Je t’aime, moi non plus или новият най-стар съюзник

| от |

Няма вечни приятели, има вечни интереси. Никой не води война от приятелски чувства. Никой няма да отиде в Сирия от любов към сирийския народ. Нито американците, готови за военна намеса се интересуват от жертвите досега, нито руснаците са против военна намеса заради бъдещите такива.

Както френската хумористка Anne Roumanoff каза преди година :  В Ирак и Либия бяхме за петрола, в Кот д’Ивоар заради какаото… В Сирия за едното дърво не ни се ходи.

Намесата на САЩ във Втората световна война далеч не е била от добри чувства към Европа. Дори ако се върнем малко по-назад в нашата история Руско-турската война далеч не е причинена от любовта на Русия към братския славянски народ. Доказателството идва по-малко от 10 години по-късно, когато избухва Сръбско-българската война. Вместо подкрепа от Русия, България получава подкрепа от Англия. Примерите са много. Но да се върнем в 21 век.

Годината е 2003. Съединените щати решават да се намесят в Ирак. Зад тях застава Великобритания. Франция е твърдо против.

Barack-Obama-David-Cameron-1960971

10 години по-късно. Франция е на страната на Съединените щати. Дори призивите на Франция за намеса в Сирия са по-силни от тези на американците. Едните защитават Израел, Франция брани интересите си в Ливан. Турция, Канада, Арабската лига. Липсва Великобритания. Само допреди дни британците можеха да се похвалят с ‘привилигерованите си връзки’ със Съединените щати. Онзи ден британският парламент отхвърли с 285 на 272 гласа предложението на премиера Камерън за участие на Великобритания във военна операция. Вчера държавният секретар Кери каза „Франция, нашият най-стар съюзник“.  Великобритания дори не бе спомената. Това предизвика реакция приличаща на тази, на отхвърлената съпруга, разбрала, че съпругът ѝ си има любовница. Telegraph говори за ‘шамара на Кери към Великобритания’.

Дипломатическият шамар е силен безспорно, защото е препратка към подкрепата оказана от Франция на Съединените щати във войната им за независимост от британската корона. Вестник Сън говори за ‘некролог на американо-британските отношения’. А британският министър на отбраната каза, че „Великобритания е поставена в неудобна позиция, от тази нова близост в френско-американските отношения“. Британският премиер се зае да се извинява на съюзника „Политиката е трудно нещо, надявам се, че американският народ и президентът Обама ще разберат…“. Обама увери, че САЩ и Великобритания ще продъжат да имат ‘специални отношения’.

Във Франция пък си спомнят за 2003 и думите на Кондолиза Райс „Трябва да игнорираме Германия, да извиним Русия и да накажем Франция“… Смяната на Франция с Великобритания ли е единствената разлика днес?

Britain Northern Ireland G-8 Summit

Британският журналист Джон Уилямс написа в Туитър :
Simpsons called French „cheese eating surrender monkeys“. Now they are the US „Coalition“. Special Relationship? Non! „Relation Spéciale“
А ние? Къде сме ние?

asad

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Светът казва „Не на насилието над жени“

| от chronicle.bg |

Днес Националният дворец на културата ще грейне в оранжево. България се включва в Световната шестнадесетдневка (от 25 ноември – Международен ден за елиминиране на насилието над жените, до 10 декември – Световния ден на човешките права).

По цял свят емблематични сгради ще се осветят в оранжево, ще се провеждат множество акции, дискусии и др., в подкрепа на международната кампания на ООН да оцветим света в оранжево, съобщиха от НДК. Освен светлините на фасадата на Двореца, ще бъде поставен и 10-метров транспарант.

София за първи път се включва в кампанията с „код оранжево“, а идеята е на Зонта клуб „Света София“. Целта на мащабната акция е повече хора да разберат за кампанията и да се заговори все по-открито за проблема с насилието във всичките му форми, каза Виктория Стоянова, президент на клуба.

Насилието над жени е често срещано явление по цял свят. То прекрачва всякакви граници – социални, религиозни, икономически,етнически и расови. Всяка трета жена по света е била жертва на насилие.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.