”Изгубени в прехода“ – вижте тези снимки

| от |

50 000 документални фотоса от периода на прехода излизат онлайн в архива на фоторепортера Георги Георгиев-Джони. Снимките са заснети в периода от 1989 година до началото на новия век.
Фоторепортерът работи за вестник „Кооперативно село“ по време на социализма, а след това за изданията „Подкрепа“, „Свободен народ“ и „Демокрация“. Има съществен принос за старта на агенция БУЛФОТО и завършва официалната си трудова кариера в Българска телеграфна агенция.

Георги Георгиев-Джони стартира проекта „Изгубени в прехода“ – сайт с над 50 000 кадъра, показващи политическия и социален живот у нас в края на миналия век. Обработката на информацията за всеки отделен кадър ще продължи през следващите няколко години с помощта на потребителите.

„Ще видите много неща, които се случваха за първи път след ледниковия период на комунизма. Създаването на първите партии, първия легален стриптийз, първото купуване на мерцедес от магазин, първите митинги, първите сблъсъци с властта, първите надежди. Сюжетът на този период е как се похаби огромна социална енергия на две поколения българи. Бебетата от онова начало днес отново са на улицата. Ще продължа да попълвам лентата от фотоси назад и напред във времето“, казва фоторепортерът  Георги Георгиев-Джони.

Началото ще бъде дадено с изложба от подбрани кадри, която се открива на 8 ноември, петък, от 11 часа в Клуба на фоторепортера в подлеза на Министерския съвет.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Ако някоя услуга е безплатна, вие сте продуктът

| от Боби Величков |

След целия този смях с Кеймбридж Аналитика, отвътре ми дойде да се изрежа с едни 21 точки сАобрЪжения по темата…

1. Безплатен обяд няма. Англичаните са го казали преди около 300 години. Свиквайте. Има една друга популярна фраза: „Ако някоя услуга е безплатна, то Вие сте продуктът“. Безплатната услуга трябва да плаща ток, режийни, поддръжка, заплати на персонала. Това няма как да дойде от нищото.

2. Всяка една „виртуална“ услуга лежи на някакъв хардуер. Неизбежно е. Ако искате да имате достъп до пощата си едновременно от лаптопа си и от телефона си, то за целта тази поща трябва да е записана някъде чисто физически.

3. Въпрос към админ: „Можете ли да ми четете пощата?“. Любезните админи отговарят с „Да“, не толкова любезните отговарят с „Като знам какво инфо имам за теб от трафичните ти данни, хич не ми трябва да ти чета пощата“.

4. Интернет е създаден от ентусиасти като Sir Timothy John Berners-Lee OM KBE FRS FREng FRSA FBCS. Идеята е била общодостъпна информация за всеки и за всичко.

5. За целта на горната точка са създадени протоколи за комуникация, като HTTP (Web достъп), SMTP (изпращане на поща), POP3 и IMAP (за четене на поща), FTP (за трансфер на данни) и много други.

6. Горните протоколи са създадени не за да дебнат и подслушват човечеството, а за да подпомогнат WWW в основната му цел - общодостъпна информация за всеки и всичко.

7. Тъй като са правени с идеална цел, в тях има изключително много дупки и недомислици, които могат да доведат до злоупотреби. Пример – в момента аз мога да изпратя email на когото си пожелая, НО, в същото време, от името на когото си пожелая.

8. За да функционира нормално, всяка една система пази т.нар „логове“ от услугите, които предоставя. В 95% от случаите тези логове се пазят, за да се следи функционалността на системата, оптимизация на работата, опити за външен пробив и прочие и прочие. Нищо не е насочено персонално към който и да е потребител на тези услуги.

9. Ако някой потребител на тези услуги стане оперативно интересен на службите или на някой злонамерен администратор, тези логове могат да предоставят доста подробна ( в някои случаи дори пикантна ) информация за него и неговите действия.

10. „Опазването на лична информация“ в услуги като Фейсбук, Инстаграм, Гугъл+ и подобните им е абсурд. Колкото и да сте лъгали при регистрацията за рождената си дата, поздравите на вашите приятели за рождения ви ден ще ви издънят.

11. Забравете „The right to be forgotten“. Ще изтрият всичко, което си мислите, че сте въвели, но не и информацията, която са придобили за вас по други начини.

12. Никой админ на услуга не се интересува от вас персонално. Но, в същото това време, всеки админ на използвана от вас услуга може да разбере всичко за вас. Стига да пожелае.

13. Много пъти са ме питали „Как да опазим децата си в Интернет?“ Отговорът е прост – учете ги да се държат там, както се държат в реалния живот – да бъдат любезни, отворени, комуникативни, но, в същото време, да не разговарят с непознати, да не казват на непознати адреса си, да не се качват в коли на непознати и т.н.

14. Интернет е като живота. Там има много прекрасни, но и много тъмни места и неща. Вие сте тези, от които зависи на кои от тях ще попадате.

15. Много родители се плашат от порното. То не е чак толкова страшно. Виж, религиозните сайтове са доказано опасни.

16. Внимавайте на какви приложения давате право да ви гледат стената. Може да е изключително примамливо да направиш тест и да видиш как ще изглеждаш след 10 години, но, в този момент, тази апликация започва да те профилира и не прави нищо по-различно от Cambridge Analytica, заради която тръгна пусти скандал.

17. Всички в мрежата сме „високирусипищни“. Това важи само за простия потребител. Big Data и системните анализи върху нас и нашите постове се осъществяват на друга плоскост и изобщо не ги интересува как изглеждаме, освен ако нямаме някой физически дефект, на който да наблегнат в рекламите си.

18. Свикнете с мисълта, че между вас и услугата, която ползвате, има доставчик. И този доставчик пише всякакви логове за вашите действия.

19. Свикнете с мисълта, че в Интернет никой не е анонимен. Забравете ТОР, МОР и прочие, никой не е анонимен и има начини за установяване и проследяване на всичко.

20. Бъдете себе си, но внимавайте какво издавате за себе си.

21. Усмихнете се. Светът на технологиите отдавна е такъв, че нищо не зависи от вас.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.

 
 

Сандалите отново са на мода

| от chronicle.bg |

Германските (а и не само) туристi това лято ще са в крак със световните тенденции, защото любимите му сандали са отново на мода. Дизайнерът Рик Оуенс и Birkenstock представиха своята колаборация на парти миналата вечер в новото мобилно пространство – Birkenstock Box.

В Rick Owens Birkenstock Box, разположена извън магазина на Оуенс в Лос Анджелис на булевард Ла Бреа, ще присъства ограничени бройки от обувките Birkenstock, създадени заедно с дизайнера. Колекцията се състои от 13 сандали на цени от 325 до 525 долара. Оуенс взима класическите Birkenstock и добавя своето собствено усещане. Използва филц, велур и кожа, удължава лентите, добавя повече отвори като декоративен елемент и по този начин променя визията, но не разваля идеята на Birkenstock.

Мобилното пространство, известно като „Birkenstock Box“ в Лос Анджелис в партньорство с Рик Оуенс отваря официално врати на 21 април. Целият интериор и архитектура на The Box са по идея на Рик Оуенс. Кутията се състои от контейнери за товарни превози, а целият вътрешен интериор е дело на дизайнера. Освен световно известните сандали, в The Box ще присъства част от спортната колекция на Оуенс.

„Чувствам, че Кутията е естествено продължение на моя магазин“, каза Оуенс. Той е фен на емблематичните обувки, както отбелязва самият той: „Аз ги нося всяко лято на плажа Лидо.“