Йеникапъ – новият план на Ердоган

| от |

Най-новите планове на турския премиер предвиждат демонстрантите от площад „Таксим“ да бъдат прогонени към истанбулския квартал Йеникапъ. Там обаче те ще остават незабелязани, пише Дойче веле. Какво по-хубаво от това за Ердоган?

erdogan

Мюге Текин e от Истанбул. Младата жена работи за една екологична организация. Почти всеки уикенд тя участва в демонстрациите срещу турското правителство. Заедно с приятелите си и много други критици на Ердоган Мюге протестира срещу цензурата в интернет, корупцията, правосъдната реформа.

В сравнение с миналата година обаче, днес демонстрантите са значително по-малко. Докато през лятото на 2013 по улиците на Истанбул демонстрираха десетки хиляди, а понякога и стотици хиляди хора, сега човек може да види едва няколкостотин демонстранти. „Нищо чудно“, казва Мюге и посочва на какво се дължи това според нея: „Турското правителство ограничава не само свободата на мненията и онлайн-платформи като „Туитър“, но и демонстрациите. Полицията прилага все по-нови и брутални методи. Най-късно час преди дадена демонстрация полицаите заграждат всички подстъпи към площад „Таксим“. И когато хората въпреки загражденията се опитат да дойдат на площада, полицията ги изтласква в тесните улички на квартала и пуска водните оръдия.“

За да запушат устата на критиците

„Таксим“: открай време площадът, чийто облик е заслуга на Кемал Ататюрк, е символ за това на кого принадлежи властта в Турция. Противниците на Ердоган определят намеренията на премиера Ердоган да преустрои площада като посегателство срещу републиката.

Досега правителството е представяло какви ли не проекти за бъдещия облик на „Таксим“: веднъж те включваха издигането на молове, после пък – строежът на гигантска джамия. Сега, според най-новите планове на управляващите, площадът трябва да бъде превърнат в парк. Така правителството възнамерява да ограничи масовото събиране на хора в сърцето на Истанбул.

„Който иска да демонстрира, да отиде до Йеникапъ“, препоръчва правителството. То иска да превърне истанбулския квартал на брега на Мраморно море в нещо като полуостров за големи мероприятия. Мюге Текин и много други като нея обаче критикуват тази идея. „Таксим има политическа памет и изобщо не може да се сравнява с едно изкуствено създадено място като Йеникапъ. Те ни взимат най-важното място в страната и ни казват да не се безпокоим. Успокояват, ни че ще ни осигурят ново място, на което да можем да си „играем“, както обичат да казват те. Дори само заради това ние няма да се преместим“, оплаква се Мюге.

В Йеникапъ могат да се събират над един милион души – много повече, отколкото на площад „Таксим“. Сякаш правителството иска да каже на своите противници: „Видите ли, турската демокрация процъфтява!“. Не само демонстрантите обаче са възмутени от този ход на управляващите.

Един от известните турски урбанисти Корхан Гюмюш негодува. „Това място беше създадено тайно“, казва той. Дори той и неговите колеги проектанти научават за Йеникапъ постфактум. „Този квартал има голямо историческо значение. Много негови части са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Изграждането на един бетонен площад, т.е. промяната на цялата топография на полуострова, е несъвместимо с критериите на ЮНЕСКО“, казва Гюмюш. Преди тържественото откриване на площада в Йеникапъ обаче, близките до правителството медии информираха за „празник на демокрацията“.

„Защо хората организират демонстрации ли? Да, те биха могли да отидат и в гората. Или да наемат един кораб и да демонстрират в открито море. Но не, те демонстрират в центъра на града, за да достигнат до хората, които минават от тук. Демонстрациите имат нужда и от публика, не само от демонстранти“, казва урбанистът.

В Йеникапъ демонстрантите ще останат незабелязани

Докато през площад „Таксим“ преминават стотици хиляди хора дневно, то в Йеникапъ най-много да се заблудят няколко чайки. Този квартал е ограден от три страни от море. Тук дори и телевизионните екипи идват само по поръчка. Така че там няма кой да види протестите.

Мюге Текин и останалите демонстранти обаче ще продължат да се борят за площад „Таксим“. Все по-рестриктивната политика на правителството в навечерието на изборите окриля и творческата фантазия на протестиращите. „Винаги казвам: добре, че навремето затвориха парка Гези. Добре, че възникна целият този хаос. Защото едва тогава хората започнаха да проявяват интерес към общественото пространство в съседство. Хората тепърва осъзнават колко е важно това обществено пространство“, казва Мюге Текин.

 

 
 

Досиетата CHR: Чарлз Менсън, престъпникът на XX век

| от chronicle.bg, по БТА |

Серийният убиец Чарлз Менсън, излежаващ доживотна присъда в затвор на щата Калифорния, почина на 83-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

Те цитираха заявлението на сестрата на Менсън, Дебра Тейл. За кончината на брат й й били съобщили представители на затвора Коркоран, където осъденият излежавал присъдата си. За причината за смъртта му не се съобщава, но миналата седмица стана известно, че във връзка с влошеното му здравословно състояние, той е бил откаран в болницата в Бейкърсфийлд, разположена близо до затвора.

Чарлз Менсън е един от най-известните американски престъпници на ХХ век. През лятото на 1969 година той, заедно с три свои съучастнички от комуната му, зверски убиват седем души. Сред тях е и съпругата на режисьора Роман Полански, Шарън Тейт, която е бременна девети месец.

Въпреки че Менсън не е бил непосредствен изпълнител на убийствата, той бе признат за виновен за тяхното организиране и бе осъден на смърт. Но през 1972 година, след въвеждането в щата Калифорния на мораториума за изпълнение на смъртното наказание, неговата присъда беше заменена с доживотен затвор.

Америка още трепери, когато чуе името на Чарлс Менсън. Малки и големи знаят за ужасяващите престъпления на престъпната комуна „Семейство Менсън” , чиито главатар е именно той.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

Чарлс Менсън е смятан за манипулатор от високо ниво от редица психолози. Освен последвателите му, увлечени в расистките му послания, много жени припадали по коравосърдечния убиец. Преди три години той бе на път да се ожени за красавица на 26 години. Афтън Илейн Бъртън, която всички наричали Стар, е рехабилитатор в затвора, където лежал Менсън. През 2014 година двамата с 80-годишния килър обявиха, че ще легализират отношенията си, като Стар се кълнеше, че е влюбена във фанатика. 26-годишната Бъртън от 9 години се занимавала с реабилитацията на Менсън в затвора и докато изживяват своя романс тя започнала да поддържа няколко сайта, които го защитават и оправдават.

Още в началото на връзката им, обаче, започнаха и спекулациите. Според запознати странното бракосъчетание ще се състои, за да бъде затворена устата на 26-годишната красавица, която имала достъп до информация, добита от роднина на Менсън. През 2015-а година обаче друга истина изплува наяве. Сватбата между влюбените се провали, след като Менсън научи за пъкления план на рехабилитаторката. Тя напирала за брак, за да може да изложи тялото на убиеца в стъклен ковчег след смъртта му, а последователите и любопитните туристи да могат да разгледат под стъклото чертите на най-страшния убиец на XX век.

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.