Джей Кей Ролинг и детективите

| от |

Лили Големинова

„Зовът на кукувицата“ на Робърт Галбрайт – иначе казано, на Джей Кей Роулинг – се появи и у нас, обвита в ореола на големите очаквания. Горе-долу по същото време в родината на „дамата, чието име не трябва да се споменава“  Великобритания вече се говори за втори роман със същия детектив. Има и дата, на която той ще се появи – 24 юни 2014, с оригинално заглавие „The Silkworm”.

1

Но да започнем от самото начало. Джей Кей Роулинг – писателката, която пренаписа правилата в книгоиздаването и се превърна не само в една от най-продаваните, но и в една от най-влиятелните жени в шоубизнеса (за малко да стане „личност на годината“ за 2007 на „Таймс“ – остава втора). Във времената, в които киното и интернетът „убиваха“ четенето, тя написа най-продаваната поредица в историята на литературата –  историите на Хари Потър – при това (поне първата от тях) по кафенетата, тикайки бебешка количка… в Порто или слушайки Концерта за цигулка и оркестър на Чайковски (както споделя самата тя).  И после – многобройни откази от издателства до момента, в който започва „големият пробив“. Чудна история – от онези, които веднага запомняме.  Аз, признавам си, съм прочела всички романи за Хари Потър – и защото имам син тийнейджър, който растеше точно с възрастта на Хари, и защото – не се смейте, ми беше интересно. Прочетох и „Вакантен пост“ и много, ама много ми хареса. И ме стисна за гърлото, и дълго време не ми излизаше от съзнанието – безпощадна е на моменти мадам Роулинг.

И очаквах с голямо нетърпение нейния детективски роман. Защото винаги съм обичала добрите детективски романи и защото напоследък рядко се пишат такива или все се опиват да приличат на някой вече създаден. Не се разочаровах – „Зовът на кукувицата“ е увлекателен, майсторски написан, с отделни пасажи, които „ти отнасят главата“, с точния анализ на някои „уж отдавна“ познати и описани ситуации.

ГРАДЪТ – Лондон

Интересното в този роман не е фабулата, няма и кой знае колко изненадващ финал – това, което грабва са героите, атмосферата и малките неща. Нарочно не използвам думата „детайли“ – това са си именно малки неща, които правят историята  жива и дишаща. Тя се разгръща на фона на днешен Лондон, който е уловен изключително майсторски в кратки описания т, които лаконично, но запомнящо се рисуват един многопластов образ – Лондон е там, диша и участва в интригата.

ДЕТЕКТИВЪТ

Страхотно попадение! Джей Кей Роулингс е намерила добрият баланс между романтиката на един Марлоу, например и съвременния образ на детектива. Чешит, без лустро, но с интересни акценти (баща – рок-звезда, дървена протеза на крака), ветеран от Афганистан, в момент на криза в личния живот – линия, която придава „всекидневен“ привкус на книгата на фона на разследването на убийството на известен модел. Та за Корморан Страйк – сериозно, така се казва детективът –  той е доброто „лошо“ момче – не че не е клише, но е някак истински.И е симпатичен. И е ясно, че ще има още романи с него в главната роля. Опивам си да си представя и кой би могъл да го изиграе. Такива сме вече – мислим в трейлъри. Но в историята има една уютност, една картинност, една ненатрапчива интересност – ако мога да използвам тази дума – която ни кара да искаме да се сгушим в леглото с този роман и да си четем на воля.

И като порасна и стана известна, ще си правя, каквото искам

Ами, извоювала си е това право Джей Кей Роулинг. Явно като дете е чела много детективски романи (освен любимата си Джейн Остин), явно много си е мечтала да пише някой ден такива – и ето, вместо да пие коктейли на някой екзотичен остров и да прави каквото й скимне с милионите от „Хари Потър“, тя прави това, което иска – пише. В случая, под друго име. У нас от самото начало се знаеше, че Робърт Галбрайт всъщност е тя, но при световната премиера на книгата минава известно време преди широката разгласа на този факт. Е, след като става ясно, продажбите вървят стремително нагоре… но всичко, което привлича хората към книгите е добро. Нали?!

И да не забравя – прекрасен превод на Надя Баева!

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на