Издирват още двама за атаките в Париж

| от chronicle.bg, по Darik |

Още двама души са издирвани във връзка с терористичните атаки от 13 ноември в Париж. Те са използвали фалшиви документи за самоличност, за да помогнат на заподозрения за нападенията в Париж Салах Абдеслам да стигне до Унгария, предаде AFP. Белгийската полиция описва издирваните като „въоръжени и опасни“, но все още е са идентифицирани.

„Фалшивият паспорт на един от заподозрените е бил използван да се преведат пари от Брюксел до Париж за братовчеда на водача на терористичната атака Абделхамид Абаауд, четири часа след клането във френската столица“, съобщиха от белгийската прокуратура, цитирани от агенция „Фокус“.

 
 

Най-абсурдните обяви в OLX

| от chronicle.bg |

Човек колкото и небрежно да скролва в интернет, все в един момент ще попадне на OLX и обявите, които се пускат там. Разбира се, често това е мястото, на което може да намерите точно каквото ви трябва, и то на АТРАКТИВНИ цени. Къде другаде имате шанса да закупите автентичен скелет на заек с рога за декорация или да продаде старата си триола, с която сте карали болонката ви да пее?

Понякога обаче може и да се смеете до колапс на обявите на другите.

В галерията събрахме част от забавните ( и направо абсурдни) обяви, на които може да попаднете в OLX.

Ако вие сте пуснали някоя от тях – молим да ни извините. Но пак ще се смеем.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

“Затегни колана си“, идва ред на Тестино, Уебър и модния свят

| от chronicle.bg |

Холивуд вече никога няма да бъде същият. Никой не знае какъв точно ще е, но е сигурно, че няма да е същият. Сега е ред и на модата, за която отдавна се знае, че се намира на противоположния на пуританизма полюс.

След обвиненията към фотографа Тери Ричардсън в сексуален тормоз от редица манекенки, дойде ред на едни от най-ярките имена в модната фотография – фотографите Брус Уебър и Марио Тестино. Редица обвинения излязоха срещу двамата в статия от последните дни, публикувана в New York Times. Уебър отрече твърденията, а адвокатите на Тестино отвръщат, че тези, които отправят обвиненията „не могат да бъдат възприемани като обективни източници“. В изявление на адвокатите на Уебър до американската медия се казва, че той е „шокиран и натъжен от отправените обвинения, направени срещу мен, които напълно отричам.“

Тестино, който в кариерата си е работил с Мадона, Кейт Мос, Мишел Обама и британското кралско семейство, е обвинен от 13 свои бивши асистенти и модели за това, че се опитал да се възползва от тях сексуално. Обвиненията са за действия, извършени през 90-те години и включват опипване и мастурбация. Един от моделите, работили с Тестино в кампанията на Calvin Klein, Раян Лок, описва фотографа като „сексуален хищник“. След като става ясно, че ще работи с него, колеги го предупреждават да „затегне колана си“.

Michael Kors Collection Spring 2018 Runway Show - Front Row
Марио Тестино; снимка: Getty Images

Един от бившите асистенти на Тестино, Хюго Тилман, разказва как фотографът легнал върху него в опит да се възползва, но бил спрян от брат си, който влязъл в стаята. Според Роман Барет, друг бивш асистент, сексуалното насилие е било „постоянна практика“. Последният признава също, че е бил каран да гледа как фотографът мастурбира пред него.

През 2014 година Марио Тестино беше удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си в областта на фотографията и благотворителността. Съвременният Сесил Бийтън на кралското семейство е фотографирал Даяна и принц Уилям и Кейт Мидълтън по случай годежа им и раждането на принцеса Шарлот. Работил е за брандове като Burrberry, и Micheal Kors, а февруарската корица на Vogue на Серина Уилямс с бебето й е негово творение.

Брус Уебър е обвинен от 15 бивши и настоящи модели за неприемливо сексуално поведение по време на снимки и склоняване към нежелани действия. Той е фотографът създал едни от най-успешните кампании на брандове като Calvin Klein, Abercrombie & Fitch и Ralph Lauren.

The Fashion Awards 2016 - Winners Room
Брус Уебър; снимка: Getty Images

Моделите описват как са протичали въпросните сесии. И при двамата процедурата е била сходна. По данни на фотографа е трябвало да извършват упражнения за дишане, които включват докосване там „където усетиш енергията“. Това се правело с цел да се достигне степента на напрежение, нужна на фотографа, за съответната кампания (която в някои случаи е била за промотиране на бельо). Понякога Уебър и Тестино са насочвали ръката на модела, а вторият е вкарвал пръст в устата му или го е хващал за слабините.

Изборите пред моделите са били два. Или се съгласяват да участват в тази система, или си търсят друг занаят. Това е бил съветът на модните агенции.

Vogue реагираха почти светкавично. Ана Уинтур, главен редактор на списанието и творчески директор на медийната група от която „модната Библия“ е част, Condé Nast (GQ, Vanity Fair, Glamour), публикува изявление, в което съобщава, че компанията прекратява работните си отношения с двамата фотографи за неопределен период от време. В публикувания текст се съобщава също така за нови мерки, които Condé Nast въвежда в работния процес, засягащ фотографите и моделите. Компанията вече няма да наема модели на възраст под 18 години. Забранява се внасянето на алкохол на снимачните площадки. Всяка сесия, която включва голота, оскъдно облекло, бельо, бански костюми, симулиране на наркотична дейност, алкохол и провокативни пози, трябва да бъде предварително одобрена от модела. Фотографи вече няма да имат право да използват снимачната площадка на Condé Nast за сесии, които не са поръчани от компанията.

ана уинтур, мода
Ана Уинтур; снимка: Getty Images

„И двамата са мои лични приятели, които са дали своя неоспорим принос към Vogue и много други заглавия от Condé Nast през годините, и които отхвърлиха обвиненията. Вярвам в силата на разкаянието и прошката, но също така приемам тези обвинения сериозно и затова ние, от Condé Nast , взехме решение да спрем професионалните си отношения с двамата фотографи за в бъдеще.“ пише Ана Уинтур

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.