Изграждането на коалиция срещу джихадистите от ИД може да е сложна задача

| от |

Матю Ли от Асошиейтед прес

Първият президент Буш имаше една коалиция, също и президентът Бил Клинтън, а вторият президент Буш имаше две. Сега президентът Барак Обама иска да изгради коалиция от държави, които да се присъединят към САЩ в борбата със заплахата, която представлява групировката „Ислямска държава“ в Близкия изток и извън него.

Дипломатическите усилия за изграждане на коалиции отнемат време, а въпросите за това кой може или би трябвало да участва често са заплетени. А в тази ситуация нещата се усложняват от факта, че САЩ и техните съюзници имат общ интерес с някои други правителства, с които иначе са противници, от разгромяването на екстремистите. Все пак ако политиката прави възможно събирането на необичайни съюзници, същото важи за коалициите.

Затова държавният секретар Джон Кери трябва да действа внимателно тази седмица в Близкия изток и Европа, за да събере, както той я нарече, „коалиция на желаещите и способните“ срещу сунитските бойци, които контролират големи райони в Сирия и Ирак.

„Мисля, че е от съвсем решаващо значение да имаме арабски държави и по-конкретно държави със сунитско мнозинство, които отхвърлят този тип екстремистки нихилизъм, който виждаме проявен в ИДИЛ; които казват, че това не е истинският ислям и са готови активно да се присъединят към нас в борбата“, заяви Обама миналата седмица на срещата на върха на НАТО в Уелс, като използва алтернативния акроним на въоръжената групировка. „А моето очакване е, че ще видим наши приятели, съюзници и партньори в региона, които също са готови да предприемат действия като част от коалиция“, каза той.

Обама, който ще изложи стратегията си за противодействие на групировката „Ислямска държава“ в реч по-късно днес, и Кери получиха подкрепа в понеделник, когато Арабската лига по същество се съгласи да стане част от коалицията, като обяви, че нейните 22 членове ще вземат спешни, макар и неуточнени, мерки в областта на политиката, отбраната, сигурността и правото, за да се преборят с екстремистите.

Изяявлението беше направено, след като в събота Кери се обади по телефона на генералния секретар на Арабската лига Набил ал Араби и призова организацията да „заеме силна позиция“ в коалицията, заяви Държавният департамент.

След като миналата седмица събра 10 съюзници, които да изградят ядрото на новото обединение, Кери ще върви по стъпките на своите предшественици Джеймс Бейкър и Колин Пауъл в набирането на нови членове, особено сред арабските държави, за действия в техния заден двор и затвърждаване на подкрепата на тези, които вече са се включили.

Миналата сряда Кери отдаде почит на Бейкър, който събра 33 страни, които да се присъединят към САЩ в предприемането на действия срещу Ирак след нахлуването му в Кувейт през 1991 г. при първия голям конфликт след Студената война. „Неговата работа за изграждане на глобална коалиция за противодействие на Саддам Хюсеин преди операция „Пустинна буря“ до ден днешен е златният стандарт, по който е оценявано съвременното изграждане на коалиции и който лично аз ще приложа, когато тръгна в следващите дни да работя по въпроса за ИДИЛ“, каза Кери.

„Всички могат да направят нещо“, заяви Кери, след като той и министърът на отбраната Чък Хейгъл се срещнаха с представители на членовете от „ядрото на коалицията“ – Великобритания, Франция, Австралия, Канада, Германия, Турция, Италия, Полша и Дания.
Но наистина ли могат?

Коалицията на Бейкър през 1991 г. беше толкова успешна, защото той съумя да привлече Сирия – страна, която сега правителството на Обама обвинява за възхода на екстремистите и няма интерес да вижда като член.

„Врагът на врага ти не е твой приятел“, каза в понеделник говорителката на Държавния департамент Джен Саки. „Ние продължаваме да смятаме, че (сирийският президент Башар) Асад е загубил легитимността си“, заяви тя.

А какво да кажем за Иран, който наред със САЩ предоставя военна подкрепа на иракското правителство в борбата с групировката „Ислямска държава“? Освен това Иран подкрепя Асад, когото САЩ искат да видят отстранен. Американски служители казват, че Иран не е добре дошъл, и настояват, че не съгласуват с Техеран каквито и да било действия срещу „Ислямска държава“.

Русия е друг сложен въпрос, като се има предвид подкрепата й за Асад, както и проруските сепаратисти, които се бият сега в Украйна. Американски служители проявяват сдържаност към каквито й да е ходове по отношение на Москва, която миналата седмица каза, че напълно подкрепя плана на Обама да свика и председателства заседание на Съвета за сигурност на ООН по-късно този месец по въпроса за „Ислямска държава“ и чуждите бойци.

Русия не участваше в коалицията на Бейкър и президента Джордж Х. У. Буш за войната в Залива, тя беше против инициираните от Клинтън въздушни удари на НАТО срещу Сърбия и против войната в Ирак на президента Джордж У. Буш. Тя обаче всъщност одобри предвожданите от САЩ военни действия в Афганистан след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. в САЩ и се смяташе за член на коалицията, създадена да води това, което впоследствие стана известно като „глобална война срещу тероризма“.

