Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал

| от |

НАТО има нов ръководител. В разгара на най-голямата от времето на Студената война криза между Северноатлантическия алианс и Русия датчанинът Андерс Фог Расмусен беше сменен от представителя на друга скандинавска страна – 55-годишния норвежец Йенс Столтенберг.

Преди това той на три пъти е бил премиер на своята страна – от 2000 до 2001, тогава 41-годишният политик се превърна в най-младия министър-председател, и още два мандата поред от 2005 до 2013 г.

След парламентарните избори през есента на 2013 г. оглавяваната от Столтенберг социалдемократическа Работническа партия както и преди остана най-голямата политическа сила в норвежкия парламент, но водената от него коалиция не успя да получи достатъчно мандати. Новата консервативна власт високо оцени качествата на Столтенберг и подчерта неговите заслуги за преодоляването на трагичните събития от юни 2011, когато Андерш Брайвик разстреля десетки младежи в лагер на социалдемократите.

Да намериш необходимите думи

Името на Столтенберг стана широко известно извън пределите на неговата родина след касапницата организирана от Брайвик. Тогава норвежкият премиер, който по-рано сам е бил лидер на младежкото крило на Работническата партия, израсна до баща на нацията – олицетворение на спокойствието, той утешаваше шокираните от мъката норвежци, като не позволяваше на емоциите да вземат връх. „Ние трябва мъжествено да защитаваме нашите ценности“, каза той тогава, без да крие своите сълзи. „Повече демокрация, повече прозрачност и по-активно участие на хората в политическия живот – това ще бъде отговора на Норвегия на насилието“. Изпълнените с драматизъм седмици след трагедията, когато страната се намираше в центъра на вниманието на международната общност, се превърнаха в изпитание за Столтенберг, което той блестящо премина.

Преди противник, сега привърженик на НАТО

Политическата кариера на Столтенберг не се ограничава само с поста министър-председател на Норвегия. Освен него той многократно е заемал различни министерски длъжности, но никога не е бил военен министър. В началото на 90-те години на ХХ век Столтенберг е бил член на парламентарната Комисия по въпросите на отбраната, но ако неговото име е било по някакъв начин свързвано с НАТО, това е било единствено и само в негативен контекст. В своята младост той е бил активен противник на членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс и е бил против политиката на САЩ. Още като студент бъдещият ръководител на НАТО е хвърлял камъни по сградата на американското посолство в Осло в знак на протест срещу войната във Виетнам, а след завършване на университета е критикувал рязко дейността на алианса.

Но по-късно той променя своята позиция и е направил всичко възможно, за да може младежкото крило на социалдемократическата Работническа партия официално да признае членството на страната в НАТО. А ставайки министър-председател, Столтенберг активно подкрепя международните операции на алианса. Например, Норвегия взе участие и във военните действия на НАТО в Афганистан, и в операцията в Либия, което й донесе уважение от страна на САЩ. С времето и САЩ, и останалите страни-членки на НАТО простиха младежките „грехове“ на Столтенберг. И преди време започнаха да говорят за него като възможен наследник на отиващия си генерален секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен.

Предизвикателство – Русия

Допълнителен „бонус“ към професионалните качества на Столтенберг е неговото дипломатическо изкуство да води диалог със съседа на Норвегия – Русия. В качеството си на премиер, той облекчи граничния режим, подписвайки с Русия споразумение за по-лесно преминаване на границата за жителите на пограничните територии, и сключи договор с Русия за определяне на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. „Неговото умение да разговаря с Русия е добър коз“, писа за Столтенберг най-големият норвежки вестник „Афтенпостен“ още по времето, когато все още не беше ясно кой ще заеме поста ръководител на НАТО. Новият генерален секретар ще се концентрира повече върху политическите и гражданските въпроси в организацията, а не върху военните, смята главният редактор на „Афтенпостен“ Харалд Стангхеле и уточнява: „По-скоро секретар, отколкото генерал“.

Впрочем при всички положения Столтенберг ще трябва да приложи целия си дипломатически талант – както във външната политика, така и вътре в НАТО – при разрешаването на конфликта с Русия. По какъв начин Северноатлантическият алианс ще защити своите страни-членки от руската експанзия, без да влиза в открита военна конфронтация с Москва? Това е главният въпрос за Столтенберг, след като встъпи в длъжност на 1 октомври. Не маловажна роля тук играят и финансовите въпроси. Още преди изострянето на отношенията с Русия, преди всичко, американците постоянно призоваваха европейските си съюзници да увеличат парите за отбрана.

Днес това искане звучи още по-ясно. Но именно Столтенберг в този случай може да покаже умението си да определя приоритетите: докато голяма част от държавите в НАТО постоянно съкращаваха парите за отбрана, норвежкото правителство, оглавявано от Столтенберг, ги увеличаваше. И тук има някаква ирония, че човекът, който на младини е бил активен противник на НАТО, оглавява тази организация във времена на тежки изпитания за нея. /БГНЕС

–––––

Кристоф Хаселбах, „Дойче Веле“.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийски с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че залага на рулетка човешки животи: и вашият, и този на близките ви, и този на други хора. А нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Пет дни на ниските цени организира Bulgaria Air

| от chronicle.bg |

Около нарастващата еуфория към предстоящите големи разпродажби в края на ноември, тази година националният превозвач „България Ер“ също готви специална изненада за всички пътуващи, но много по-голяма и по-дълга! От 24 до 28 ноември включително авиокомпанията стартира кампания с билети на доста ниски цени.

Специалната изненада тази година е, че в рамките на тези 5 дни всеки ще може да купи промоционални самолетни билети за всички директни полети на „България Ер“ с тръгване от София, без ограничения в дестинацията или периода на пътуване, и да ги използва до края на 2018 г. По този начин пасажерите могат да инвестират в бъдещите си пътувания, като купят повече билети на ниски цени и ги използват за полети отсега до края на следващата година. За по-голяма гъвкавост при планирането, датата на полета може да бъде променена по всяко време при много добри условия.

BGAir

Най-изгодните еднопосочни самолетни билети ще бъдат до Рим, Милано и Атина – еднопосочните ще струват 49 евро, а двупосочните 99 евро. Полетите в едната посока до Берлин, Франкфурт, екзотичната Ларнака и красивата Барселона пък ще струват само 59 евро, а тези до Виена, Лондон и Мадрид – 69 евро.

В промоционалната кампания са включени още билети за Прага, Амстердам, Цюрих, Тел Авив, Лисабон, Париж, Палма де Майкорка, Малага и Москва.

Петдневната кампанията на „България Ер“ започва точно в 00.01 часа на 24 ноември и ще продължи до 00.00 часа на 28 ноември.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.