Как да даряваме на бежанци

| от |
Това, което четете е спонтанно написан наръчник за дарители на бежанци, който има за цел да насочи нашата обща колективна енергия и състрадание в посока, която да даде видим и смислен резултат. Написан е от Деница Сачева (http://denitsa33.blogspot.com/), публикуваме го с нейно разрешение, защото много глупости се изписаха и изприказваха по темата. Ако имате да добавите нещо, използвайте коментарите под статията.
Refugees_15032012
Правим това, защото смятаме, че начина на даряване е еднакво важен колкото и самия акт на даряване и защото солидарността има смисъл само, когато емоциите се съчетани с разум и когато доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.
Молим всички, които искат да допълнят този наръчник от личен опит да ни изпращат своите предложения за редакция и коментари.
Всяко дарение за бежанци включва следните стъпки – информация, подготовка, събиране на помощи, сортиране, транспорт, разпределение, доброволци, превод. Специално внимание ще обърнем на публичността и отчитането на направеното.
Информация
Постарайте се да научите от какво наистина имат нужда хората, на които ще дарявате. Можете да направите това чрез групите за подкрепа във Фейсбук, в които редовно се споделят последните нужди.
 
Подготовка
 
Направете вашето дарение в пункт за събиране на дарения, защото е добре са се съберат достатъчни количества за всички. Не можете да занесете в център, в който живеят 100 деца например само 10 пакета с памперси.
 
Сортиране
 
Задължително сортирайте вашите дарения  – дрехите – изпрани и чисти – трябва да се сортират за мъже, за жени, за деца (по възрасти), храните трябва да са отделени в различни кашони – за деца, за възрастни и т.н.
 
Складове
 
Можете да помогнете и като предоставите помещения за складове, които трябва да са защитени и със съобразени с основните хигиенни изисквания.
 
Транспорт
 
Ако сте решили да подпомогнете дарителска акция с транспорт, колите, в които се пренася храна трябва да бъдат също съобразени със следното:
- За транспорт на храни да се използват чисти превозни средства и/или съдове и контейнери, които се поддържат в добър вид и когато е необходимо са с конструкция, позволяваща ефикасно почистване и/или дезинфекция;
- Когато превозните средства, съдовете и контейнерите се използват за съвместно транспортиране на храни и нехранителни стоки или на различни групи храни, да се осигуряват условия за ефективното им разделяне и недопускане на контакт помежду им и риск от замърсяване на храните;
- Храните се поставят в превозните средства, съдовете или контейнерите по начин, които намалява до минимум риска от замърсяването им;
- Храните, които изискват определена температура на съхранение се транспортират с превозни средства, които са оборудвани да поддържат подходящата температура.
Разпределение
 
За да се извърши разпределението на даренията, първо трябва да се получи разрешение за достъп от Държавната агенция за бежанците. На служителите на агенцията трябва да се представят документи свързани с даренията, както и документи на хората или организациите, които са отговорни за дарителската акция.
Даренията следва да се разпределят ефективно и справедливо като се осигурят доброволци, преводачи и съответния ред –  по списък предоставен от ДАБ  или отговорници по групи на самите бежанци. Напълно безсмислено е да се остави дарението в двора, на склад или на отделно лице, защото това създава конфликти и по този начин помощта не стига до нуждаещите се . Възприети са различни начини на предоставяне на помощта – най-често по семейства, в някои случаи се дава само на жените, в други само на мъжете или само на децата.
 
Публичност
 
Не е прието даренията да се правят с цел публичност. Публичността е допустима  само, ако трябва да се представи отчет на дарителите, както и ако трябва да се стимулират нови дарения. Не е прието да се снимат бежанци без да сте получили изрично тяхно съгласие, защото на някои от тях с една снимка можете да застрашите живота на семействата им в страната, от която бягат. Снимането на деца е много изкушаващо, но също не можете да правите това без разрешение от родителите им. Не е препоръчително да се снимат хора с рани, с недъзи, които преживяват някакво лично страдание. Ако е необходимо да се направи това, за да се стимулира събиране на дарения, снимките трябва да бъдат направени и публикувани при спазване на високо етични стандарти.
 
