Измерения на упадъка

| от |

296747958_8c15e91e3f

Според данни на Националната агенция за професионално образование и обучение охранител е най-желаната професия от младите българи през последните две години.

През 2012 г. за охранители са се обучавали 11 745 души. Година преди това желаещите да упражняват тази професия са били 8 620. И през изтичащата година най-много са подготвяните по специалността „физическа охрана на обекти“. Тези факти са изнендващи за хората, които са встрани не само от бранша, но и от унизителните факти за равнището на българското образование, което е безнадеждно болно.

Близо 40 процента от 15-годишните ученици в България са неграмотни и имат само елементарни четивни умения. 43.8 на сто от тийнейджърите са под критичните нива по математика, а в областта на природните науки делът на учениците със слаби оценки е 37 на сто. С тези резултати деветокласниците у нас са на последно място в ЕС по математика и четене. Трагичното състояние на българското образование бе потвърдено от последното изследване на грамотността PISA 2012, което се счита за едно от най-представителните и авторитетни в света. В него са участвали 510 000 ученици от 65 държави.

Това равнище на образованието в днешна България донякъде предопределя смущаващия факт за това кой е “най-желания занаят”. Естествено и нормално е всеки, дори и не дотам амбициозен юноша, да мечтае за перспективна професия – юрист, лекар, инженер, актьор, мениждър… Повечето младежи имат поне по няколко идеи за предстоящата огромна част от техния жгивот, бъдещето обаче, в повечето случаи, зависи от доброто образование, по-рядко от таланта или късмета.

Но какво определя модата “охранител” в сферата на трудовата реализция? Някой коментатори търсят обяснение в характерни черти на националния характер. Други си обясняват феномена с високата престъпност, ниската успеваемост в училище и сигурното работно място за охранителите. Трети търсят обяснение в примера, който се дава на младите – близо четири години страната бе управлявана от бивш охранител, комуто бяха поверили своята сигурност бившият цар и бившият държавен глава. Освен това той е собственик и на просперираща охранителна фирма.

По данни на вътрешното министерство в охранителния сектор са ангажирани близо 120 хиляди души, предимно мъже. По-голямата част от тях са с основно образование. Има и немалко пенсионирани полицаи и военни. Според доклад на Българската стопанска камара бизнесът в България дава над 1 милиард лева годищно за охрана. Тук влиза и закупуването и поддръжката на скъпа сигнално-охранителна техника.

Но само най-големите охранителни фирми наемат специалисти по информационни технологии за проектиране и настройване на електронни мрежи за сигурност и управление на бази данни, специализирани системи и др. Малкото млади хора в сектора са заети на места, които искат по-висока технологична култура. А мнозинството охранители са със слаби професионални компетенции и умения. По същество те са обикновени портиери или пазачи, пише Гласът на Русия.

За техните места ли са “сивите мечти” на толкова много мледажи?

 
 

Почина най-възрастният човек на света на 117 г.

| от chr.bg |

Японката Наби Таджима, смятана за най-възрастният човек на света, е починала в събота вечерта на 117 години на родния си остров Кикай, съобщи представител на местните власти.

Таджима е родена на 4 август 1900 г. Тя е починала към 20:00 часа местно време от естествена смърт в болница на о-в Кикай, префектура Кагошима, каза Сусуми Йошиюки от управлението по здравеопазване.

„Г-жа Таджима живееше в дом за възрастни хора. През януари тя се обезсили и беше приета в болница. Почина в резултат на напредналата си възраст“, каза Йошиюки.

През септември 2015 г. Таджима стана най-възрастният човек в Япония, а според японски медии след смъртта на 117-годишната Вайълет Браун от Ямайка през септември 2017 г., тя е станала и най-възрастният човек на света.

Годишният справочник Световните рекорди на „Гинес“, който проучваше въпроса след кончината на Браун, обаче не бе признал до момента Таджима като най-възрастният жител на планетата. Вместо това, на 10 април обяви 112-годишният японец Масадзо Нонака за най-възрастния мъж на света.

Япония е известна с дълголетието на жителите си. Официална статистика от 2017 година сочи, че в страната живеят близо 68 000 столетници. За сравнение, през 1963-та те са били 153-ма.

Според „Гинес“ абсолютният рекорд по дълголетие, доказан официално, държи французойка – Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни.

По данни на американската Група за геронтологични изследвания сега най-възрастният човек на планетата отново е японка – жителката на Йокохама (южно от Токио) Чийо Мияко, която след десет дни ще навърши 117 години.

 
 

Барби „Фрида Кало“ в Мексико: когато изкуството е по-важно от рекламата

| от chronicle.bg |

 Фрида Кало е една от най-ярко светещите звезди в мексиканската култура. Днес доколко тя е позната на масовата аудитория, остава спорен въпрос. Нарастващата популярност, която би гарантирало лансирането на новата кукла „Барби“ с нейния образ обаче, не е по-важна за мексиканците от високата стойност на творчеството й.

Още преди време редица хора се обявиха против пускането на куклата „Барби-Фрида Кало“, заради изкривяването характерния образ на мексиканската художничка.

Сега вече и мексиканският съд забрани на американската компания „Мател“ да пусне на пазара в Мексико кукла Барби с лика на Фрида Кало (1907 – 1954), като по този начин удовлетвори иск на семейството на художничката, предаде Франс прес.

„Решението веднага влиза в сила, но „Мател“ може да го обжалва – поясни адвокатът на семейството на художничката Пабло Сангри.  „Очакваме семейството на Кало да заведе подобен иск в САЩ, за да може и там да бъде забранена продажбата на куклата.“

Заповедта към „Мател“ е да се въздържа от всякакви действия, свързани с имиджа и творчеството на Фрида Кало.

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от chronicle.bg |

Помните ли златните години на рока? 60-те. Аз не, роден съм близо трийсет и пет години след неговия разцвет. Представям си какво е било и умирам от желание да се докосна до тази атмосфера на всеобща улична еуфория. Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живот днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В дневното предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента беше Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам нейните песни, тези на колегите й, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който маркира най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те.

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете Nicolas, L’amour c’est comme une cigarette, Bye bye Leroy Brown и още много. Никой не беше забравил песните La Maritza, Je n’aime encore que toi и Orient-Express.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгваме си, навън е горещо. Вечер е, прибираме се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща пушек. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да тръгнеш към горящата цигара.