

Ивелина Георгиева : айде, с речник под мишка и четете.

Емил Димитров: Предикацията тук е висш модел, феномен на друго равнище на моделиране на знанието. Освен предикатния модел, и смисълът е феноменален със своята непрекъсната синкретичност.

Виктория Илиева: Неезиковост и синкретизъм…..обикновен кретенизъм.

Ираклис Кокинидис: Изключвайки фактът, че министър Георгиева очевадно е от онези хора, чиито интровертни щения са концентрирани в епохалността на езиковото богатство и имат за хоби четенето и наизуставянето на фонови, лингвистични и графически скупчвания на символи в термини, което издава дълбока вътрешна липса на живот, тя е добър пример за речетативна неспособност за общуване с общата многоликовост на обществото, изключае тримата специалисти от БАН, които имат същите симптоми. Накратко тя е еманация на Достоевкия идиот за огромната процентна група от обществото ни. Тези, за които книгата е просто лесен начин за използване на едно заглавие за обозначаване на семантичната цялост на болния от идиотизъм. Експликацията на написаното от нея е плод на интензивно главоблъскане и боравене с чуждестранни речници с цел българските думи да бъдат заменяни с чуждици от произволно избрани езици някои от тях доволно мъртви като цялата и „творба“.

Максим Делчев: Зверско четиво. Издържах 5 изречения.

Антон Арабаджиев: Click –> Simple Bulgarian

Светослав Гавазов: Някой желаещ да направи превод и легализация?

Мира Криспин: Този „бисер“ на какъв език е ???

Владислава Гарвалова: Чета го пак и пак и не спирам да се чудя, защо битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса. И още по темата: „Предикацията означава процес на съзнанието, основан на рефлексията, при който по пътя на процесуалността най-общо се презентира времева проекция на отношението между два обекта от действителността. В основата обаче на подобно взаимодействие е единица рефлексия на субекта на езика, презентирана езиково, мисловно. Нито подражанието, нито адресатът му могат да покрият тази технология.“

Иван Богоев: Хахахахахахаааааа, това ме разтресе, както нищо друго през последните месеци !!! Предлагам направо да я гласуваме за премиер и глей тугаз как шъ ни съ упрай държъунусттъ !

Димитър Дачев: Няма да се ебаваш с битността на моделите в комуникативната ресурсност на аз-а, ей!

Лора Петрова: Виждам тука едни нефилолози, дето се тръшкат. Слаб ви е аргумента за структурния корелат на функционалния концепт на употребата, нефилолози драги.

Светломир Коцев: Получих силна душевна рефлексия в минимализирана форма още в самото начало…

Алдин Алдинов: Цялото й творение може да се синтезира в няколко думи, заимствани от него самото:
„На първо място, звукоподражателната им природа съвсем не им придава каквато и да е словесност“.

Златина Коева: Щом е за неезиковост, останалото сигурно го е обяснила с паралингвистични средства на защитата.

Александър Върбенов: И всичко това за: „(бау-бау, мяу-мяу, грух-грух или туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у и пр.)“

Весела Ангелова:

Изпитвам релативистична перцепция да компонирам това квазиексплицитно произведение на еклектичния идеосинкратизъм, погледнат през призмата на поливалентността. Ониричните депресивни парадигми в изложението дълбоко подчертават функционалната релевантност на метонимичната патриархалност, залегнала дълбоко и извисяваща се като прагматичен връх над синтактичната бездна на персонификацията на разума.

Това, което се опитвам да кажа, е, че изпитвам специфично наклонение към интентивната акцептация в творчеството на госпожа министърката.

С други думи, рева.