Отчет на направеното
Когато сте се ангажирали да събирате помощи от името на други хора, отчетът пред дарителите е задължителен. Доверието е най-ценния капитал на даряването и трябва да се пази .
 
Непарични дарения
 
Храна
 
Даряването на храна следва да се извършва със съответния сертификат за произход, касова бележка или фактура. Това е необходимо, за да има пълна гаранция за качеството на предоставяната храна. Не е прието да се дарява домашно консервирана храна, както и храна, която е с близък до изтичане срок на годност, тъй като може да предизвика хранителни отравяния или други здравословни проблеми, които са особено опасни в големи групи от хора.
Не се даряват храни, които могат да се развалят бързо, освен ако не е организирано бързото им раздаване и консумация.
Когато се даряват специфицични храни, които са свързани с българската култура, задължително се предоставя информация чрез преводач за това какво представлява тази храна.
 
Дрехи
 
Дрехите трябва задължително да са изпрани, изгладени и чисти. Трябва да са сортирани за жени, за мъже, за деца – по  възраст и  по размер. Трябва да бъдат съобразени със сезона, в който се даряват. Дрехите трябва да са съобразени с културата на хората, за които са предназначени – не могат да се даряват изрязани дрехи с дълбоки деколтета, екстравагантни дрехи, такива, които не са предназначени за ежедневието.
Обувки
 
Обувките трябва да са здрави, да са деизнфекцирани и чисти. Трябва да са сортирани за мъже, за жени, за деца и по размер.
 
Лекарства
 
Даряването на лекарства не се препоръчва освен в случаите, в които има предписана рецепта от лекар и се даряват пари или точно конкретния медикамент. Лекарствата, които не са по лекарско предписание, могат да се закупят, но не могат да се дават без фармацевт. Самолечението не е препоръчително и трябва да се ограничава. Най-добре е след като са извършени прегледи,  да се направи връзка със съответния Районен център по здравеопазване и да се координират както нуждите, така и раздаването на лекарства с техните служители.
 
Играчки
 
Подходящи са кукли, колички, гумени играчки, топки и др. Избягвайте военни игри, пистолети и всякакви играчки, които могат да водят до агресия или да носят неприятни психологически последици. Игри, които съдържат описания на български език, също не са подходящи, зщото децата не могат да ги разберат.
Какво друго може да се дарява?
 
Хигиенни и санитарни материали,  вещи от първа необходимост , бутилирана вода, книжки за оцветяване за деца, моливи, тетрадки, химикали, книги и др.
 
Пари
 
Всички, които искат да дарят пари могат да направят това в сметката на БЧК открита за кампанията. Парите от там се разпределят за най-неотложни нужди на бежанците.
Не е препоръчително да дарявате пари лично на бежанците в присъствието на други бежанци, защото така се създават конфликти. Ако сте решили да подпомогнете конкретно семейство лично, направете това дискретно и с необходимата етика и уважение на достойнството.
 
Къде може да се дарява?
 
В БЧК – повече информация на www.redcross.bg
В страницата „Приятели на бежанците“ във Фейсбук се обявяват редовно акции на отделни групи или други неправителствени организации.
 
 

САЩ може да легализира халюциногенните гъби

| от chronicle.bg |

След като САЩ направи огромна стъпка напред по отношение на марихуаната, сега щатът Орегон смята да позволи отглеждането на халюциногенните гъби (псилоцибинови гъби) с цел ползване от специалисти за терапия. Проектозаконът се казва Psilocybin Service Initiative 2020 и преди да се гласува трябва да се направят още изследвания.

Псилоцибин е химикалът в гъбите, който кара човек да халюцинира и предизвиква сензорно претоварване. 

