Йети има гени на бяла мечка

| от |


Генетик от Оксфордския университет установи генно съответствие между древна бяла мечка и мостри, за които се смята, че са от снежния човек Йети.

Според проф. Брайън Сайкс Йети още живее в Хималаите. Проф. Сайкс направи ДНК изследване на два косъма от две неидентифицирани животни, едното от района Ладакх в Западни
Хималаи, Северна Индия, а другото – от Бутан, на 1400 км на изток. Резултатите са сравнени с геномите на други животни,съхранявани в база данни за всички публикувани ДНК последователности. Проф. Сайкс установи 100-процентно съответствие с проба от челюстта на древна бяла мечка, намерена в Свалбард, Норвегия. Тя е на възраст от 40 000 години до 120 000 години, времето, когато бялата и кафявата мечка са се разделяли като видове.

Животните са хибриди – кръстоска между бяла и кафява мечка, убеден е проф. Сайкс. Тъй като изследваните проби са от същества, които са живели съвсем неотдавна, той мисли, че хибридите още населяват Хималаите. Пробата от Ладакх е от мумифицираните останки от създание, застреляно от ловец преди 40 години. Животното му се сторило толкова необичайно и страшно, че той запазил част от него. Проф.Сайкс получил пробата от френски планинар, който я взел от ловеца преди десетина години. Втората проба е един-единствен косъм, намерен в бамбукова гора от киноекип преди около 10 години.

„Това е вид, за който нищо не е било известно 40 000 години. Сега знаем, че негов представител се е разхождал преди около 10 години – каза проф Сайкс. – Интересното е, че този тип животно се среща и от двете страни на Хималаите. Ако отидем там, ще има и други.“

И двата косъма са кафеникави. Пробата от Ладакх предполага дължина на животното около 1,50 м – много по-малко от огромния ръст на митологичното същество. Други негови характеристики обаче може да съвпадат.

„Фактът, че ловецът, който има голям опит с мечки, е мислел, че това животно е необичайно и се е уплашил, ме кара да се чудя дали поведението на този вид мечки не е различно. Може да са по-агресивни, по-опасни или да се движат повече на два крака от другите мечки“.

Съобщения за Йети има от векове, като много местни хора и изследователи разказват, че са се изправяли срещу него. Снимка на отпечатък от лапа, направена от британския алпинист Ерик Шиптън в база за Еверест през 1951 г., предизвика интерес в цял свят.

В района има три известни вида мечки – ленивци, кафяви и азиатски черни мечки. Според проф. Сайкс резултатите му не означават, че из Хималаите бродят древни бели мечки, а че може да има подвид на кафявата мечка, който е наследник на предшественик на белите мечки. Друго възможно обяснение е, че има по-скорошна хибридизация между кафявата мечка и наследник на древната бяла мечка.

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.