Как да не заговаряш жена

| от chronicle.bg, по QZ |

Сещате ли се за всички романтични комедии, в които главните герои – мъж и жена, се заговарят случайно в книжарница/кафене/градския транспорт/магазина?

Например в романтичната комедия They Came Together Ейми Полър казва на Пол Ръд: „Харесваш художествена литература? Аз също!“. Двамата герои се срещат в кварталната книжарница.

Като изключим, че е напълно нереалистично, този похват в популярната култура кара цяло поколение мъже да си мисли, че всяка ситуация, независимо колко е всекидневна, носи романтичен потенциал. Тази култура ни кара да вярваме, че светът е буре, пълно с любовни възможности, а всяка жена може да падне в краката ни след остроумна забележка.

Момчета, забравете за това.

Жената трябва да се чувства свободна да си седи с книга в метрото или да пазарува в магазина, без някой да иска нещо от нея. Тя трябва да може спокойно да излезе навън, без да се подготвя психически да бъде атакувана „чара“ на всички околни мъже. Жената трябва да живее нормално, а не да бъде превръщана героиня в ситком, за която главният герой (вие) е готов да открадне синя валдхорна, за да спечели сърцето й (като в How I Met Your Mother).

Трябва да има същите възможности за спокойствие, каквито и мъжете.

Наскоро в своята колонка в Jezebel Кара Браун разказва как двама мъже, независимо един от друг, се опитват да я заговорят, докато чете на публично място. Това се случва в рамките на само 48 часа. Тя очаква, че хората биха разчели ясните знаци, че иска да бъде оставена намира. Браун дава пример за това как, ако жена каже на мъж, че наистина иска да бъде оставена на спокойствие, то вероятно ще последва грубо отношение и настояване разговорът да продължи. „Наречете ме оптимист, но вярвам, че един зрял мъж разбира от намеци, без да му бъде казвано като на малко дете, което още не знае кога да каже „моля“ и „благодаря“.

И за това вина има Холивуд – вероятно най-яркият манифест за патриархална култура.

Хиляди филми, телевизионни предавания и книги са вкоренили у мъжа идеята за ефикасността на постоянството. Ако жена, например, отвърне на мъжкия интерес с липса на такъв, то тя може да бъде „убедена“ да размисли с комбинация от чар и остроумие.

Тази култура, която изисква твърде дълго от жените да бъдат пасивни в тези ситуации, допринася за начина, по който те са третирани на публични места – от заговаряне в книжарници, през подвикване на улицата, до изнасилване.

Мъжете сме тези, които трябва да променят това виждане, да избягаме от идеята, че ние сме ловци, а жените трябва да бъдат преследвани. Но това ще отнеме време. Засега е достатъчно дори да се сдобием с чувство на елементарен такт.

Ако искате да заговорите жена, но не знаете дали е подходящо, започнете с анализ на ситуацията. Тя бърза ли? Заета ли е с нещо? Ако все пак я заговорите и тя не реагира позитивно, разберете какво има предвид. Това да продължите да настоявате, със сигурност няма да е ефективно, нито ще промени представата й за вас.

Ако се налага, ползвайте онлайн приложения за срещи.

Там контекстът и знаците са ясни. Ако предпочитате срещите на живо, отидете на speed-dating или поискайте от приятел да ви уреди. И в двата случая двете страни са съгласни да флиртуват и намеренията са известни.

Накратко: не е нормално да навлизате в чуждото лично пространство. Светът не е клуб за срещи, а хората понякога просто имат нужда да напазаруват и не влизат в книжарници, за да бъдат сваляни. Колкото и скучно да звучи, не живеем в романтична комедия.

 
 
