Кънев иска нова политическа партия, обединяваща старите партии

| от |

РБ е несъмнено успешен политически проект. Той изглеждаше несигурен в началото, но постигна целите си. И все пак, Реформаторският блок е и голяма разочарование. Това заяви председателят на ДСБ Радан Кънев на тринадесетото Национално събрание на партията, предаде репортер на БГНЕС.

Блокът, по думите на Кънев, е постигнал мащабно участие в изпълнителната власт. Увеличихме подкрепата си двойно между май и октомври 2014 г. През изминалата година доверието между партиите не нарасна, скандалите следваха един след друг, лидерите често говорихме на различни езици и дори представяхме пред обществото различни политически цели. Хората, които гласуваха за нас, дадоха огромно доверие в аванс на политическа сила, която ежедневно ги разочароваше, заяви Кънев.

Ние не можем да постигнем целите си без Реформаторския блок, но Реформаторският блок не може без здравата структура на ДСБ, каза той.

Кънев обобщи това, което се е случило с ДСБ през изминалата година и половина и очерта бъдещия път на партията. Лидерът на ДСБ припомни, че са тръгнали без представителство в парламента, със скромно присъствие в местната власт, с изтичащ мандат в Европейския парламент, без медийно влияние и със съкрушено политическо лидерство. Ако през юни 2013 г. се събрахме, за да покажем, че не сме се предали, днес самочувствието ни е друго – защото сме заедно, за да отбележим връщането на реформаторската десница на власт, подчерта той. По думите му за първи път от 13 години ДСБ е част от управлението на България.

За да стигне до тук, ДСБ е достигнала границата на компромиса, каза Кънев. Той посочи, че е обещал преди година и половина широка коалиция, блок, който да обедини десните гласове на всички онези, които знаят, че пътят към богатството минава през законността, през правилата на честния труд“. Той припомни, че е обещал всяко участие във властта да води след себе си нови правила – в правосъдието, в опазването на здравето и сигурността, в образованието и икономиката, нови работни места.

Дали компромисът си струваше, зададе си сам въпроса Кънев и посочи, че успехът им е категоричен и несъмнен. Дали компромисът си струва, зависи от това дали ще изпълним големите си обещания – не дали ще влезем в трудна коалиция, а дали ще я използваме за истинска промяна, в полза на всеки българин. За да изпълнят тези свои задачи обаче, ДСБ виждат два важни фактора. За да постигнат целите си е нужно запазване и засилване на единството на десницата. Без мощна политическа сила зад гърба си, всеки министър е безпомощен – жертва на могъщи интереси, на опасни противници и силни конкуренти, коментира Кънев.

По думите му недоверието се разпростря от централните към местните ръководства на партиите и стига апогея си в преговорите за съставяне на правителство и определяне на политическите представители в изпълнителната власт. Без съмнение мога да заявя, че значителна част от предизборните обещание на РБ не бяха изпълнени в преговорния процес, защото липсваше единна политическа воля, каза Кънев.

Според него най-опасното е, че в този си нестроен вид, РБ не може да отговори на очакванията на българските граждани. Без единна структура и силно лидерство, не е възможно да се осъществят реформи. Провалът ни ще е провал на национални цели и приоритети, а не на няколко малки политически партии, каза той.

За да успеем, трябва да продължим да удържаме парламентарното мнозинство и да поддържаме волята му за реформи, заложени в програмната декларация на кабинета; да започнем и проведем обещаните реформи, заложени ни в поверените ни сектори на изпълнителната власт, както и да се стабилизираме и постигнем отчетлив успех на местните избори през 2015 г., да ударим ДПС и БСП в сърцето на властта им-българските общини и региони. Според Кънев тези задачи са непосилни за РБ в сегашния му вид.

Трябва да имаме силна и единна парламентарна група, консолидирано и единно присъствие в Министерски съвет, министерствата и областните управи, обща организационна структура на районно и общинско ниво, която да предложи най-силните кандидати на изборите догодина. За да постигнем това, ни е нужна единна национална структура, способна да взима и да отстоява бързо и непоколебимо общи политически решения и да формира обща политическа воля. В тази задача изоставаме опасно, каза Кънев.

Аз нямам еднозначен отговор на въпроса как да се извърши тази консолидация. Аз искам да чуя вашето мнение по въпроса, обърна се Кънев към делегатите на събранието.

Виждам поне три възможности: Ускорено създаване на единна политическа партия (за което усещането ми е, че ние в ДСБ не сме готови, а част от колегите – още по-малко); Създаване на стегната политическа федерация с общ национален съвет, изпълнителен съвет и политическо лидерство; Създаване на нова политическа партия, която да обедини около себе си старите партии, като запазва тяхната самостоятелност, но определя общата политика, водещите лица и послания.

По всеки един от тези пътища могат да тръгнат както всичките пет партии от съюза, така и само част от тях, които са готови, а защо не и значително повече, ако има желаещи? Но моят призив е да не избързваме, а да дадем на партньорите си време да се подготвят и на всички ни – да оценим допуснатите грешки и да опитаме да ги поправим. И все пак – въпросът с единството на Блока трябва да бъде решен достатъчно рано преди местните избори, за да не стигаме отново да конфузната ситуация от 14 септември… И тук не говорим за моето лидерство, а за сигурността, че Реформаторският блок ще бъде локомотив на българското правителство, а не тежък багаж за него, каза още Кънев. /БГНЕС

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 17 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.