„Предвиждаме рамка, в която лицензирани снабдители заедно с лицензирани производители на псилоцибинови гъби създават пътища в Орегон, по който нуждаещите се могат да получат адекватно лечение според развиващите се стандарти.“

Освен тласък към хипарията, тези гъби биха могли да лекуват депресия и безпокойство, както и да увеличават креативността. Скоро екип изследователи от Холандия дава на доброволци малки количества (0,37 грама) изсушени гъби, а след това тества креативното им мислене. Луиса Прочазкова от Leiden University в Холандия казва: „Резултатите ни сочат, че при приемане на микродози от гъбите участниците да измислят повече и по-креативни решения, което доказва един от ефектите им.“

„Също така забелязахме и подобряване в линейното мислене – участниците се справих по-добре със задачи, които изискват едно конкретно и най-добро решение.“

В България и марихуаната, и гъбите са нелегални.

 
 

NASA отговаря на молбите на феновете да спаси Тони Старк

| от chronicle.bg |

Феновете на Marvel се обърнаха чрез Туитър към NASA, а по-късно и към Илон Мъск и SpaceX, с молба да спасят Тони Старк. Супергероят се намери в изключително тежка ситуация в трейлъра на „Avengers: Endgame“. Виждаме го сам в космоса след събитията в края на „Avengers: Infinity War“ с неработещ костюм да оставя съобщение за Пепър.

Реакцията на повечето фенове беше да спекулират с това как Тони ще се измъкне от безизходицата си (защото не ни се вярва да умре). Може би ще бъде спасен от Captain Marvel, кой знае. Мнозина обаче писаха на Космическата агенция с молба да реши проблема. И получиха отговор:

 

„Хей, Марвел, чухме за Тони Старк. Както знаем, първото нещо, което трябва да направите, е да слушате за „Avengers, имаме проблем“. Но ако той не може да говори, препоръчваме да използвате всичките си ресурси, за да го потърсите“

Отговорът им само потвърждава колко дълбоко са залегнали супергероите в американската поп култура. NASA получава туитове за всякакви филми по всякакви поводи като не отговаря на никой. „Avengers: Endgame“ обаче прави изключение.

Шегата настрана, доста хора наистина се страхуват, че Тони Старк може да си отиде, защо договорът на Робърт Дауни Джуниър приключва след този филм.  Той едва ли ще залезе като образ, не и преди да се изправи срещу Танос. Няма обаче никакви гаранции, че ще оцелее битката.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Deadpool поучава хейтърите на Nickelback в ново видео

| от chronicle.bg |

В ново клипче от „Once Upon a Deadpool“ любимият на мнозина Deadpool поучава хейтърите на низвергнатата рок банда Nickelback. Първоначално „Deadpool 2″ беше обявен с рейтинг PG-13, но новият рилийз на „Once Upon a Deadpool“, който ще включва 20 минути допълнителни нови кадри, ще може да се гледа от повечето тийнейджъри.

„Deadpool 2″ излезе през май тази година. Сега новата версия (от маркетингова гледна точка) се третира като изцяло нов филм – беше пуснат трейлър, нови плакати, а сега и това клипче. Хю Джакман също се включи в промотирането, но за жалост няма да се появи във филма като Wolverine.

Клипчето беше пуснато от самият Райън Рейнолдс на страницата му в Туитър, а не в някой от официалните канали на продуцентите на филма в YouTube. В него Savage твърди, че Nickelback е „Прекалено нагласен, бланкетен, ушен боклук“ Deadpool възразява, изреждайки постиженията и наградите на бандата. Клипчето завършва с двамата приятели хванати за ръце и куфеещи на „How You Remind Me“, песен на бандата.

Понеже „Deadpool“ имаше страхотен успех през 2016, „Deadpool 2″ просто трябваше да се направи. Вторият не достигна първия, но все пак изкара много пари на 20th Century Fox. Наистина много – $734 милиона. Сега с новата му версия Fox ще могат да добавят нови цифри към финансовия успех на франчайза.

Въпреки че супергероят е известен с афинитета си към кървища и вулгарности, новата по-смекчената версия се очаква да привлече сериозен брой погледи – освен феновете, който ще я гледат, защото става въпрос за любимият им герой, в кината ще могат да влязат и тийнейджъри, които не бяха допускани при предишният R рейтинг.