1 Коментар
  • Slavi Nakov

    Авторът е тотално заблуден луд руски учен.
    Мнението му е безкрайно заблуждаващо и бих искал всеки да се усъмни в думите му и да помисли преди да бъде заблуден.
    Жените били много натоварени от това, че ги заговарят мъже ли?
    Ето го решението: да излязат без грим, в удобни дрехи, без високи токчета. Гарантирам, че никой повече няма да ги притеснява. Обаче кой ги е накарал тези жени да се контят така? И какво целят с това? Реторичен въпрос, на който авторът не отговаря.
    „Вижте жените дали са свободни преди да ги заговорите“ се обяснява авторът. Ти колко често си видял хора, в частност жени в града да се шляят безцелно? Дори да са на разходка, хората имат цел и посока, а не стърчат като тръстика с явната надежда някой да ги заговори.
    Т.е. този някой трябва да излезе от зоната си на комфорт и да преодолее себе си и евентуалния удар върху егото му да заговори незаинтересована жена, а ти – Санчо Панса, му казваш да не го прави. Извинявай, но ти си пълен лузър!
    „Не притеснявайте жените“ се обяснява авторът. Ти женски адвокат ли си? Да не би да знаеш какво мислят жените? Някаква приятелка ти се оплака? И ти го прие за чиста монета?
    Та всички не случайно казват, че жените не знаят какво искат, а самите жени си го признават – това е защото емоцията води жените, а емоцията е лош съветник с невероятно променлив характер. Сега искат да бъдат оставени на мира, след 5 минути искат друго – примерно колкото се може повече мъже да ги заговарят, за да имат богат избор от ухажори.
    Толкова си елементарен и повърхностен! Но в това няма нищо лошо да си си такъв, проблемът се появява, когато откровено почнеш да лъжеш от незнание, да заблуждаваш и да манипулираш другите хора. Вместо да си си беше затраял и заврял в мишата си дупка.
    Да започнем с анализ на ситуацията преди да заговорим жена? Та много ясно, че всеки прави този анализ преди да премине към действие, иначе ще бъде идиот. Проблемът всъщност дори е, че много малко мъже действат! И после жените се оплакват, че няма истински мъже.
    Колко си нещастен! Повръща ми се от лъжеавтори и некадърници, които тровят пространството с некомпетентността си и променят мнения от извратеното си скотоумие.
    =============
    За обобщение: Статията е на изключително елементарно ниво от автор, пълен лаик в сферата.
    Моля, това, че авторът е пълен *LOSER*, нека не ви заблуждава да тръгнете по неговия губещ акъл!

Яйцето, което счупи всички рекорди в Instagram

| от chronicle.bg |

Не очаквайте някакъв смисъл от тази случка.

Случаят е колкото прозаичен, толкова и абсурден. В неделя вечерта една снимка в Instagram счупи всички рекорди за харесвания и надмина дори обявлението на Кайли Дженър, която е станала майка. Какво има на снимката ли?

Яйце. Не на Фаберже. Не на „Сваровски“. Обикновено яйце от кокошка. Никоя знаменитост не го държи. То дори няма канал YouTube.

Това не попречи обаче откакто е качено на 4 януари, до днес, да е събрало над 27 млн. лайка. И да продължава да събира лайкове.

Все още не е ясно кой е публикувал снимката, кому е нужен този рекорд и как изобщо той се е случил? Дали е грешка в алгоритмите на Instagram и интернет…

За сравнение, ако всички харесали снимката, основат свой град, то той би бил вторият по големина в света. Към момента броят на хора, харесали снимката, надвишава населението на Австралия.

Популярността на яйцето се отрази и на Кайли Дженър. Към момента публикацията от 6 февруари 2018 г., в която тя обявява раждането си, е събрала 18.3 млн. харесвания. Това я прави втората най-харесвана публикация в Instagram. Мнозина коментатори се върнаха към публикацията й с нови коментари, включващи емотикона на яйце или думата „яйце“. В отговор на това, Дженър публикува видео в профила си, в което чупи яйце на нагорещен асфалт.

Вероятно снимката с яйцето няма да е първа и последна, тъй като сторитата на профила намекват за следващ план, за който трябва да „затегнем коланите си“. Предстои да видим докъде ще стигне поредният интернет феномен.

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

Следващата мисия: два филма „Mission: Impossible“ един след друг

| от chronicle.bg |

Кристофър МакКуайър ще снима два поредни филма от поредицата „Mission: Impossible“ един след друг, които ще излязат съответно през 2021 и 2022 година. МакКуайър и Том Круз ще прекарат доста време заедно в близкото бъдеще, защото ще работят и по предстоящия „Top Gun: Maverick“.

Първите четири Мисии имаха все различни режисьори – Брайън Де Палма, Джон Ву, Дж. Дж. Абрамс и Брад Бърд в този ред – но сега Кристофър се установява като главен креатив на франчайза. Той режисира „Fallout“, беше съавтор и режисьор на „Rogue Nation“, а сега има и новите два проекта.

„Fallout“ получи еднакво силни и позитивни реакции както от зрителите, така и от критиката. Той беше наречен най-добрия екшън правен някога. Кристофър МакКуайър изгря с „The Usual Suspects“ от 1995, за който печели Оскар за най-добър сценарий. Други негови филми са „The Way of the Gun“ и „Jack Reacher“, където за първи път работи с Круз.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO