Йорданка Фандъкова: Подобряваме качеството на живот в София

| от |

В последните дни се навършиха пет години, откакто поех отговорността да стана кмет на София. Преди пет години поех тази отговорност пред софиянци с ангажимента, че София ще бъде в добри ръце, с амбицията да помогна да се подобрява качеството на живот в града, заяви днес на пресконференция в Столичната община кметът Йорданка Фандъкова.

Тя отчете, че за пет години са построени 49 детски градини, в момента се строят две нови училища. 76 училища и детски градини са изцяло обновени с всички мерки за енергийна ефективност. Открихме 24 клуба за пенсионери и инвалиди и 25 центъра за хора с увреждане, каза кметът. Тя отбеляза, че Столичната община е инвестирала 8 млн. лв. в обновяване на техническото оборудване в общинското здравеопазване. За пет години засадихме 6 хиляди дървета, преобразихме паркове и градини, отворихме два нови парка – на Военната академия и „Врана“.

Запазихме финансовата стабилност на общината – София остана инвеститор номер 1 в България, изтъкна кметът. Тя обърна внимание на проекта за метрото и пускането в експлоатация на 13 км метролинии и изграждането на четири буферни паркинги. Изцяло обновихме 84 км улици и булеварди и изградихме 14 км нови улици, 100 км нова канализация, над 200 км нови водопроводи, каза Фандъкова. Общо 80 тролеи, 20 нови трамваи, 46 нови автобуси пристигнаха през тази година.

В сферата на културата развивахме културнотворческите индустрии, помогнахме на много съвременни творци да разработят свои проекти, инвестирахме в културноисторическото наследство, посочи кметът. Предстои последната година от мандата, ще работим за изпълнението нашите ангажименти, програмите, които сме защитили, каза Фандъкова. Що се отнася до бюджета кметът съобщи, че 72,3 процента е изпълнението на бюджета към 30 септември, приходите са с около 20 млн. лв. повече от миналата година. Данъчните приходи са изпълнени 75,9 процента, добави столичният кмет. /С БТА

 

 

 
 

Дрехите втора ръка – да, не или само понякога

| от chr.bg |

Наскоро медиите се чудеха откъде идват дрехите втора ръка. Нека не се лъжем – целият репортажен поглед е за да се разбере тези дрехи перат ли се, не се ли перат. Перат се, естествено. И освен това не идват от Марс да ни заразят с някакъв космически тетанус. Има един куп магазини за дрехи втора ръка – ако стоката беше вредна, нямаше да има нито един.

Нека ви разкажем за тази екзотични места – разберете от първа ръка за магазините втора ръка.

Влизате вътре и то си е като магазин. Първото, което прави впечатление, когато прокарате кунката си през закачалките, е разочарованието. Голяма част от дрехите са морално остарели и захабени. Внимание: Има много неща от 80-те и 90-те години – може да пуснете сълза. 

Ако сте момиче, винаги можете да намерите т.нар. mom jeans и някой прекалено голям пуловер, който да кропнете през кръста. За дамите, също така, има повече стоки, но това е естествено.

Ако сте мъж, има по-малко неща за вас, но шансът да си намерите нещо е по-голям, защото повечето дрехи са основните и вечни: дънки, спортни или есенни якета, пуловери.

Някои магазини предлагат бельо, но тази тема няма да засягаме. Ще засегнем обаче обувките. Те са сивата размита граница между горните дрехи и бельото, между „какво бихте облекли“ и „какво никога не трябва дори да приближавате“. Можете и да намерите чифт обувки, който си заслужава, но това е страхотна рядкост.

Понякога се налага да обиколите доста, докато си намерите нещо и в това е целият кеф. То е като със свалянето на хора в бар, когато си над 30 – цялото удоволствие е в самия лов.

Ако толква държите да разберете откъде идват дрехите в магазина, отидете при тениските и вижте на какъв език са надписите на тях. Най-често ще са на немски. 

 

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“

 

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.