Кънев иска нова политическа партия, обединяваща старите партии

| от |

РБ е несъмнено успешен политически проект. Той изглеждаше несигурен в началото, но постигна целите си. И все пак, Реформаторският блок е и голяма разочарование. Това заяви председателят на ДСБ Радан Кънев на тринадесетото Национално събрание на партията, предаде репортер на БГНЕС.

Блокът, по думите на Кънев, е постигнал мащабно участие в изпълнителната власт. Увеличихме подкрепата си двойно между май и октомври 2014 г. През изминалата година доверието между партиите не нарасна, скандалите следваха един след друг, лидерите често говорихме на различни езици и дори представяхме пред обществото различни политически цели. Хората, които гласуваха за нас, дадоха огромно доверие в аванс на политическа сила, която ежедневно ги разочароваше, заяви Кънев.

Ние не можем да постигнем целите си без Реформаторския блок, но Реформаторският блок не може без здравата структура на ДСБ, каза той.

Кънев обобщи това, което се е случило с ДСБ през изминалата година и половина и очерта бъдещия път на партията. Лидерът на ДСБ припомни, че са тръгнали без представителство в парламента, със скромно присъствие в местната власт, с изтичащ мандат в Европейския парламент, без медийно влияние и със съкрушено политическо лидерство. Ако през юни 2013 г. се събрахме, за да покажем, че не сме се предали, днес самочувствието ни е друго – защото сме заедно, за да отбележим връщането на реформаторската десница на власт, подчерта той. По думите му за първи път от 13 години ДСБ е част от управлението на България.

За да стигне до тук, ДСБ е достигнала границата на компромиса, каза Кънев. Той посочи, че е обещал преди година и половина широка коалиция, блок, който да обедини десните гласове на всички онези, които знаят, че пътят към богатството минава през законността, през правилата на честния труд“. Той припомни, че е обещал всяко участие във властта да води след себе си нови правила – в правосъдието, в опазването на здравето и сигурността, в образованието и икономиката, нови работни места.

Дали компромисът си струваше, зададе си сам въпроса Кънев и посочи, че успехът им е категоричен и несъмнен. Дали компромисът си струва, зависи от това дали ще изпълним големите си обещания – не дали ще влезем в трудна коалиция, а дали ще я използваме за истинска промяна, в полза на всеки българин. За да изпълнят тези свои задачи обаче, ДСБ виждат два важни фактора. За да постигнат целите си е нужно запазване и засилване на единството на десницата. Без мощна политическа сила зад гърба си, всеки министър е безпомощен – жертва на могъщи интереси, на опасни противници и силни конкуренти, коментира Кънев.

По думите му недоверието се разпростря от централните към местните ръководства на партиите и стига апогея си в преговорите за съставяне на правителство и определяне на политическите представители в изпълнителната власт. Без съмнение мога да заявя, че значителна част от предизборните обещание на РБ не бяха изпълнени в преговорния процес, защото липсваше единна политическа воля, каза Кънев.

Според него най-опасното е, че в този си нестроен вид, РБ не може да отговори на очакванията на българските граждани. Без единна структура и силно лидерство, не е възможно да се осъществят реформи. Провалът ни ще е провал на национални цели и приоритети, а не на няколко малки политически партии, каза той.

За да успеем, трябва да продължим да удържаме парламентарното мнозинство и да поддържаме волята му за реформи, заложени в програмната декларация на кабинета; да започнем и проведем обещаните реформи, заложени ни в поверените ни сектори на изпълнителната власт, както и да се стабилизираме и постигнем отчетлив успех на местните избори през 2015 г., да ударим ДПС и БСП в сърцето на властта им-българските общини и региони. Според Кънев тези задачи са непосилни за РБ в сегашния му вид.

Трябва да имаме силна и единна парламентарна група, консолидирано и единно присъствие в Министерски съвет, министерствата и областните управи, обща организационна структура на районно и общинско ниво, която да предложи най-силните кандидати на изборите догодина. За да постигнем това, ни е нужна единна национална структура, способна да взима и да отстоява бързо и непоколебимо общи политически решения и да формира обща политическа воля. В тази задача изоставаме опасно, каза Кънев.

Аз нямам еднозначен отговор на въпроса как да се извърши тази консолидация. Аз искам да чуя вашето мнение по въпроса, обърна се Кънев към делегатите на събранието.

Виждам поне три възможности: Ускорено създаване на единна политическа партия (за което усещането ми е, че ние в ДСБ не сме готови, а част от колегите – още по-малко); Създаване на стегната политическа федерация с общ национален съвет, изпълнителен съвет и политическо лидерство; Създаване на нова политическа партия, която да обедини около себе си старите партии, като запазва тяхната самостоятелност, но определя общата политика, водещите лица и послания.

По всеки един от тези пътища могат да тръгнат както всичките пет партии от съюза, така и само част от тях, които са готови, а защо не и значително повече, ако има желаещи? Но моят призив е да не избързваме, а да дадем на партньорите си време да се подготвят и на всички ни – да оценим допуснатите грешки и да опитаме да ги поправим. И все пак – въпросът с единството на Блока трябва да бъде решен достатъчно рано преди местните избори, за да не стигаме отново да конфузната ситуация от 14 септември… И тук не говорим за моето лидерство, а за сигурността, че Реформаторският блок ще бъде локомотив на българското правителство, а не тежък багаж за него, каза още Кънев. /БГНЕС

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.