Измерения на упадъка

| от |

296747958_8c15e91e3f

Според данни на Националната агенция за професионално образование и обучение охранител е най-желаната професия от младите българи през последните две години.

През 2012 г. за охранители са се обучавали 11 745 души. Година преди това желаещите да упражняват тази професия са били 8 620. И през изтичащата година най-много са подготвяните по специалността „физическа охрана на обекти“. Тези факти са изнендващи за хората, които са встрани не само от бранша, но и от унизителните факти за равнището на българското образование, което е безнадеждно болно.

Близо 40 процента от 15-годишните ученици в България са неграмотни и имат само елементарни четивни умения. 43.8 на сто от тийнейджърите са под критичните нива по математика, а в областта на природните науки делът на учениците със слаби оценки е 37 на сто. С тези резултати деветокласниците у нас са на последно място в ЕС по математика и четене. Трагичното състояние на българското образование бе потвърдено от последното изследване на грамотността PISA 2012, което се счита за едно от най-представителните и авторитетни в света. В него са участвали 510 000 ученици от 65 държави.

Това равнище на образованието в днешна България донякъде предопределя смущаващия факт за това кой е “най-желания занаят”. Естествено и нормално е всеки, дори и не дотам амбициозен юноша, да мечтае за перспективна професия – юрист, лекар, инженер, актьор, мениждър… Повечето младежи имат поне по няколко идеи за предстоящата огромна част от техния жгивот, бъдещето обаче, в повечето случаи, зависи от доброто образование, по-рядко от таланта или късмета.

Но какво определя модата “охранител” в сферата на трудовата реализция? Някой коментатори търсят обяснение в характерни черти на националния характер. Други си обясняват феномена с високата престъпност, ниската успеваемост в училище и сигурното работно място за охранителите. Трети търсят обяснение в примера, който се дава на младите – близо четири години страната бе управлявана от бивш охранител, комуто бяха поверили своята сигурност бившият цар и бившият държавен глава. Освен това той е собственик и на просперираща охранителна фирма.

По данни на вътрешното министерство в охранителния сектор са ангажирани близо 120 хиляди души, предимно мъже. По-голямата част от тях са с основно образование. Има и немалко пенсионирани полицаи и военни. Според доклад на Българската стопанска камара бизнесът в България дава над 1 милиард лева годищно за охрана. Тук влиза и закупуването и поддръжката на скъпа сигнално-охранителна техника.

Но само най-големите охранителни фирми наемат специалисти по информационни технологии за проектиране и настройване на електронни мрежи за сигурност и управление на бази данни, специализирани системи и др. Малкото млади хора в сектора са заети на места, които искат по-висока технологична култура. А мнозинството охранители са със слаби професионални компетенции и умения. По същество те са обикновени портиери или пазачи, пише Гласът на Русия.

За техните места ли са “сивите мечти” на толкова много мледажи?

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Вече знаем кой ще режисира 25-ия филм за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

Дори на толкова ранен етап, всеки къс информация около предстоящия, 25-и филм за Джеймс Бонд предизвиква интереса на публиката. Всичко започна от актьора, който предстои да влезе в ролята на Агент 007. После стана ясно, че Дани Бойл няма да режисира филма и това повдигна още повече въпроси.

Вече те са с един по-малко, защото е ясно името на режисьора на 25-ия филм за Британския агент и това е Кари Фукунага. Съобщаването на новината съвпада с премиерата на новия сериал на Фукунага, „Maniac“, който от днес е в мрежата на Netflix.

Снимките на новия филм за Бонд трябва да започнат през март 2019 г. Засега премиерната дата е 14 февруари 2020 г.

Кари Фукунага е познат най-вече като режисьор на първия сезон на сериала „Истински детектив“, за който спечели награда „Еми“. Започва кариерата си с филма „Sin Nombre“, по-късно прави адаптация на романа „Джейн Еър“ и оригиналния филм  на Netflix „Beasts of No Nation“. Режисьорът трябваше да режисира хоръра „То“, но се отказа от проекта заради творчески несъгласия.

Филмът за Бонд  е най-мащабният му проект досега, а той е един от малкото американски режисьори, правили филм за Агент 007. 

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.