Някои критици осмиват „ядрото на коалицията“ за това, че е твърде малко. Поддръжници на войната в Ирак изтъкват, че „коалицията на желаещите“ на Буш през 2003 г. за нахлуването в Ирак в крайна сметка е включвала 48 държави.

Но Държавният департамент казва, че над 40 държави – без Иран – вече са дали или предложили определена подкрепа на Ирак за справяне с бойците. А Кери изглежда невъзмутим, като заявява, че крайните ислямисти представляват възможност за света – или по-голямата част от него – да се обедини.

„Това е възможност да докажем, че можем да се обединим, че нашите отбранителни способности не са толкова застинали в един стар модел, така че да не можем да отговорим на нещо като ИДИЛ, така че да не можем да се обединим и да съберем коалиция от тези, които явно са желаещи и способни, за да успеем да се справим с ИДИЛ“, каза той на срещата на върха на НАТО.

Правителството се надява, че мисията на Кери ще получи тласък от речта на Обама, която има за цел да представи неговата стратегия не само пред уморените от войните американци, но и пред също изтощената от конфликти международна общност, която ще се събере в третата седмица на септември на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

„Ние много се надяваме, че хората ще дадат ясен сигнал . . . що се отнася до това, което искат да направят, защото трябва да можем да разработим план до времето, когато ще дойдем в Общото събрание на ООН, нужно е да имаме това единство“, каза Кери. „Необходима ни е яснота за стратегията и яснота за това, което всеки ще предприеме“, заяви той. /БТА/

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Досиетата CHR: Чарлз Менсън, престъпникът на XX век

| от chronicle.bg, по БТА |

Серийният убиец Чарлз Менсън, излежаващ доживотна присъда в затвор на щата Калифорния, почина на 83-годишна възраст, съобщиха световните агенции.

Те цитираха заявлението на сестрата на Менсън, Дебра Тейл. За кончината на брат й й били съобщили представители на затвора Коркоран, където осъденият излежавал присъдата си. За причината за смъртта му не се съобщава, но миналата седмица стана известно, че във връзка с влошеното му здравословно състояние, той е бил откаран в болницата в Бейкърсфийлд, разположена близо до затвора.

Чарлз Менсън е един от най-известните американски престъпници на ХХ век. През лятото на 1969 година той, заедно с три свои съучастнички от комуната му, зверски убиват седем души. Сред тях е и съпругата на режисьора Роман Полански, Шарън Тейт, която е бременна девети месец.

Въпреки че Менсън не е бил непосредствен изпълнител на убийствата, той бе признат за виновен за тяхното организиране и бе осъден на смърт. Но през 1972 година, след въвеждането в щата Калифорния на мораториума за изпълнение на смъртното наказание, неговата присъда беше заменена с доживотен затвор.

Америка още трепери, когато чуе името на Чарлс Менсън. Малки и големи знаят за ужасяващите престъпления на престъпната комуна „Семейство Менсън” , чиито главатар е именно той.

Името на Менсън се свързва с „Хелтър Скелтър“ — израз, заимстван от едноименната песен на „Бийтълс“. Интерпретацията на Менсън върху текста на песента е, че тя описва апокалиптична расова война, чието начало би се катализирало от неговите убийства. Тази връзка с рок музиката затвърждава образа му в популярната култура на емблема на умопомрачението, насилието и макабрата. „Хелтър Скелтър“ е заглавието, под което прокурорът по делото срещу Менсън, Винсънт Булиоси, издава книга за убийствата му.

Чарлс Менсън е смятан за манипулатор от високо ниво от редица психолози. Освен последвателите му, увлечени в расистките му послания, много жени припадали по коравосърдечния убиец. Преди три години той бе на път да се ожени за красавица на 26 години. Афтън Илейн Бъртън, която всички наричали Стар, е рехабилитатор в затвора, където лежал Менсън. През 2014 година двамата с 80-годишния килър обявиха, че ще легализират отношенията си, като Стар се кълнеше, че е влюбена във фанатика. 26-годишната Бъртън от 9 години се занимавала с реабилитацията на Менсън в затвора и докато изживяват своя романс тя започнала да поддържа няколко сайта, които го защитават и оправдават.

Още в началото на връзката им, обаче, започнаха и спекулациите. Според запознати странното бракосъчетание ще се състои, за да бъде затворена устата на 26-годишната красавица, която имала достъп до информация, добита от роднина на Менсън. През 2015-а година обаче друга истина изплува наяве. Сватбата между влюбените се провали, след като Менсън научи за пъкления план на рехабилитаторката. Тя напирала за брак, за да може да изложи тялото на убиеца в стъклен ковчег след смъртта му, а последователите и любопитните туристи да могат да разгледат под стъклото чертите на най-страшния убиец на XX век.

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.