Изключват аналоговия сигнал, коя цифра ще излъчват утре?

| от |

Подаването на аналогов телевизионен сигнал спира тази нощ.

Безплатни декодери за цифрова телевизия са взели само 75 хиляди от имащите право на това 210 хиляди души.

Покритието на цифровия сигнал обхваща 95% от населението, но остават населени места без покритие. Все още не е ясно колко са те.

Според председателя на КРС Веселин Божков, това ще засегне между 350 000 и 1 000 000 души. След спирането на аналоговия сигнал, експерти от Министерството на транспорта ще изготвят анализ на териториите, които ще останат без покритие и ще бъдат разработени мерки за решаването на проблема.

Ваучерите за безплатни декодери се раздават до 30 октомври, а валидността им е до края на ноември.

Има случаи хора да продават своите безплатни ваучери за декодери, тъй като имат сателитна телевизия.

simulcast

Ако случайно решите да потърсите информация на дълго рекламирания сайт cifrovizacia.bg ще ударите на камък. Сайта си замина заедно с аналоговия сигнал, Тасева, господинът от табуретката и едни 20 милиона похарчени за реклама.

Което ме подсети за този мой текст писан на 11 април. За съжаление текста е все още актуален, дори повече. Мога да го допиша с хиляди примери между 11 април и днес. Но нима не говорим за едно и също, само сменяме имената.

Цифровизация – Бъдещето е ясно! А нормализацията кога?

Добър вечер, вие гледате новините на … Земетресение от … по скалата на Рихтер разтърси … Мъж застреля 19 души в училище в американския град… Боинг 747 на авиокомпания … с 349 души на борда … Кола бомба се взриви … Катастрофи, лекарски грешки, птичи грип, свински грип, ешерихия коли, ешерихия беси … Лека нощ! Ъ? Наскоро мой приятел каза, че в Македония новините са : БЦ е лош, лопати, черна хроника. С други думи : Те са лоши, ние барéм нещо правим, кути има и по-лошо. Българските дълго време бяха така : далаверите на Тройната коалиция, рязане на ленти, черна хроника.

А на зрителите думите на Бойко “безпрецедентна световна финансова и икономическа криза” звучат странно. Защото не са чули за нея. Защото ьТВ отдели на плейбека на Бионсе 27 минути в новинарските си емисии през деня. За резултатите от президентските избори във Франция изхарчиха 11 минути ефирно време.

За президентката на Бразилия се знае, че е от български произход. В портрета на Маргарет Тачър акцента беше не върху политиките ѝ като МП, а върху филма “Желязната лейди” с Мерил Стрийп. За коментар на изборите в Италия потърсиха Унилсън. За шефа на МВФ говориха единствено когато си извади икономическия растеж и подгони с него камериерка в нюйоркски хотел. За Турция говорим само когато има земетресение. За Румъния при наводнение. За Сърбия при етнически размирици. На Македония броим паметниците. Новините от авиоиндустрията са свързани само със стачки и самолетни катастрофи.

Много обичаме да показваме земетресения и цунамита. На Соломоновите острови. Но не можем да ги показваме само с карта като онези аматьори от Сиенен. Не, ние имаме ексклузивни кадри. От друго земетресение, на друго място, преди 3 години, но кадри. И то ексклузивни.

Гостите на всички предавания са едни и същи. Сутрин коментират менструацията при Гала, вечер национализацията в “Лице в лице”… Национализация, менструация, няма значение. Кръв да има. Да, Карбовски, съгласен съм, че Мара Отварачката може да говори за финансовата криза. Така или иначе, не правя разлика между Кунева и Николета. Бойко и Стоичков са с еднакъв умствен багаж. А Станишев леко ми напомня на Азис. Словореда на Димитър Пенев и този на Цецо си приличат, а Яне е по-добър артист от Калин Врачански.

boyko-i-kamata-v-edin-otbor

Да, нормално е МП да го дават повече време в спортните новини. Да, нормално е кандидат-депутат да е главен герой в сериал. Или министър. Скоро Станка Златева може да е първата депутатка, която ще се бори на световно. Или пък Далаклиев. На ринга в синия ъгъл заместник-председателят на Народното събрание…

Да, нормално е кандидат за президент да обяви, че се кандидатира за този пост в Шоуто на Слави. Да, този кандидат трябва да отиде в Горещо, за да опровергае лъжите за себе си във вестник Шок. Да, нормално е лидера на най-голямата извън парламентарна партия да говори за завеси в Модерно в деня на национален протест. В същия ден още по-нормално е премиера да играе мач.

Да, защото всички цитирахте Антония Първанова и похода ѝ срещу чалгата. Защото Антония Първанова е рокерка. Аз досега не бях виждал рокерка така да играе кючек. На площада в Кърджали, където измори сръбски оркестър. На циганска сватба в Добрич. Но затова единствено “Сега” написа едно изречение.

Да, нормално е лидера на най-голямата извън парламентарна партия през 2008 да връчва награда за цялостен принос на Наградите на Планета. Защото като стана премиер му посветиха песен Екстра Нина и Никол…

Георги Първанов има повече участия в Шоуто на Слави, отколкото в Панорама.

Затова защо Сашка Васева да не коментира изборите. Кой по-добре от нея разбира електоралните нагласи. Тя може да говори и за валутния борд. Щом Мишо Шамара може да е депутат, защо да не пратим Колумбиеца посланик.

Анализ на изминалата година ще направим заедно с бат’ Венци, Август Попов, Милена Фучеджиева, Есил Дюран и Ернестина Шинова… Я пак? Обзор на седмицата на Милото, обзор на актуалните събития от Митю Пищова…

И така нататък. Няма да засягам безсмислените риалити и магазинни предавания, лоши копия на световни формати, турските сериали и всичко останало. Ще добавя само, че когато на Коледа ьТВ е в дома на Гергана, Нова тв е при Алисия, а ТВ7 е на гости на Андреа, докато по Планета дават предаване за народните традиции, се чудя коя е ‘чалга телевизията’. А когато на 3 март ьтв ни зарадваха с концерт от турнето на Пайнер, Нова тв с “Анелия в НДК”, а ТВ7 посетиха Галена във Велико Търново, Планета излъчи едночасово предаване от Националния исторически музей.

Цифровизацията е хубаво нещо. Но високо качество на картината комбинирано с ниско качество на продукта е като стар чипс в лъскава опаковка. Гадният вкус си остава, единствено разочарованието е по-голямо.

Така чи уважайеми чиливизии, радвам сйе, чи сйе чифровизирачи. Сига ако се и нормализирачи, цена няма да имачи…

 

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.