Изкуство в метрото – снимки

| от |

Автор: Ben Fractenberg

Като репортер и фотограф в Ню Йорк, аз прекарвам много време в метрото. По време на пътуванията от място на място, ерозиралите плакати, покриващи стените на станциите, започнаха да ме грабват. Много приличаха на абстрактни картини от текстури, цветове и линии, събрани в перфектна комбинация.

Започнах да снимам тези, които виждах всеки ден. Фокусирах се повече върху изгнилите плакати, останали здраво на стените. Вижте ги с очите, с които ги погледнах и аз.

 
 

Джаки Чан ще издава мемоари

| от chr.bg |

Джаки Чан се готви да разкаже някои неща за впечатляващия си живот и актьорска кариера в киното.

Мемоарите на екшън звездата от редица блокбастъри, сред които „Час пик“ и „Кунг-фу панда“, ще бъдат публикувани през ноември.

Издателство „Галъри букс“ оповести, че книгата „Никога не порастна“ е негов откровен разказ за всичко, от младежките му години в Китайската театрална академия до опасните за живота му номера пред камерата. Шестдесет и четири годишният Джаки Чан ще разкаже също за заснемането на филми в Хонконг и Холивуд и недостатъците си като семеен човек.

Сред другите по-известни филми с неговото участие е римейкът на „Карате кид“.

Той е написал още една биографична книга, публикувана през 1998 г. – „Аз съм Джаки Чан: Животът ми в действие“.

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

Андреа Бочели издава първия си албум от 14 години насам

| от chronicle.bg |

Италианският оперен певец Андреа Бочели обяви, че през есента ще издаде албум с нови песни за пръв път от 14 години, съобщи „Контактмюзик“.

Бочели, който тази седмица спечели наградата „Брит“ за класическа музика, заяви, че с новия си албум иска да отвори нова страница и да се насочи към спомените от младостта си. Заглавието на албума е „Si“ („Да“) и той ще излезе на 26 октомври.

„Исках да се върна към спомените си на младеж, свирещ в пиано бар“, каза звездата. „Очевидно оттогава съм направил много албуми, изпял съм много кавъри, изпълнил съм много други неща, но по едно време си казах: „Може би е време да насоча усилията си към нови песни. Сякаш започвам всичко от начало“.

Колекцията от песни, прославяща любовта, вярата и семейството, е записана в дома на певеца в Италия. По реализирането им той е работил с легендарния продуцент Боб Езрин. Първият сингъл „If Only“ е записан на три езика: английски, испански и италиански. Той е създаден в сътрудничество с композитора Франческо Сартори и покойния автор на песни Лучо Куарантото.

Бочели обясни заглавието на албума така: „Да“ е думата, която казвате, когато се целунете за пръв път, когато се съгласявате с някого, когато искате да направите някого щастлив. Това е думата, която казвате всеки път, когато нещата свършват добре“.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth