shareit

Изгубени във Венеция

| от Дарио Диониси |

За някои Венеция е просто областният център на Венето, за други – туристическа дестинация, а за мен поредният град-шедьовър, който ми подари незабравими спомени и ценни културни знания. Затова просто ще кажа, че Венеция е от онези места, които трябва да се посетят поне един път в живота.

Венецианското ми приключение се проведе през един слънчев декемврийски ден. По време на това пътуване бях с двама от най-близките ми приятели. Емоцията да се разходиш из същинските архитектурни лабиринти на Венеция, обляни във влага и мъх, е истински екстаз за любопитните души, като моята.

13-min-16

Късметът не ни липсваше и този път – градът беше празен, нямаше навалица от туристи и не миришеше на канализация. Венеция е изключително богата на история, архитектура, изкуство и много др. Но това, което най-силно ме впечатляваше с всяка стъпка, която изминавах по малките улички, бе как този град е оцелял през всички тези векове. Как самите хора са успели да се приспособят към съществуването му досега. Градът е уникален и истинско наследство и доказателство, че човешката раса може да постигне всичко.

IMGP0661-min-1

Слизайки от жп гарата се насочихме към централния площад Сан Марко. Процесът бе сложен за осъществяване, тъй като се загубихме многократно из пътечките и мостовете, които свързват малките острови на Венеция. Но няма да си истински турист във Венеция, ако не се загубиш по каналите.

Стигнахме при първата забележителност – площад Сан Марко, която е й главната пиаца на Венеция. От нея може да се видят едни от най-символичните сгради за града, като камбанарията на площад Сан Марко, Базилика Сан Марко и др.

3-min-25

Площад Сан Марко датира от IX в., като оттогава и започва постепенно да се разширява до 1177 година, достигайки до днешните си размери. Площадът “побира” в себе си всички важни сгради на Венеция и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция, площадът е много популярен сред туристите, фотографите и най-вече сред… гълъбите. Точно там може да си направите онези снимки, които със сигурност сте виждали из интернет – с гълъби около вас, върху вас. Доста са дружелюбни и изобщо няма да се изплашат от вас.

10-min-19

Полезна информация:
Площадът е обграден с много заведения, на които можете да седнете. Имайте предвид, че цените тук са двойни или дори тройни от обикновените. Като цяло във Венеция животът е скъп.
На площада са поставени знаци, които забраняват храненето на гълъби. Дори може да бъдете глобени, ако бъдете хванати;

Следващата атракция, която е и любимата ми, е камбанарията на Сан Марко. Като нейната височина е 98,6 метра и датира от IX век. Кулата е претърпяла няколко срутвания, като през 1489 тя е ударена от светкавица, която нанася сериозни щети и подпалва дървесината. След това през 1511 г. земетресение удря града и уврежда основата на кулата, като са предприети незабавни мерки за нейното спасяване.

Но кулата, която виждаме днес, е построена през XX в. като през 1902 г. ,юли месец, кулата се е срутила поради пукнатини, които са се получили с течение на времето. В същия ден управниците на града решават да се започне реконструкцията, като са се опитали да се доближава максимално до предишния й вид.

В наши дни кулата е една от най-известните и символични атракции на Венеция, плюс това може да се качите на нея. Тя отваря една широка панорама към лагуната на Венеция. Така вие ще станете част от магията и ще се насладите на вълните на Адриатическо море, които се преплитат с древния град и запазват тайните си по малките и мистични канали.

В непосредствена близост се намира и следващата забележителност – базиликата Сан Марко. Това е най-популярната място за вярващите в града и датира от 832 година като тогава тя е осветена, а строителството й продължава и завършва през 1617 г.. Оттогава визията й не е променяна и днес може да се насладим на интересната византийска архитектура, която представлява символ на венецианското богатство и могъщество.

weneciq

Времето ни притискаше  и нямахме възможността да посетим църквата. Но това е повод да се върна във Венеция отново.

Накрая завършихме разходката ни във Венеция с два от най-емблематичните мостове на Венеция: мостът Риалто и мостът на въздишките.

Мостът Риалто се издига над Големия Канал и е един от основните четири пешеходни връзки над канала. Той е най-старият от всичките, като неговата конструкция завършва през 1591 година. От самото му създаване до наши дни той заема ключова роля за активната търговия.

 Мостът на въздишките е едно ренесансово творение, което вдъхновява и впечатлява всеки, който го зърне. Той е построен през 1602 година, като е изцяло от бял варовик. Мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Състои се от два прозореца с каменни решетки и притежава много изобразени лица, като само едно е усмихнато, а другите намръщени и мрачни. Всеки, който никога не е бил във Венеция и не се е интересувал от историята на града, като чуе за този мост си представя, че е свързан с любов и хубави чувства. Но историята далеч не е такава. Легендите гласят, че мостът се нарича така, защото когато е бил прекосяван от затворниците това е бил последният им момент, в който виждат слънчевата светлина, както и последната свежа глътка въздух, която поемат.

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 
Коментарите са изключени