Йорданка Фандъкова: Подобряваме качеството на живот в София

| от |

В последните дни се навършиха пет години, откакто поех отговорността да стана кмет на София. Преди пет години поех тази отговорност пред софиянци с ангажимента, че София ще бъде в добри ръце, с амбицията да помогна да се подобрява качеството на живот в града, заяви днес на пресконференция в Столичната община кметът Йорданка Фандъкова.

Тя отчете, че за пет години са построени 49 детски градини, в момента се строят две нови училища. 76 училища и детски градини са изцяло обновени с всички мерки за енергийна ефективност. Открихме 24 клуба за пенсионери и инвалиди и 25 центъра за хора с увреждане, каза кметът. Тя отбеляза, че Столичната община е инвестирала 8 млн. лв. в обновяване на техническото оборудване в общинското здравеопазване. За пет години засадихме 6 хиляди дървета, преобразихме паркове и градини, отворихме два нови парка – на Военната академия и „Врана“.

Запазихме финансовата стабилност на общината – София остана инвеститор номер 1 в България, изтъкна кметът. Тя обърна внимание на проекта за метрото и пускането в експлоатация на 13 км метролинии и изграждането на четири буферни паркинги. Изцяло обновихме 84 км улици и булеварди и изградихме 14 км нови улици, 100 км нова канализация, над 200 км нови водопроводи, каза Фандъкова. Общо 80 тролеи, 20 нови трамваи, 46 нови автобуси пристигнаха през тази година.

В сферата на културата развивахме културнотворческите индустрии, помогнахме на много съвременни творци да разработят свои проекти, инвестирахме в културноисторическото наследство, посочи кметът. Предстои последната година от мандата, ще работим за изпълнението нашите ангажименти, програмите, които сме защитили, каза Фандъкова. Що се отнася до бюджета кметът съобщи, че 72,3 процента е изпълнението на бюджета към 30 септември, приходите са с около 20 млн. лв. повече от миналата година. Данъчните приходи са изпълнени 75,9 процента, добави столичният кмет. /С БТА

 

 

 
 

„Островът на кучетата“ и още страхотни анимации, които ще гледаме на Киномания 2018

| от chronicle.bg |

Освен редицата игрални филми, които ще гледаме в следващите две седмици, тазгодишната Киномания ще зарадва почитателите си с три вълнуващи анимации за пораснали. 

Публиката ще може да се наслади на последното творение на Уес Андерсън „Островът на кучетата”, „Рубен Бранд, колекционер” на Милорад Кръстич, както и на класиката „Жълтата подводница” на режисьора Джордж Дънинг.

„Островът на кучетата” е втората анимация на Уес Андерсън, която отново е създадена с много усет към детайла в неподражаемия причудлив стил на режисьора. Историята поставя важни философски въпроси и дава повод за размисъл върху глобалната криза на ценности. Филмът вече беше оценен високо от критиката и публиката и грабна „Сребърна мечка” на Берлинале за режисура.

В антиутопичния японски град Мегасаки, в едно недалечно бъдеще корумпираният кмет на града е заточил на отдалечено сметище, наречено „Боклучавия остров” всички домашни кучета, заради кучешки грип. 12-годишното момче Атари търси своето куче-пазител – Спотс. На острова, с помощта на новите си приятели – банда мелези, той предприема епично пътуване, което ще реши съдбата и бъдещето на цялата префектура.

Цяло съзвездие от известни холивудски актьори като Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън и др. озвучават гласовете на кучетата, а разказвачът (и интерпретатор на японските реплики) е с гласа на Франсиз Макдорманд.

Самият „Островът на кучетата“ е вдъхновен от работата на Акира Куросава и отдава почит на японското кино. Филмът ще има 5 прожекции на Киномания, като в кино „Люмиер Лидл” публиката може да го види в събота – 17 ноември от 21:00 часа.

Ruben Brandt, Collector 2

Унгарският анимационен филм на режисьора Милорад Кръстич „Рубен Бранд, колекционер” е изпълнен с препратки към историята на изкуството и замайващи тълкувания на модерните психологически идеи.

Филмът носи атмосферата едновременно на мистерия и трилър и разказва за психиатърът Рубен Бранд, който, след смърта на баща си, е измъчван от кошмари, свързани с някои от най-великите картини в света. Заедно с четирима от своите пациенти той успява успешно да осъществят обири в Лувъра, Тейт, Уфици, Ермитажа и МoMa и да открадне 13 от най-известните картини. Прожекцията в „Люмиер Лидл” е на 27 ноември.

Yellow Submarine - 1968

Превърналата се в класика анимация „Жълтата подводница” ще бъде показана на Киномания по повод 50 години от премиерата си. Както подсказва заглавието, филмът на режисьорът Джордж Дънинг е по сюжет, вдъхновен от непреходния хит на Джон Ленън и Пол Маккартни, а музиката е на самите „Бийтълс”.

В „Жълтата подводница” музикантите от легендарната група се съгласяват да придружат Капитан Фред в неговата подводница и да отидат в приказната страна Пепърландия, която трябва да бъде освободена от мразещите музиката Сини Скръндзи.

Филмът е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, а песните на Бийтълс се превръщат в невероятни илюстрации. Публиката на Киномания може да го види в „Люмиер Лидл” още тази събота – 17 ноември от 19:00 часа, както и на още няколко прожекции в партньорските кина.

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.